За промени в наредбата за диспансеризацията и адекватни критерии за достъп до съвременното и щадящо биологично лечение настояват пациентите с ревматологични заболявания.

На пресконференция днес представители на три пациентски организации - Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ), Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА) и Българското сдружение на болните от болест на Бехтерев (БСБББ) алармираха, че заради новите изисквания за достъп до биологичните препарати на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), влезли в сила през август, пациенти вече са оставени без лечение. Само за месец комисиите са върнали 133-ма болни, а очакванията са, че оттук нататък нови пациенти за биологични лекарства няма да бъдат допускани. Очаква се около 4 хил. души да останат без лечение.

Пациентските организации обвиняват националния фонд, че се опитва да спести средства на гърба на болните, като прави промени без да се допитва нито до пациентите, нито до лекарите и без да отчита дългосрочните ползи от биологичното лечение. Според тях Касата не е подала и инструкции към лекарите как да изпълняват новите изисквания, което внася допълнителен хаос.

Същевременно от пресцентъра на Здравната каса коментираха пред Puls.bg, че новите изисквания за достъп до биологично лечение са обсъждани нееднократно и с пациентските организации, и с ревматолозите, одобрени са от националните консултанти по ревматология и са влезли в сила от 17 август. От институцията обаче не коментираха защо има случаи на пациенти, които са били върнати от експертнит екомисии и им е отказано лечение преди тази дата, когато би трябвало да важат старите критерии за достъп до биологично лечение, за което съобщи днес Роза Чеглайска от АПРА.

Дискусията пациенти – институции - лекари

Казусът с достъпа до плащаното от Здравната каса биологично лечение на пациентите с ревматоиден артрит, болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), ювенилен артрит и псориатичен артрит не е нов. Пациентските организации още от 2013 г. настояват да се подобри проследяемостта на болните и нееднократно са изпращали писма и са участвали в срещи с представители на институциите.

Към края на юни т.г. организациите отново изпратиха предложения до Касата изискванията за достъп до биологично лечение да се променят. То е важно за пациентите, защото на практика ограничава увреждането на вътрешните органи и предотвратява ранната инвалидизация на хората.

През юли националният фонд изненадващо публикува нови, значително по-строги и ограничаващи достъпа до лечение изисквания, които трябваше да влязат в сила от 1 август, които не са били обсъждани нито с пациенти, нито с лекари. Последваха серия от срещи, а в края на юли пациентските организации проведоха и протест пред Здравната каса с искане за открит диалог.

В крайна сметка Касата реши да отложи прилагането на новите критерии за достъп до биологично лечение с половин месец, за да получи и становищата на националните консултанти по ревматология. Според пациентските организации становищата са отрицателни и специалистите са настояли да се върнат старите критерии до изработването на нови. Касата обаче твърди, че националните консултанти по ревматология са ги подкрепили и съответно те са влезли в сила от 17 август, а не от 1-ви, каквито бяха първоначалните намерения.

Протоколи за лечение с биологични лекарства се издават задължително от ревматолози, работещи със Здравната каса, т.е. пациентите трябва да са диспансеризирани. На пациентите се издава и експертно становище от специализирана комисия в три болници в страната - „Св. Иван Рилски“ в София, „Св. Георги“ в Пловдив и „Св. Марина“ във Варна. Всички документи се подават в районните здравни каси, оттам те отиват в НЗОК, а накрая се заверяват от районните каси.

Протоколите са с валидност 180 дни. За продължаване на лечението пациентите преминават процедурите наново.

За да се допусне пациент до лечение с биологични лекарства, диагнозата следва да е „сигурна“ - потвърдена от 2 години и с наличие на няколко специфични критерия, определящи активността и стадия на заболяването. Необходимо е също така пациентите да не са се повлияли от стандартната, базисна терапия, която пък трябва да е проведена до 12 месеца преди кандидатстване за биологично лечение.

При кандидатстването за биологично лечение пациентите следва да приложат редица документи, удостоверяващи състоянието им, включително рентгенови снимки, редица изследвания, амбулаторни листове от прегледи и т.н., като всички лаборатории и специалисти трябва да работят с НЗОК.

Критериите за продължаване на лечението са подобни, като се следи дали се подобряват определени показатели от изследванията на пациентите.

Още през юли пациентските организации алармираха, че задължителната диспансеризация ще създаде проблеми за хиляди хора, тъй като в наредба №39, която регламентира профилактичните прегледи и диспансеризацията, не фигурират всички диагнози, подлежащи на биологично лечение.

На днешната пресконференция Боряна Ботева от ОПРЗБ подчерта, диспансеризацията се затруднява и заради малкия брой на ревматолозите, които работят със Здравната каса, както и неравномерното им разпределение в страната. Дори в някои от големите градове работи само по един специалист или пък няма нито един такъв.

Отделно диспансеризацията не гарантира адекватното проследяване на пациентите, а и покрива много малка част от изискваните от НЗОК изследвания при кандидатстването за биологично лечение. Самите лекари в много случаи отказват диспансеризация точно заради малкото заложени изследвания и предпочитат да хоспитализират пациенти, за да ги проследяват.

Пациентските организации настояват да се промени наредба №39 и в нея да се допълнят липсващите диагнози, както и да се върнат старите критерии за достъп до биологични медикаменти до изработването на нови, които да отговарят на нуждите на болните.

Организациите са пресметнали, че около 4 хил. души с тези диагнози ще останат без лечение. Повечето от тях не са се повлияли от стандартната терапия, т.е. остават без лечение. Това означава, че състоянието им ще се влоши и ще започне процес по инвалидизация заради непрекъснатите силни болки и засилването на сковаността, подчертават и Роза Чеглайска и Анета Драганова от АПРА, и Боряна Ботева от ОПРЗБ. Активизира се и възпалителния процес, който е характерен за тези необратими заболявания.

Живко Янков от Българското сдружение на болните от болест на Бехтерев предупреди, че се очаква и увеличаване на хоспитализациите, а оттам – и на разходите.

Пациентските организации са категорични, че специалистите не са съгласни с новите изисквания, а Българското дружество по ревматология е подкрепило исканията им със специално писмо. Така се затвърждават съмненията, че по-строгите критерии са с цел спестяване на средства.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase