В началото на пандемията голяма част от западния свят следваше подобни правила за справянето с COVID-19.

Покачването на случаите беше посрещнато с локдаун, а международните пътувания бяха силно ограничени. Въпреки че домашните ограничения често се оказваха противоречиви, хигиенните мерки като социално дистанциране, миене на ръце и носене на маски бяха силно насърчавани - ако не и законово задължени.

Но тези дни са зад гърба ни. Управлението на пандемията сега се различава значително от държава в държава - като маската за лице е само един пример за все по-разчупения подход в света към COVID-19.

Науката зад маските е доста ясна и стана по-стабилна в хода на пандемията. Проучванията показват, че маските значително намаляват шансовете за предаване на коронавирус, а някои видове маски могат да помогнат за предотвратяване на заразяването с вируса.

И все пак дебати все още бушуват в много страни относно използването им, а някои региони наскоро премахнаха изискванията хората да ги носят в претъпкани пространства.

"Маските остават символ на разделено общество – между тези, които смятат, че сме ги ограничили твърде много, и онези, които смятат, че не сме се намесили достатъчно на време в пандемията", казва Саймън Уилямс, старши преподавател по поведението на COVID-19 в университета Суонзи в Уелс, пред CNN.

С перспективата за нова зимна пандемия, някои страни се борят с призивите да се върнат към използването на маски. Но те се сблъскват със съпротива от хора, уморени от безкрайни смесени съобщения - и много експерти се опасяват, че в страни, където правилата са облекчени, повторното налагане на мерки може да бъде сложно.

Различни подходи

В първите дни на пандемията се появиха ранни колебания относно използването на маски за лице от правителствата и Световната здравна организация (СЗО) на фона на опасенията, че бързото налагане на подобна мярка ще остави работниците на първа линия без достатъчно защитно оборудване. Но когато светът научи повече за COVID-19, използването им стана обичайно до средата на 2020 г.

"Маските помагат да се филтрира аерозолът, който се генерира в дихателните ни пътища, когато дишаме или говорим. Те са най-ефективни при филтрирането на по-големите аерозолни частици и по-малко ефективни при филтрирането на най-малките", обяснява Брайън Бздек, научен сътрудник в Центъра за изследване на аерозолите на Университета в Бристол, обобщаващ научния механизъм зад използването на маски. "Това е концептуално подобно на шофирането на кола, когато има много насекоми - големите са склонни да се удрят в предното стъкло, докато малките следват въздушния поток около колата."

Извън части от Югоизточна Азия, където носенето на маски стана обичайно след избухването на SARS през 2002 г., малко страни бяха свикнали да покриват лицата си публично. Но уникалният шок от избухването на COVID-19 означава, че поведението бързо се промени, казват експерти.

"Политиците и учените бяха доста изненадани колко бързо хората приемаха маските, след като им се наложи", казма Уилямс. "Най-голямото развитие във възприятията на маските по време на пандемията е приемането като цяло, че те защитават другите толкова, ако не и повече, отколкото този, който ги носи. Точните ползи по отношение на предотвратените случаи и спасените животи все още се проучват – но дори незначителните печалби си заслужават, когато маските са сравнително евтини интервенции, тъй като са много по-лесни за нас, отколкото неща като дистанциране или изолиране."

Но сега, въпреки че научните изследвания в областта на маските за лице се разширяват, страните се насочват в различни посоки.

В САЩ президентът Джо Байдън направи маските ключов стълб на своя отговор на COVID-19. Администрацията му следва насоките на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ относно препоръките за маски, като ги налага върху федерална собственост и насърчава училищата да ги използват.

Но той е изправен пред препятствия от няколко щати. Съвсем наскоро Министерството на образованието на Байдън се забърка в битка с отдела за образование на Флорида, след като реши да намали финансирането за определени училищни райони за изискване на хората да носят маски.

В Европа задължителното носене на маски се превърна във норма, дори когато няколко държави поставиха случаите на COVID-19 и хоспитализациите под контрол и с по-строги правила за неваксинирани хора, посещаващи закрити пространства като ресторанти и барове.

Испания, например, изисква носенето маски на закрито, когато социалното дистанциране не е възможно. Франция наскоро отмени изискването си за носене на маска на открито, но правилото остава в сила за затворени пространства. И италианците все още са длъжни да покриват лицата си вътре или в обществения транспорт.

Въпреки това, въпреки упорития ръст на случаите от лятото, Великобритания вече не изисква от народа си да носи маски за лице навсякъде - като британският премиер Борис Джонсън оставя това на "личения избор на хората".

Психологията зад маските

Експертите казват, че дали повечето хора ще носят маски зависи до голяма степен от правилата, които са в сила.

"Изглежда, че най-голямото влияние върху всички причини за носенето на маска за лице е законът", казва Иво Влаев, професор по поведенческа наука в Университета на Уоруик. Той цитира данни от COVID Behavior Tracker на Имперския колеж в Лондон - най-голямото непрекъснато проучване за общественото въздействие на COVID-19 в света.

"Налагането на поведение помага да се изпрати сигнал, че е важно, добавя Уилямс. - Носенето на маски е поведение, което наистина е повлияно от социалните норми - или натиска от връстници - и така в среда, където маските вече не са задължителни, това може да повлияе на другите да не носят техните".

"Това е добре илюстрирано от преломната точка в Обединеното кралство, когато беше обявено задължителното носене на маски", обяснява Влаев, отбелязвайки бързото нарастване на използването на маски миналата година и също толкова внезапния спад от юли, когато правилото беше премахнато. Според Службата за национална статистика, почти всеки пети британец вече не носи маска за лице извън дома си, в сравнение с едва 4% в средата на юни, когато все още имаше наложен закон.

Но когато обществеността се ориентира по закона, неясните съобщения могат да струват скъпо.

Уилямс казва, че първоначално е бил "изненадан" от това колко бързо хората са спрели да носят маски в Обединеното кралство през последните месеци. "Наистина се дължи на смесените послания, които много хора смятат, че правителството предава", добавя той. "Много страни в Европа са имали по-последователна политика относно маските и това я превръща в навик с течение на времето."

Британското правителство сега е изправено пред изпитание, тъй като се опитва да насърчи отново носенето на маски, без подкрепата на закон, тъй като случаите се увеличават в навечерието на зимата.

Здравният секретар на Обединеното кралство Саджид Джавид наскоро призова хората да носят маски в определени ситуации, за да избегнат бъдещи ограничения. Но той беше принуден да признае, че е "справедливо" обществото да се чуди защо сега ги насърчават да го направят, след като часове по-рано депутатите се появиха в Камарата на общините без маски за лице.

Експертите се съмняват дали подобни насоки ще имат толкова голяма тежест, колкото през предишните етапи на пандемията.

"Когато броят на носещите маски намалява, способността на властите да налагат задължителното носене на намалява", казва Робърт Дингуол, професор по социални науки в университета Нотингам Трент.

Именно това мислене накара повечето страни от ЕС да наложат по-дълги и понякога по-строги мерки за маски.

"Хората ще са научили ново поведение – носенето на маски – преди да го "отучат" и след това да трябва да го научат отново", каза Уилямс. "Това може да се окаже предизвикателство - много хора може да са свикнали с живота без маски."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase