Германският телевизионен водещ Гюнтер Яух неотдавна показа по телевизията редактирано видео с участието на Янис Варуфакис от времето преди да стане гръцки министър на финансите, в което Варуфакис е показал "среден пръст" на страната му. Реакцията на това показва потенциалното въздействие на предполагаем жест, особено в трудни времена. Преди финансовата криза от 2008 г., която подчерта слабостите на европейския паричен съюз и настрои редица горди страни една срещу друга, излъчването на клипа със сигурност не би предизвикало подобно вълнение, пише в своя блог самият Варуфакис.

„Когато в началото на 2010 г. гръцкото правителство вече не можеше да обслужва дълговете си към френски, германски и гръцки банки, се изказах против ангажимента за огромен нов заем от европейските данъкоплатци, за да се изплати този дълг. И показах три причини за това“, пише още гръцкият министър. 

На първо място новите кредити не представляват спасение за Гърция, а по-скоро цинично прехвърляне на частните загуби от отчетите на банките върху плещите на най-уязвимите граждани на Гърция. Колко от европейските данъкоплатци, които плащат сметката за тези заеми, знаят, че над 90 на сто от 240 милиарда евро, които са предоставени на Гърция, отиват във финансови институции, а не стигат до гръцката държава или нейните граждани, пита реторично Варуфакис.

На второ място предвид факта, че Гърция дори и тогава не може да си изплаща съществуващите кредити, очевидно става ясно, че принудителната политика за строги икономии, които беше в основата на "спасяването", ще тласне номиналните доходи на гърците до дъното - което би направило националния дълг още по-неустойчив. Когато гърците няма да успяват да правят погашения по своя колосален дълг, германските и другите европейски данъкоплатци ще трябва да се намесят отново. (Богатите гърци, разбира се, отдавна са изместили своите депозити във финансови центрове като Франкфурт и Лондон).

И най-накрая това всичко попречи на сближаването на еврозоната. Защото бяха измамени хората и парламентите, като на тях спасяването на банките в Гърция им бе представено като акт на "солидарност", без да се помогне на гръцките обикновени хора. Да, тези граждани действително бяха използвани, за да се наложи на германците още по-тежко бреме. Германците се обърнаха срещу гърците, гърците - срещу германците, а когато и други страни попаднаха във фискална беда, Европа се обърна срещу себе си, пише още Варуфакис.

Факт е, че Гърция не е имала право да поема повече дългове от германски или други европейски кредитори във времена, в които общественият дълг не е управляем, признава финансистът. Преди страната да вземе нови кредити, е трябвало да договори преструктуриране, а по отношение на парите, които дължи на кредиторите от частния сектор, да наложи „подстрижка на дълга“. Но този „радикален“ аргумент тогава е бил игнориран, съжалява финансовият министър.

По същия начин европейските граждани е трябвало да настояват техните правителства да се откажат да предприемат трансфера на частните загуби върху себе си. Но не се е случило и така този трансфер се е осъществил скоро след това.

Резултатът е най-големият подкрепен от данъкоплатците кредит в историята, и той е бил предоставен при условие, че Гърция ще трябва да следва такава строга политика на разходите, че нейните граждани са загубили една четвърт от доходите си - нещо, което прави невъзможно изплащането на какъвто и да е частен или публичен дълг. Получилата се и все още продължаваща хуманитарна криза е трагична, смята Варуфакис.

Пет години след отпускането на първия спасителен пакет Гърция затъва още повече в кризата. Враждебността между европейците е по-силна от всякога, а най-вече гърците и германците падат до точката на моралното самоизтъкване, взаимните обвинения и враждебност.

От тази токсична игра на Черен Петър полза имат само европейските врагове. Трябва да се сложи край на това, убеден е Варуфакис. Само тогава Гърция може, с подкрепата на европейските си партньори, които проявяват интерес към нейното икономическо възстановяване, да се съсредоточи върху прилагането на ефективни реформи и политики за насърчаване на растежа. Това е от съществено значение, за да може Гърция най-накрая да е в състояние да изплати дълга си и да изпълни задълженията си към своите граждани, пише още финансовият министър.

Според него от практическа гледна точка споразумението с еврогрупата от 20 февруари, което предвижда четири месеца отсрочка за погасяването на кредитите, предоставя важна възможност за постигане на напредък.
„В дългосрочен план европейските лидери трябва да работят заедно, за да променят валутния съюз, така че да се насърчи общия просперитет вместо взаимното недоволство. Това е трудна задача. Но със силното чувство за обща цел, единна стратегия и може би един или два положителни жеста, това може да се постигне“, пише още Варуфакис.

Всичко по темата четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase