Този понеделник, 10-ти декември, Румънеца и Енчев ще отпразнуват първия си голям юбилей - 10 години съвместен труд и борба за оцеляване на негостоприемната ни сцена. Нека не се залъгваме, такава си е.

Ние разбира се хващаме момчетата в крайно неподходящ момент - изнервени и изтощени от работа по финалните приготовления. Ето все пак какво ни споделиха в тези напрегнати мигове.

Е, момчета, направихте 10 години като дует. Май такова нещо не се отдава на повечето изпълнители у нас.

Румънеца: За 10 години много неща се случиха. Много от тях не си ги спомняме - то си е нормално. За този период в който ние сме заедно, много групи се разпаднаха, изчезнаха, което на нас ни е много тъжно.

Енчев: Най-важното е, че нас все още ни има като група и продължаваме да творим заедно. Има много изпълнители, чиито имена се споменават в медиите, но реално ако ги попиташ "Кога ти излезе последния албум, клип или песен", малцина ще ти отговорят "Миналата седмица, месец или нещо такова"

Румънеца: Щастливи сме, че около нас има новини свързани с музиката ни и че продължаваме да творим.

Трудни моменти имаше ли много?

Румънеца: Трудно може да се каже, че е имало лесни моменти. Винаги всичко е ставало толкова трудно.

Енчев: Може би защото сме мъже и нямаме силикон.

Румънеца: Или пък защото живеем в България. Ако таксиметровите шофьори стачкуват, че нямат условия за работа, ние какво да кажем? Правиш една песен и след 2 часа всички я имат. Няма от къде да се спечели в това.


Как решихте да отпразнувате юбилея?

Енчев: Ние за малко да си пропуснем годишнината. В един приятелски разговор  - тук в офиса, споменахме, че първият ни запис в студио беше 97-а година

Румънеца: Другите тогава казаха "О, 10 години! Трябва да се празнува! Ще черпите."

Енчев: Ние пък решихме да почерпим с един голям юбилеен концерт. Знаете - понеделник (10-ти декември), зала 1 на НДК. Името на концерта е "Заедно завинаги". Решихме да направим и един "The Best", който също ще се казва "Заедно завинаги" и ще съдържа най-добрите песни, най-добите клипове... Направихме и една нова песен, която ще бъде представена за първи път на този концерт. И нейното име е "Заедно завинаги". Тя е записана с три дечица - наши приятели, от дом за деца в неравностойно положение "П. Славейков".

Обикновено на такива концерти, в повечето случай поне, изпълнителите накрая изтъкват един вид "Вижте ни колко сме велики". Ние не искаме така да се получи, искаме нашето послание да бъде "Важни са децата". За това местата пред сцената ще се дадат именно на 150 деца в неравностойно положение. Ще се опитаме да им подарим един незабравим миг. На 3 от тях вече сбъднахме една мечта - те искаха да пеят и пяха с нас.

Румънеца: Живот и здраве, дано някой ден, някое от тях ни покани на неговия концерт.

Енчев: Това е най-важното, останалото е статистика. Ще представим най-добрите си песни от годините, но по различен начин.

Румънеца: А, ако питаш и кой ще дойде, защото всички питат това в последните дни...

Ъ-ъ-ъ....

Румънеца:...да, ще има и други освен нас, но не е толкова важно кои, защото това е нашият концерт.

Енчев: Нашият концерт за децата. Извини го, той е Румънец, не винаги му идват най-добрите думи. Просто обикновено като се прави такъв концерт, всеки казва "Елате, защото на моя концерт ще участва тоя и тая и ония", но на нашият концерт ще сме си ние. Няма да правим концерта на чужд гръб. Искаме залата ако е пълна, да е пълна заради нас, ако е празна, да е празна пак заради нас. Иначе всичко е ясно - на плаката си го пише всичко. Ще участват Любо Нейков, Димитър Рачков, Иван и Андрей, Устата и Джон Калека и много, много други. Ще имаме танцови формации, искаме много светлини, много звук. Независимо, че в последните години, музиката стана нещо безплатно, което предполагам е ваш основен проблем...

И ваш също.

Енчев: Да - наш всеобщ проблем. Хората заслужават да гледат качествени концерти и единственото нещо, което не може да се открадне е магията да отидеш на концерт. Или пък магията да си купиш пуканки и да отидеш на филм. Има неща които са незаменими.

Така като си говорим за интернет, се сещам за първите години на групата, когато точно бяхме започнали и макар че имахме награди от няколко фестивала ни беше супер трудно да си намерим компания за която да записваме. Навсякъде ни обясняваха, че не ставаме и защо "Пипни ме тук" нямала потенциал да стане хит. Казваха ни какво и липсва и какво трябва да и добавим.

Че тя си стана супер хит тогава. Липсваше ли и наистина нещо?

Енчев: Липсваше мозък на този, на чието бюро парчето седя повече от месец. Въпреки всичко тогава нямахме фикс идея да се занимаваме с музика и си казахме "Не става - отказваме се"

Румънеца: Тогава ние бяхме разделени и това също ни отказа - аз учех в Търново, той в София, нямаше как да направим нещо ново.

Енчев: Да. В отчаянието си казахме "Абе така и така сме я записали, дай да я пуснем в интернет."

Румънеца: То тогава интернет и не беше толкова широко разпространен, въобще не беше като сега.

Енчев: Да и макар че не беше широко разпространен, тя за два месеца стана супер хит и почнаха да я пускат във всички клубове.

А как от интернет стигна до телевизиите?

Енчев: Година и половина след това. А вече имахме няколко песни, които също се бяха завъртели на доста места.

Румънеца: Тогава вече имахме хит и всеки издател при който отидеш гледаше на нас по съвсем различен начин.

Енчев: Абе минали сме през всички трудности през които можеш да се сетиш и сме се прецакали навсякъде където сме могли. Но както си личи и от плаката за концерта - продължаваме да воюваме.

Да щях да ви питам за този наистина интересен плакат. Какво точно символизира?

След всички битки които водихме, зад нас има само бали, а ние сме прави и сме развели знамената.

До сега всичките ви хитови песни май са били забавни, весели и закачливи. Споменахте обаче, последната ви песен е записана с три деца от дом "П. Славейков" и тя едва ли ще е в същия дух.

Енчев: Тя е много различна. Тя е като изповед, има страшно много емоция и сърце вложени в тази песен. Тя е сравнително тъжна, но с много оптимизъм. В нея участват и Веси и Групата. Не мога да пресъздам с думи тази песен, премиерата й ще е на концерта и след това може много да си говорим за нея. Тя не е комерсиална, не е песен, на която да отидеш в дискотеката и да се разбиеш. Това е песен, посветена на нещо важно за нас, с ясното съзнание, че такива песни не стават хитове. Така или иначе след концерта започваме да правим нов албум, така че за новите работи ще има кога да си говорим.

Супер, спести ми най-тъпия въпрос - този за "Бъдещите творчески планове"!

Енчев: БТП ли бе?

Да, ха-ха! Последни думи?

Енчев: Благодаря ви за това че сте ни медиен партньор и подкрепяте нашият рожден ден на сцената. Дай боже повече групи да могат да празнуват големи годишнини, макар че съм малко песимист напоследък. Все пак се радвам, че ние успяхме да намерим точната формула. Както вика Румънеца - неговия съученик от гимназията - "Който не се променя, той не оцелява"...

Румънеца: Както вика Румънеца, неговия съученик от гимназията Чарлз Дарвин.

Енчев: Това ли казах? Аз се забатачих вече, ха-ха. Абе искам да кажа, че е тъпо да правиш една песен 10 години, нали? Опитваме се да сме по-добри и да правим по-качествени неща. Този концерт е един гол-я-я-ям скок за нас и голямо предизвикателство. Защото като си купиш DVD на Джъстин и като гледаш надписите, виждаш как по всяка една област са работили по 10 човека, а ние 5-6 се опитваме да организираме всичко. Но така е най-сладко и дай боже наистина хората да се изкефат и да им предложим един качествен спектакъл, какъвто заслужават и сме длъжни да им предложим.

Нямаме право да кажем "Концерти няма, защото няма пари. Албуми и клипове няма, защото няма пари." Трябва да намерим начин. Ботев като е писал поезия, да не би да е имал пари? Ние с Румънеца не сме показали най-доброто от себе си, така че трябва да продължаваме.

Румънеца: Смятаме, че най-доброто тепърва предстои.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase