Ада тепе е най-древният известен на науката златодобивен рудник в Европа. Намирал се е на територията на днешна Южна България, в близост до Крумовград. Последните проучвания на хълма отвеждат археолозите до важната информация как е било експлоатирано златното находище преди 3500 години.
Как обаче преди 3500 години хората са добивали ценният метал разказа зам.-директорът на НАИМ доц. Христо Попов, ръководил археологическите проучвания при Ада тепе.
"През късната бронзова епоха, когато е било добивано златото на Ада тепе, се развиват интензивно контактите с древните цивилизации от района на днешна Гърция, Западна Мала Азия, островите в Егейско море. Може да се предположи, че връзките са достигали дори до районите на Предна Азия и Древен Египет. Именно в тези посоки трябва да се търси разпространението на благородния метал, който тогава е бил добиван в Източните Родопи, в района на днешния Крумовград", разказа Попов пред БТА.
Останките от стария рудник и селищата, свързани с него, са разположени на площ, покриваща повече от 200 декара от върха и склоновете на Ада тепе. Древните рудари са добивали златото от кварцовите жили, идващи от дълбоко под земята и достигащи, чак до повърхността.
За да придобият по-точна представа за процеса, учените са направили експеримент, следвайки същите процедури като през 15-ти век пр. Хр. В основата на технологията е използването на огън, с който скалите са били нагрявани. Това е помагало да се промени тяхната характеристика, като ги прави по-крехки и лесни за разтрошаване. След това е било необходимо парчетата руда да бъдат счукани и стрити на прах. Той е бил промиван, а полученият от промиването златен концентрат се е стопявал, за да се достигне най-после до пречистеното злато.
Като цяло много от процедурите днес остават същите, но работата се извършва от машини. Ако сега отнема само няколко часа, то през древността всичко е ставало на ръка и са били нужни около 8-10 дни, за да се извърши процесът от край до край, коментира Христо Попов.
Според учените около 40-50 човека са работели в рудника в периода на неговата най-активна експлоатация в миналото. Този период е траял не по-малко от 150-200 години, съдейки по останките от колиби и къщи в непосредствена близост. Тези постройки са доста семпли. Направени са от обикновени материали, конструкцията им е лека, а инвентарът, който съдържат, по никакъв начин не може да бъде наречен представителен. Битът на техните обитатели е бил беден. Това са били обикновени хора, които са добивали златото, но богатството не е достигало до тях, добави Попов.
"Проучванията на Ада тепе, които започнаха още през 2001 г. и с прекъсвания, продължиха чак до 2015 г., ни помогнаха да разберем много за развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха. Именно това искаме да покажем на света и чрез изложбата във Виена", отбеляза археологът.
Попов е куратор на изложбата, посветена на Ада тепе и добива на злато през бронзовата епоха, с която България гостува от 6 март до 25 юни на Музея за история на изкуството във Виена - "Kunsthistorisches Muzeum", инспирирана именно от Ада тепе. Изложбата се организира от Националния археологически институт с музей, а освен НАИМ за нея предоставят експонати още 13 български музея.
По думите му Музеят за история на изкуството в австрийската столица, е един от най-известните в Европа и идеята е да се представят не просто представителни експонати, а да се обясни защо са важни и какво разкриват.
Изложбата включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.
Очаква се през есента експозицията да бъде представена и в София.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Надзорният съвет на НЗОК одобри проекта за бюджет на касата за 2026 г.
Кадър на деня за 7 декември
Половината швейцарци подкрепят предложение за таван на населението до 10 млн. души
Валутите на Централна Европа ще отстъпят от върховете си през 2026 г.
Делян Добрев: Ремонтът на бюджета не е за сметка на социалните придобивки
Макрон заплашва Китай с мита заради търговския дефицит
SENSHI 29 предложи зрелищни битки и много адреналин на феновете (ВИДЕО)
Кой е легендарният Ирник: "Владетелят на Стара Велика България"
Централна прогноза
Вулканът Килауеа на Хаваите изхвърли 100-метрови фонтани от лава
Възстановено е движението през прохода Троян - Кърнаре след свлачището
"Берое" и "Септември" си разделиха по една точка след нулево равенство
Левски заби три на Спартак във Варна
Рома стъпи на криво в Сардиния
Макс Верстапен: Годината беше като влакче на ужасите
Брайтън и Уест Хем поделиха точките
Викове "Любо, Любо" огласиха "Местая"
Ница със седма поредна загуба
Дневен хороскоп за 8 декември, понеделник
Седмичен хороскоп за 8 – 14 декември
Коледните сладки на Марая Кери
ИГРА: Участвайте и можете да спечелите страхотни награди от „Нощна смяна във „Фреди“ 2“
Коледни подаръци, които означават повече от парите
Седмична нумерологична прогноза за 8 – 14 декември
Читалище "Васил Левски 1945 г." ще зарадва варненци с безплатен коледен спектакъл
Какво време ни очаква за студентския празник?
Може ли изкуственият интелект да намали броя на върнатите покупки от е-магазини?
Бездомници превзеха подлезите във Варна (СНИМКИ)
Момиче се влюби в мъж, той я продаде за проститутка
41 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Януарска „Витлеемска звезда“: Три планети в уникален парад около Слънцето
Почистването на орбитални отломки може да се превърне в печеливш бизнес
Съоснователят на Neuralink стартира проект, който може да промени човешката еволюция
Роботът Optimus е усвоил бягането, движейки се почти като човек
Открита е уязвимост в механизма за възстановяване на ДНК на раковите клетки
Blue Origin представи проектиран с AI източник на енергия за Луната