Една модерна история за Робин Худ в женски образ. В ролята: Дженифър Лопес, която танцува на пилон в „Да свалиш Уолстрийт“. Историята е за няколко стриптийзьорки, които крадат (най-вече) от богати, (обикновено) отвратителни и (в съзнанието им) жалки мъже, за да дават на... себе си.

От Джесика Преслър

В някой друг живот на Роуслин Клио щеше да й хареса да работи на Уолстрийт.

"Достатъчно умна съм, знам го", ми каза тя в безупречно бялата кухня на къщата си в предградията. Тя е организирана, бива я по математика, без никакво съмнение има дарба на предприемач. Разказва, че като дете купувала сладки на едро и ги продавала в училище на печалба, което, по-късно си спомням, е историята, която милиардерът Джон Полсън разказва за себе си. Но Джон Полсън е роден с едно тяло, а Роуслин Клио – с друго. И нейното е с далеч по-сексапилни форми и притежава онова съотношение между бедра и талия, което според учените действа на мъжете като наркотик. Такова тяло, казваха навремето, може да вкара едно момиче в беля. Макар че Роуси е способна да си намери белята и без помощта на формите си.

Родена в окръг Рокланд. Роуси, както предпочита да я наричат, била диво дете. Движела в съмнителна компания, имала лоши гаджета и се биела в училище. Днес, вече 31-годишна, тя се интересува от психология и е стигнала до заключението, че това поведение вероятно се дължи на факта, че родителите й са се преместили в Атлантик Сити и са я оставили заедно с брат й на грижите на възрастните й баба и дядо.

Според Роуси това е причината, довела до собственото й кривване от пътя, когато напуснала училище на 17 години и се хванала да работи в закусвалня в Ню Йорк. Рано сутрин и късно вечер тя наливала кафе и приемала поръчките на клиенти, много от които били служители на близкия мъжки клуб "Лейс". Една вечер един от управителите на "Лейс" оставил 20 долара бакшиш на 20-доларова сметка, огледал униформата й от глава до пети и й предложил да ги навести, ако иска да печели повече пари.

Било далечно време, когато индустрията се радвала на културен разцвет. Колкото и да е невероятно, ценностите на третата вълна на феминизма съвпадали с тези на Хауърд Стърн, слагайки началото на епоха, в която да се събличаш пред публика вече не се смятало за унизително, а за сексуално освобождаващо и финансово оправдано. Роуси гледала сериала на НВО G String Divas и забелязала огромните пачки банкноти, които танцьорките прибират в портмонетата на глезените си в края на вечерта.

Тя отишла в "Лейс" на следващия ден, излъгала за възрастта си и започнала работа, която й носела, по нейни спомени, между 500 и 1000 долара на вечер. Но тя била наясно, че истинските пари са в Манхатън. Скоро започнала да посещава града със старата си хонда и обикаляла "Флеш Дансърс" на Таймс Скуеър и клуб "Хъслър" на Лари Флинт. Там се запознала със Саманта Фокс.

Саманта, родена с името Саманта Барбеш, била едно от най-големите имена в "Хъслър". Тя била самотна майка от Бронкс и започнала да танцува на 19 години. Като декоративно растение, осакатено нарочно, за да отговори на определен идеал, тя била оформена изцяло от индустрията. Тялото й имало извивките на Джесика Рабит, устните й били сочни като на Анджелина Джоли, косата, която прикривала цяло съзвездие татуирани звезди по врата, била черна като на Клеопатра. Зад тази ултра женствена фасада се криела безпощадна пресметливост, достойна за Гордън Геко.

Когато Роуси я срещнала, Саманта вече била прехвърлила 30-те – антика по стандартите на стриптийзьорките, но запазила водещата си позиция, отчасти защото култивирала млади танцьорки. Докато еволюционната теория и "Ергенът" предполагат, че стая, пълна с жени, които се опитват да привлекат вниманието на мъжете, ще се съревновават на живот и смърт помежду си, за стриптийзьорките всъщност е по-изгодно да работят заедно.

За мъжете е сравнително лесно да опазят разсъдъка и портфейлите си от една оскъдно облечена и обилно парфюмирана нимфа, но губят ума и дума, когато се сблъскат с три или четири. Ето защо, в "Хъслър", като навсякъде, танцьорките работели на групи. "Всички искаха да работят със Саманта – спомня си Роуси. – Тя имаше много клиенти и знаеше как да извлича максималното".

Годината била 2007 и стриптийз клубовете изгубили част от популярността си. Серия от арести на мафиоти в "Скорс" отнела част от блясъка на заведението, но клубовете все още били чудесно място за отмора след дълъг ден на прехвърляне и премятане на милиарди. Дори по-добро от повечето места, защото стриптийз клубовете били сред малкото оазиси извън Уолстрийт, където се харчели огромни суми пари. "Беше като страната на фантазиите – спомня си Роуси за "Хъслър".

В началото след работа Роуси се карала с гаджето си, като го обвинявала в изневяра. "Съзнанието ми донякъде беше прецакано – признава тя, убедена, че работата й осигурява прозорец към мъжката психика. – Един бивш управител на "Скорс” казваше: "Момичетата развиват отвращение. Престават да вярват, че мъжете са истински. Мислят, че са създадени, за да ги манипулират и да им обират парите".

Когато се стигне дотам, те предпочитали гаднярите. Има нещо извънредно удовлетворяващо в това да накараш мъж, който те смята за боклук, да похарчи парите си по теб. За предпочитане така, че накрая да намрази себе си. Сякаш му казваш: "Кой сега няма себеуважение, шибаняко?"

Много от момичетата разправяли, че са студентки, но Роуси наистина посещавала курсове в колежа Бъркли в Ню Джърси. С помощта на "Въведение в психологията” тя изучавала динамиката в клуба и установила, че в дългосрочен план перспективите не са добри. "Момчетата от Уолстрийт купонясват като за последно, защото работата не ги прави щастливи – обяснява тя. – Печелиш пари, но не си доволен, затова ги харчиш за стриптийз клубове, пиене и дрога. Пачката изтънява и се налага пак да работиш. С танцьорките е същото. Печелиш пари, но си потисната, затова пазаруваш или заминаваш на почивка и парите се стопяват, така пак се връщаш в клуба..."

Роуси не възнамерявала да се придържа към този шаблон. За разлика от Саманта, която за нея вече била пример за назидание. Тя все разправяла за курсовете, които посещава, и за марката бански костюми, която ще пусне на пазара, но идеята да започне нормална работа била по-абсурдна от това вампир да стане спасител на плажа. Роуси била амбициозна...

Колапсът на борсата от 2008 година оставил без работа половината Уолстрийт, а настроението било такова, че другата половина стояла възможно най-далеч от "Шампейн Руум". Танцьорките също били съвсем нови, установила тя, когато стигнала до залата. „Беше пълно с рускини и колумбийки, които правеха свирки за 300 долара – разказва Роуси. – Бяха красиви. Казах си: "Не мога да се състезавам с тях!"

Тогава видяла познато лице. Саманта Фокс вече не танцувала, но още била по клубовете всяка нощ. Ръководела отряд тъмнокоси помощнички, които подбирали мъжете внимателно и ги водели в клубовете. Саманта наричала това, доста самоуверено, "маркетинг", макар че е по-добре познато като "лов на шарани” и не се смята за перспективна кариера.  "Започнах да забелязвам, че тези кучки печелят луди пари, а всъщност не работят – разказва тя. – Саманта беше намерила някакъв начин да ти плащат, без да се налага да правиш секс".

Клубовете се нуждаели от клиенти, а Саманта си имала начини да ги осигурява. Не само Роуси имала списък "източници на пари". Нощем Саманта се обаждала на телефонните номера на клиенти, събрани през годините. "Като онези от телемаркетинга", уточнява. Често не можела да си спомни лицата на мъжете, а понякога и те не я помнели. Но въпреки това им пращала секси снимки с въпроса дали са навити на една бурна нощ.

Разбира се, невинаги се получавало. Понякога изпълнявали цялото представление, а мъжът заявявал, че е твърде уморен. Предлагали му дрога, за да се съвземе, но той отказвал. За подобни ситуации Саманта разработила иновация, която я направила богата: специална напитка, поръсена с екстази и кетамин. "Съвсем мъничко – спомня си Роуси, докато излиза от алеята с колата си и се отправя към училището на дъщеря си. – Като щипка сол". Това било обяснението за сцените, които виждала в "Шампейн Руум", където клиентите просто се излежавали на кушетките. Щом усетила каква е играта, тя казала на Саманта, че иска да участва. Нямала резерви относно методите й – вече била работила в стриптийз клуб и преминала много граници. "Звучи зле, когато казват, че сме дрогирали хората – пояснява тя. – Но беше в реда на нещата".

Мишените им били богати мъже, изтъква тя. "Какво са още 20 хиляди долара за тях?" Пък и не били точно примерни граждани. "Не сме ги хващали от улицата – продължава. – Имаха минало. Всички са ходили в "Хъслър", "При Рик" и в "Скорс". Идваха готови за купон. Да, подхвърляхме им малко дрога, за която не подозираха, но всичко върви ръка за ръка – секс, наркотици и рокендрол. Нали така?" Екстазито правело мъжете щастливи, а кетаминът прецаквал паметта им. Често имали бели петна. Когато някой се обадел седмица по-късно, за да се оплаче от сметката си, Саманта му напомняла колко добре си е прекарал според Роуси, която понякога подслушвала.

Роуси, с легендарните си организационни способности, била безценна за операцията. Изготвила график и си водела бележки за всеки клиент с лични подробности и сумите, които теглели от картите му. "Отнасях се към това като към истински бизнес", сподели ми тя.

Нито един служител на клуба не е обвинен. Единствено Кармайн Витоло от "Роудхаус" се призна за виновен тази година в неправомерно трупане на сметки по кредитните карти на двама клиенти. Роуси поддържа твърдението, че понякога са използвали машината на "Скорс" за жетони, за да източват кредитните карти, но категорично отхвърля твърдението, подхвърляно от мнозина, че човек от клуба стои зад цялата схема. "Никой не ни е карал да правим нищо – избухна тя срещу мен, когато го намекнах. – Ние сме силни жени, които не търпят да ги разиграва който и да било!"

Роуси вярва, че домакините и управителите са оценявали работата й. "Имаше нощи и седмици, когато носех по 100 бона на клуба. Ако не бях положила усилия да ги промотирам, нямаше да имат клиенти". Тя вече не била заменима танцьорка, а финансов директор на собствена корпорация. "Бях се изкачила по пръта на тотема", коментира тя.

Роуси си повтаряла, че щом натрупа достатъчно пари в банката, ще се откаже. "Казвах си: "Щом спечеля още 100 бона, ще си тръгна”, спомня си. – Спечелих 100 хиляди и си казах: „Още сто”, а после "Трябват ми 500 хиляди” или "Щом натрупам милион долара, напускам”. Но никога не беше достатъчно”.

В един момент, обаче тръгват и оплакванията. Ако дежурният в участъка, който вдигал телефона, получавал по долар за всяко обаждане на мъж, който твърдял, че са го упоили и обрали в стриптийз клуб, вече щял да се пенсионира. През годините полицейското управление на Ню Йорк получило хиляди вариации на това обаждане. Неофициалната им позиция по въпроса била, че жалбоподателите лъжат. Когато поредният мъж заявил, че има доказателства, били скептични.

Въпреки това следователи от тактическия отдел на Бюро "Наркотици” били изпратени в дома на човека, който се обадил, и той им пуснал запис на разговора си с извършителката. "Искам да знам какво се случи”, умолявал той, докато жената от другата страна на линията най-после признала, че са го обрали бивши стриптийзьорки, които поръсили питието му с наркотик. Съвсем малко.

"Беше много странно – разказва по-късно един от полицаите. – Ако не беше записът, щях да си кажа, че този лъже като разпран".

Но записът съществувал. Скоро те намерили момичето от записа и тя си признала незабавно. Полицията отказва да разкрие самоличността на информаторката, но двете партньорки са сигурни, че става въпрос за една от благотворителните каузи на Саманта – бивша стриптийзьорка, която ще наричаме Марджъри.

На 9 юни 2014 година полицаите притискат Саманта пред банкомат в нейния квартал. "Викнаха: "Качвай се в колата! Арестувана си!” – спомня си тя. – Съседите ме зяпаха. Получих пристъп на паника”. След нея е отведена Карина, а по-късно и Марси.

Роуси била последната задържана. Таблоидите, които отразявали случая, ги наричали "стриптийзьорки" – титла, която те вярват, че отдавна са надраснали. "Нито една от нас не е стриптийзьорка", настоява Саманта. Но разликата убягвала на мъжете, които ги арестували. "Най-много ми хареса коментарът на едно от арестуваните момичета за проститутките – разказал полицай на свой колега. – Сякаш те са над тези неща". Другият се разсмял: "Мислят, че няма нищо лошо в това да упоиш човек и да го обереш, но проституцията е дъното. Сбъркана история".

Датата на Роуси в съда е през февруари. По време на цялото изпитание тя беше най-настоятелна в опитите си да разкаже своята история. Сподели с мен, че смята да стане мотивационен оратор като Джордан Белфорт, който се прочу покрай "Вълкът от Уолстрийт". По-късно обаче, когато проверяващият фактите от списанието се обади, за да потвърди детайлите, тя заяви, че си е съчинила всичко. Свързах се с нея и й казах, че това е невъзможно. Твърде много неща бяха потвърдени от показанията в съда и тя не можеше да отрече. "В момента ти казвам, че всичко е измислица”, коментира тя, след като я попитах за плановете й да преследва кариера като Джордан Белфорт. След дълга пауза продължи: "Ако искаш да напишеш измислена история не те спирам". После каза нещо, което и двете знаехме, че е вярно: "Спасявам се – каза. – Погрижих се за себе си".

*Статията е от декемврийския брой на списание New York от 28 декември 2015 г. Материалът е направен със съдействието на Форум филм.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase