24-годишният Иван Бера винаги е обичал усещането да си гол. Той казва, че когато е бил на около 17, той "решил да опита публично" с тогавашната си приятелка. От тогава "става тясно свързан с асоциациите в Каталуния", споделя той пред The Guardian. Каталунската натуристко-нудистка сцена е богата, съществува от десетилетия и е добре организирана. Бера е член на Joves Naturistes, където се организират хора между 18 и 35 години.

Миналата седмица натуристко-нудистката федерация на Каталуния за всички възрасти отправи публичен призив към туристите, носещи бански костюми, да стоят далеч от плажовете им.

"По закон можем да практикуваме навсякъде, в Испания няма закон срещу нудизма", казва Бера. "Но повечето натуристи предпочитат уединени райони с традиция. Тези райони са нападнати, най-вече през летните месеци, от туристи, които не само носят бански, но и имат много неуважително отношение към нудистите. Чувстваме се изместени в собствените си пространства и се страхуваме да не ги загубим."

За много натуристи присъствието на хора, носещи бански, е достатъчно, за да промени плажа към по-лошо, въпреки че Бера казва, че няма нищо против да има облечени хора наоколо. Но поведението им не е добро: "Има хора, които тормозят нудистите, има воайорски дейности и други подобни". А нечувствителността се простира до естествената среда. "Като цяло хората, които не уважават нудизма, не уважават природата и замърсяват района по всякакви начини."

Особено неприятно е, защото традиционно нудистки плажове са избрани заради тяхното уединение, което често съвпада с красотата като от пощенска картичка. Така че посетителите идват за пощенската картичка  и по този начин превръщат плажа от три измерения – място с история, общност и контракултура – в две.

Публичният призив туристите по бански да стоят настрана привлече вниманието на света. Той илюстрира въпроса, който се разиграва в красиви места и обекти на културното наследство по целия свят - когато туристите се стичат на едно място, променят ли характера му, заличават ли особеностите му, без дори да забележат какви са тези особености? Има ли въздействие върху жителите по-важно от стимулирането на продажбите на сладолед? Можете ли да превърнете красотата в стока, без да я опетните? Кога туризмът се превръща в свръхтуризъм?

През 20-те години преди COVID международният туризъм се удвои до 2,4 милиарда пътувания през 2019 г. Като цяло туризмът миналата година беше на 63% от нивата си преди COVID. Всяко място има своя собствена история за възстановяване след пандемията.

Тайланд, поне на държавно ниво, е  много гостоприемен за посетителите, Франция все още не е видяла същия брой китайски и японски посетители, както преди, а в Париж (най-популярната дестинация в света) цифрите тази година се очаква да бъдат почти същите като преди четири години – 38,5 милиона. Но хората все повече не искат възстановяване. Туристическият транспорт представлява 5% от глобалните емисии, всичко виси на ръба.

"Мисля, че наистина помага да мислим за пътуването като за вид потребление", казва Фредерик Фишер, главен изпълнителен директор и основател на социалното предприятие Neulandia, което свързва креативни дигитални работници със селските общности в Германия. "Ако консумирате само друга държава или само град, не съм сигурен, че наистина носите полза на хората и мястото."

Всяко място има различно предизвикателство с туристите. На каталунските плажове може да се окаже, че се носят твърде много дрехи, а в Барселона просто има твърде много хора. Независимо дали това превръща цялото място в гигантски хотел (9,5 милиона души са отседнали в хотелите на Барселона през 2019 г., петкратно увеличение спрямо 1990 г.) или предизвиква задръстване от хора (въведени са еднопосочни системи за ходене в центъра на Барселона), невъзможно е да си представим, че това е приятно преживяване и годно за живеене пространство за домакините.

В Дубровник туристите са твърде досадни. По-рано тази година се разпространи информация, че куфарите с колела са били забранени в калдъръмения стар град, а глобата е значителна - 265 евро. Всъщност, ставаше дума просто за видео, което предполага, че ако хората взимат само чантите си, това би било много по-малко неприятно. Всички призиви в хърватската кампания "Уважавайте града" са скромни – моля, не се закачайте с нашата статуя или не се разхождайте без риза, но можете да чуете тихото отчаяние, когато град с 41 000 души посреща 1,5 милиона туристи годишно .

Джон Хенли, кореспондент на The Guardian за Европа, базиран в Париж, казва, че има подобна история на Дубровник на места като Прага и Будапеща.  "Където и да имате средновековен градски център, туристите стават непоносими."

Париж, със своите широки булеварди и относително голям център на града, страда по-малко. Когато френският министър на туризма Оливия Грегоар обяви стратегия за предотвратяване на свръхтуризма по-рано тази година, нейният фокус беше върху обекти като абатството Мон Сен Мишел в Нормандия и плажа Етрета на Ламанша, които не са достатъчно големи за всеки, който иска да ги види. В столицата, в пиковия туристически сезон, всички парижани, включително много от хотелиерството и търговията на дребно, са далеч.

"Много ми харесва през август в Париж точно поради тази причина", казва Хенли пред The Guardian. "Объркани туристи, които се чудят защо всичко е затворено."

Ако Париж е много толерантен към туристите, Сен Тропе се доближава до строгия си лимит за тези, които не дават правилния бакшиш.

Амстердам е в авангарда на движението за престой. Градският съвет реши това лято да затвори терминала за круизни кораби в центъра на града, посочвайки конкретно целите си за устойчивост. Но винаги има подтекст, който често е текстът, с холандски внушения за туризма, който е, че хората (особено британците) отиват там специално, за да се "държат като животни". Вероятно няма град в света, средновековен или не, който би могъл да се справи с посещението на група британци, които са отишли там специално, за да си "махнат главите за 72 часа", без да спират. Онлайн кампания, стартирана през пролетта, с реклами, задействани всеки път, когато някой в Обединеното кралство въведе в търсачката "ергенско парти в Амстердам" или "обикаляне на кръчми в Амстердам", предупреждават хората за възможните последствия на хедонистична лудост ( глоби, арести, хоспитализация, което прави живота напълно нещастен за жителите). Заместник-кметът по икономическите въпроси Софиян Мбарки пусна изявление: "Посетителите все още са добре дошли, но не и ако се държат лошо и причиняват неудобство. Като град казваме: Предпочитаме това да не се случва, така че стойте настрана."

Тази седмица пък видео, в което жена минава през фонтана Треви в Рим, за да напълни бутилката си с вода, обиколи социалните мрежи. През юни мъж беше заснет да издълбава името си и имената на приятелката си в Колизеума. Преди дори да помислите за дестинациите, до които хората отиват специално, за да се държат лошо – Агиа Напа, Амстердам, Единбург, Гент (белгийският град обмисля да забрани велосипедите за бира, подходящи за ергенски партита) – винаги съществува и един основен проблем, който, както корнуолският собственик на бизнес Мати Рингроуз казва: "Когато отидете на почивка, това не е вашето място, това не е вашата общност, така че се държите напълно различно и нехарактерно."

Не може да не се отбележи, че британските туристи са известни с това. Улиците на "най-новата точка за алкохол в Европа", Сплит, Хърватия, са украсени със знаци на английски, предупреждаващи за глоби за пиене, повръщане и уриниране на обществени места. Едно момиче се оплака на репортер тази седмица, че глобите са несправедливи, тъй като е много вероятно да повърне, след като е пила твърде много шотове.

След това идват цифрови номади, пътуващи работници, които на всеки месец или два се местят между красиви места като Бали, Мексико Сити, Лисабон, Чианг Май в Тайланд и Меделин в Колумбия. Тези хора биха се представили като противоположност на туристите, въпреки че както казва Дейв Кук, антрополог от Университетския колеж в Лондон "ако говоря със собственика на кафене в Чианг Май, той би казал: "Те са в кафене и говорят английски, така че що се отнася до нас, те са просто туристи."

Преди пандемията, казва Кук, миграцията в стила на живот беше много нишов феномен, който включваше експати, но беше по-скоро контра-културно движение - хора, които конкретно отхвърлят етиката на работническата пчела на живота в офис. След COVID имаше повече направления: работещ със знания на свободна практика, собственик на бизнес дигитален номад и дигитален номад на заплата, което беше повече или по-малко нечувано за периода преди пандемията.

"Дигиталните номади говорят за места за "запознанства"", казва Кук пред The Guardian. "Негодувание все пак може да се прокрадва, но това, което се случва в действителност, е, че цифровите номади може да се влюбят, но местните имат интуитивно разбиране, че ще бъдат изоставени."

Това, срещу което хората често възразяват относно посетителите, независимо дали са туристи, емигранти, пенсионери или дигитални номади, е какво правят с цените на имотите. Лисабон е отличен пример за град, променен до неузнаваемост, където местните трудно могат да си позволят високите наеми.

Майкъл Оливейра Салак, който е наполовина британец, наполовина португалец и разделя времето си между Лондон и Алгарве, казва, че това е комбинация от туристи и номадски работници във финансовите технологии, които, между създаването на търсене на Airbnb и възможността да си позволят много по-дългосрочни наеми, принуди жителите на Лисабон да напуснат града.

"Минималната заплата в Португалия е €760 на месец. Не е възможно да се състезаваш с наплив от хора, които плащат 1000 евро на месец за две легла и се смеят колко е евтино. Това създава ефект на каскада", казва Салак. "На главният булевард, където преди имаше стари мултибрандови бутици, сега има магазини на Gucci,  Prada, така че това вдигна наемите. Новодошлите "искат суши, искат тайландска храна, искат веган. Старият ресторант не може да се погрижи за това, така че е принуден да затвори. Лисабон е загубил душата си. И тази картина се разигра в Порто, а и в други градове. Португалия се намира на тази ос, където е сравнително евтино, много красиво и в правилната часова зона за много номади, което от гледна точка на местния жител е проклятие, като седене на разлом."

Венеция вероятно е нулевата точка на свръх туризма. Създава ефект на тематичен парк, на който дори Рим – дом на най-мелодраматичните паметници – не се е поддал. Въпреки неотдавнашното ограничаване на круизните кораби, ЮНЕСКО наскоро заплаши да включи града в "черния списък" като обект на световното наследство, позовавайки се на провала на Италия да го защити от масовия туризъм и климатичната криза.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase