Джон Лоутън с Илиян Джевелеков. Снимка: Мирамар филм

123456789

Главните роли са поверени на Христо Шопов, Лилия Маравиля, Захари Бахаров, Диана Добрева, Койна Русева, Владимир Пенев, Диляна Попова.

Историята се занимава със съдбите на няколко персонажа, които прекарват доста време в интернет пространството и които зависят или по-скоро са зависими от него.

Докъде може да стигне всеки, сърфирайки из нета, кой е животът, който иска да води – реалният или виртуалният? За тези и други неща си поговорихме с режисьора на „Love.net”.

Това е вашият дебют в игралното кино, но имате опит в документалното. Освен това идеята за филма е дошла още през 2004 г., когато виждате какъв живот кипи в реални интернет сайтове за запознанства. Може ли да се каже, че истината е по-интересна от измислицата?

Илиян Джевелеков: Има един много тънък момент. Реалният живот в интернет и най-вече в сайтовете за запознанства има специален канал на комуникация. Говорим за писмена реч. Хората си пишат. Това нещо остава и затова е много любопитно. Преди да започнат снимките на филма, организирахме акция в интернет, за да направим проучване какво се случва там. Получихме едни напълно готови истории. Влизаш в компютъра и четеш.

Персонажите във филма ви използват интернет като маска, зад която те могат да бъдат всеки и да направят всичко.

Илиян Джевелеков: В интернет всеки може да пласира такава самоличност, която е мечтал. Там можеш да пуснеш един профил без снимка и да се представиш за какъвто си искаш. Въпросът е какво се случва след това.

Трябва ли да има граници между вербалното и виртуалното общуване?

Илиян Джевелеков: Тук може би трябва да говорим за границите, които обществото е създало. Да, трябва да ги има. Да бъдат възпрепятствани хора, които имат лоши намерения.

Във филма  оставихте главните герои да изяснят отношенията си отново през интернет. Те не посмяха да си кажат истината в очите, но я написаха. Това ли е съвременният начин на общуване?

Илиян Джевелеков: Да, това е едно от важните изследвания, показващи особеностите на този тип комуникация. Хората, скрити зад маската, за която ти говориш, комуникират много свободно. Те са спокойни, че никой не може да предположи кой седи отсреща, и по тази причина, считат, че всичко им е позволено.

Чувстват се скрити – това е една психологическа нагласа на тотална анонимност. Човек си мисли, че няма как да бъде идентифициран, и започва да се разкрива в такава степен, че в един момент това не може да се сравни със себеразкритието, което същият човек прави пред най-близките си хора в реалния си живот. С непознат всеки може да си каже много интимни неща, които да останат скрити и недоизказани за близкия. Това се случва и в нашето стори.

Доста сложно е да се екранизира интернет общуване. Освен него, във филма си вмъкнахте и театър. Трудно ли беше?

Илиян Джевелеков: Не толкова трудно, колкото интернет диалозите. Специално театърът беше доста лесно занимание, защото снимахме готовия спектакъл на Диана Добрева – „Казанова”. За мое щастие постановката визуално е изключително красива и е като метафора за съдбите на нашите герои.

Как се случи кастингът? Например със Захари Бахаров работите и в друг ваш проект – „Дзифт”, където дебютирате като продуцент. В предишния филм негова екранна партньорка е манекенка, в Love.net – също.

Илиян Джевелеков: Това с партньорката манекенка е случайно съвпадение. Иначе наистина бяхме говорили предварително със Захари за ролята и до голяма степен писахме сценария за него, и за Христо Шопов. Така ни беше по-лесно - да създадем роли за хора, които познаваме.

Във филма има и много непрофесионални актьори. С кои се работи по-трудно?

Илиян Джевелеков: Мисля, че професионалните и непрофесионалните актьори добре се съчетаха. Много важно е да кажа изключително добра дума за кастинг режисьора Александра Фучанска, която направи чудесна селекция. Дебют в този филм правят Джон Лоутън, Диана Попова, Лора Чешмеджиева – трима от петимата главни актьори са дебютанти.

Именно за Джон Лоутън исках да ви питам. Музикантът от Юрая Хийп играе ролята на музиканта Джон. Как се свързахте с него?

Илиян Джевелеков: Бързият разказ е следният. Нели Димитрова – сценаристката на филма, дойде един ден развълнувана с вестник в ръка и посочи негова снимка с въпроса: това не е ли нашият човек? Ние го видяхме и се съгласихме. Матей Константинов, който е също сценарист и продуцент на филма, се оказа голям фен на Джон Лоутън и така нещата се развиха много бързо. След 6-часова среща, на която бяхме тримата продуценти – Георги Димитров, който е и художник на филма, Матей Константинов и аз, си стиснахме ръцете.

Къде ще се разпространява филмът?

Илиян Джевелеков: Тръгва от 1 април. Засега във всички градове, в които има кина в България. Започваме в около 30 киносалона.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase