Има риск България никога да не достигне богатите страни от ЕС. Само при амбициозни реформи имаме възможност за 15 години да стигнем по-богатите страни, но в противен случай това няма да стане дори до 2050 г., казва нова прогноза на Световната банка (СБ) за региона на Европа и Централна Азия, в която има и специална част за България, пише „Труд“.

България се нуждае от нови политики и амбициозни реформи за стимулиране на икономическия растеж, за да може да достигне средните нива на доходите в ЕС през следващите 15 години, пише в анализа. “България трябва да реши своите институционални и управленски слабости и да гарантира лоялна конкуренция за да повиши ефективността на фирмите и да разшири частния сектор. Ако България успее да пребори тези предизвикателства с амбициозна програма за реформи, тя би могла да ускори икономическия си растеж до над 4% през периода до 2050 г. При сценарий без реформи обаче, растежът може да се забави до 1,2% до средата на века”, посочват от СБ.

“Успоредно с това страната трябва да се справи с трайно съществуващото неравенство, включително неравенството на доходите, но и неравенството във възможностите, което ограничава формирането на човешкия капитал и ограничава перспективите за икономически растеж. Фискалната политика има много ограничено въздействие върху намаляването на детската бедност. Но могат да бъдат постигнати значителни подобрения чрез фина настройка на определени мерки, като например по-прецизно насочени и по-адекватни детски добавки”, пише в анализа.

България остава най-бедната държава от ЕС. През последното десетилетие доближаването на доходите до средното ниво за ЕС беше бавно, тъй като реформите загубиха инерция, а неблагоприятните демографски тенденции доведоха до бърз спад на трудоспособно население, посочват от СБ. “Въпреки значителния напредък в намаляването на бедността, равнището на бедност в България остава сред най-високите в ЕС, а неравенството на доходите е най-голямото. Детската бедност остава особено сериозен проблем, като 26% от децата са в риск от бедност. Достъпността на енергията също е предизвикателство, тъй като 22,5% от домакинствата не могат да поддържат домовете си топли, което е най-високият дял в страните от ЕС. Този дял нараства до 42,7% сред бедните домакинства”, пише в анализа.

Световната банка понижи прогнозата си за икономиката на България. През 2023 г. се очаква ръстът на икономиката на страната да се забави значително - до 1,4%, в унисон с тенденциите в еврозоната. За следващата година очакваният ръст на БВП е 2,7%. Новата прогнозата на СБ е понижена с 0,1% спрямо очакванията в предишния анализ от месец юни.

Икономическият растежът може да продължи да бъде потиснат, ако България не успее да изпълни основните реформи в националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което ще доведе до забавяния на предстоящите траншове на парите от ЕС, пише в анализа.

Инфлацията ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г., излагайки на риск целта за присъединяване към еврозоната през 2025 г. Целта на правителството за 3% бюджетен дефицит през 2023 г. е постижима, но може да бъде изпълнена за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи, което може да навреди на перспективите за растеж, посочват от СБ.

Приоритетите на новото правителство включват ускоряване на изпълнението на ПВУ, както и подготовка на страната за присъединяване към Шенгенското пространство и еврозоната. Но предстоящите местни избори през октомври може да увеличат натиска върху управляващата коалиция и политическата несигурност може да ескалира отново, пишат от СБ.

Като се има предвид забавянето на растежа и устойчивата инфлация, се очаква бедността да продължи да намалява бавно, като през 2023 г. 3,5% от населението имат доходи под 6,85 долара на ден, пише в анализа на Световната банка.

Докладът на Европейската комисия за готовността на България за присъединяване към еврото се очаква през пролетта на 2024 г. Докато целта за бюджетния дефицит изглежда постижима, плановете за присъединяване към еврозоната може да се препънат в критерия за инфлацията, пише в анализа на Световната банка. Към края на юни 2023 г. средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България е с 5,3 процентни пункта над прага за влизане в еврозоната, посочват от СБ. Необходимо е по-бързо намаляване на инфлацията, ако страната иска да изпълни критерия до началото на 2024 г.

Растежът на БВП продължи да се забавя в началото на 2023 г., в унисон с тенденциите в Запада Европа. Намалението на населението в трудоспособна възраст доведе до недостиг на работна ръка и намаляване на общия заетост, съпроводено с нарастване на реалните заплати.

След 2022 г., когато инфлацията в България беше на едно от най-високите нива в ЕС, растежът на потребителските цени се забави в началото на 2023 г., достигайки през юли 8,5% на годишна база. През първото полугодие инфлацията при енергията и храните намаля, но цените на храните запазиха ръста си над средния и дори възобновиха повишението си през юли, което се отразява непропорционално на най-бедните слоеве от обществото, пише в анализа. Поскъпването на храните и енергията може да увеличи бедността (става въпрос за дела на хората, които живеят с под 6,85 долара на ден), пише в анализа.

Достъпността на енергията остава основен проблем: проведено през юли проучване на Световната банка показва, че 15% от домакинствата са имали затруднения да отопляват домовете си през миналата зима, а 30% са изправени пред предизвикателства при охлаждане на жилището си през лятото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase