В началото на март шепа пациенти са приети в университетската болница в Страсбург, Франция. Няколко дни по-късно всеки един пациент в интензивното отделение на лечебното заведение е болен от COVID-19. Но не са само проблемите с дишането, които притесняват доктор Джули Хелмс.

"Някои от пациентите бяха изключително превъзбудени и имаха много нервологични проблеми като объркване и делириум. Да, някои пациенти в интензивното отделение са прекалено развълнувани и се нуждаят от успокоителни, но ситуацията, в която попаднахме, изобщо не беше нормална. Беше много плашещо, особено защото много от хората, които лекувахме, бяха млади - главно между 30 и 40-годишни, дори 18-годишни", разказва лекарката пред BBC.

Хелмс и нейните колеги публикуват малко проучване в New England Journal за неврологичните симптоми, причинени от COVID-19. Те варират от когнитивни затруднения до объркване. Всички са признаци на "енцефалопатия" (общият термин за увреждане на мозъка) - тенденция, която изследователите от Ухан забелязват при пациенти с коронавирус през февруари.

Сега, няколко месеца по-късно, над 300 изследвания доказват, че коронавирусът вреди и на мозъка. При някои пациенти неврологичните симптоми са по-леки, като главоболие, загуба на обоняние (анозмия) и усещане за изтръпване (аркопарастезия). Други са с по-тежки увреждания, като афазия (невъзможност за говорене), удари и припадъци. Според тях, около 50% от пациентите диагностицирани със Sars-CoV-2 имат неврологични проблеми.

Степента и тежестта на тези неврологични проблеми до голяма степен остава непозната, тъй като много от лекарите могат и да не забележат симптомите или да не ги свържат с COVID-19 заради многото седативи и свързани машини, които и без това могат да предизвикат делириум у пациентите. Това, което допълнително усложнява ситуацията е, че много хора не са тествани за COVID-19, ако нямат кашлица и треска, но изпитват част от другите симптоми на Sars-CoV-2.

"Всъщност, единственият симптом на значителен процент от пациентите с COVID-19 е объркването. Те нямат кашлица или умора. Изправени сме пред вторична пандемия от неврологични заболявания", казва Робърт Стивънс, доцент по анестезиология и медицина за критична грижа в Johns Hopkins Medicine в Балтимор, Мериленд.

Според някои експерти неврологичните ефекти на вируса са косвен резултат или от кислороден глад към мозъка ("щастливата хипоксия", проявена от много пациенти), или от така наречената цитокинова буря. Според Хелмс  неврологичните ефекти са "цитокин-медиирани".

Но други учени не са толкова сигурни в това. Според тях, COVID-19 може да нахлуе директно в мозъка.

"Ако ме бяхте попитали преди месец дали има публикувани доказателства, че Sars-CoV-2 може да премине кръвно-мозъчната бариера, бих ви отговорил с "не", но сега има много доклади, които показват, че това е абсолютно възможно", категоричен е Стивънс.

В Япония лекарите съобщават за случай на 24-годишен мъж, който е намерен в безсъзнание на пода в басейн и в локва от повръщано. Той получава няколко припадъка, докато стигне до болницата, където MRI скенера разкрива остри признаци на вирусен менингит (възпаление на мозъка), а лумбална пункция открива Sars-CoV-2 в неговата цереброспинална течност.

Китайски изследователи също откриват следи от вируса в цереброспиналната течност на 56-годишен пациент, страдащ от тежък енцефалит. Пре преглед на някои от пациент с COVID-19 в Италия, учените откриват вирусни частици в ендотелните клетки, облицоващи кръвоносните съдове на самия мозък. В някои страни като Франция, аутопсиите на пациенти с COVID-19 са силно ограничени (или дори забранени), което прави италианския находка още по-значима.

Според тези учени, вирусът убива пациентите не като уврежда белите дробове и причинява дихателна недостатъчност, а защото уврежда мозъчния ствол - командния център, който гарантира, че продължаваме да дишаме дори и в безсъзнание.

Мозъкът обикновено е защитен от инфекциозни заболявания чрез така наречената "кръвно-мозъчна бариера" - лигавица от специални клетки вътре в капилярите, преминаващи през мозъка и гръбначния мозък. Те блокират микробите и други токсични агенти, които се опитват да заразят мозъка.

Ако Sars-CoV-2 може да премине през тази бариера, това предполага, че вирусът не само може да попадне в ядрото на централната нервна система - той може да остане там, с потенциал да се завърне след години.

Макар и рядко, това поведение не е непознато сред вирусите. Вирусът на варицела Херпес зостер, например, често заразява нервните клетки в гръбначния стълб и по-късно отново се появява в зряла възраст като херпес зостер - приблизително 30% от хората, които са преживели варицела в детството ще развият херпес зостер в някакъв момент от живота си.

Дълготрайни последствия има и вирусът на инфлуенцата, причинил пандемията от Испански грип през 1918 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase