Автор: Атанас Пеканов

Една грандиозна, впечатляваща година за електронната музика е към края си. Сцената, която до преди десет години беше част от ъндърграунд културата, продължи своя възход към всеобщата популярност и комерсиализацията.

Това разбира се носи със себе си и добро и лошо, но определено 2011 беше безкрайно силна в музикално отношение. Като най-значимо събитие на годината може да определим засилилата се тенденция към разчупване и отваряне на DJ-ите към всички стилове. През 2011 границите, които преди сякаш оковаваха DJ-ите в техните собствени течения, бяха напълно премахнати.
 
Първо ще започнем с някои от най-прогресиралите имена за годината. Сериозен възход отбелязаха Nero, които избухнаха през 2010, а тази година издадоха албум и няколко сингъла, които не спряха да се въртят по телевизиите. Двамата младежи от Лондон влязоха в сътрудничество и с Calvin Harris, който миксира тяхното Promises. Самият Calvin пък се превърна в едно от имената на 2011, след като издаде 4 нови сингъла и даде индикации за задаващ се албум. Култовият вече британец успя да ни впечатли най-много с магнетичното Feel So Close.
 

Годината беше тежка за транс феновете, които не получиха количеството и качеството, на които бяха свикнали в последните години. С раздялата на Тиесто (Tiesto) с транса, „балансът на силите” в този жанр напълно се срути и Армин Ван Бюрен (Armin van Buuren) с неговата компания Armada се превърнаха в основен център и доминант на транс звученето. Това доведе до една доста осезаема еднотипност, а самият Армин не беше на особено високо ниво и не успя да впечатли.

Като комбинираме това с оттеглянето на Маркус Шулц (Markus Schulz) към по-тъмни влияния и липсата на собствени продукции от Гарет Емъри (Gareth Emery), то трансът по начина, по който го слушахме през последните години, съвсем изчезна.

Светлите лъчи за транс феновете дойдоха главно от младите имена като Arty и Mat Zo, които издадоха прекрасни тракове, и от Орхан Нилсен (Orjan Nilsen), който изкара албум. Като най-силен трак от транс сцената обаче се открои Skyfire на Shogun, следван от бруталното AK47 на W&W.

Без съмнение това беше годината на парти хитовете. Повече от всякога досега, хаус и електро стиловете се обединиха за да създадат перфектната основа за редица изключително успешни събития. Трябва да благодарим на музикантите, които тази година успяха да създадат едновременно лесни за възприемане, но в същото време не досадно комерсиални леки хитове, които диктуваха събитията в денс музиката през последните 12 месеца. Чудесен пример за това е Tung! на Deniz Koyu, което въпреки простата си структура и до днес не ни омръзва. Или пък Koko Prutata – перфектният mash-up между траковете на Sander van Doorn и Afrojack, който завладя публиката от всички краища на света.
 

Едно от най-хубавите парчета за годината се появи едва в края и ако не беше така късно, то можеше спокойно да се бори да влезе в тройката най-влиятелни за 2011. Американският DJ Kaskade имаше превъзходна година с издаването на нов  албум, чиято централна движеща творба е уникалното Turn It Down.

Eric Prydz продължи своята мисия на Земята да доказва, че е извънземен гений и с парчетата си Mirage, With Me, но най-вече с 2Night заплени за пореден път и без това отдавна омагьосаните си фенове.
   

Цяло чудо е, че все още не сме споменали Avicii в този обзор. Без съмнение най-обсъжданото име на годината, младият швед бе боготворен от някои, заради огромния брой музикални бижута, с които направо завладя сцената, а други го ненавиждаха заради отчасти еднотипното му или дори меко звучене. Обичан и мразен, Avicii беше най-дискутираното ново име на 2011 , а Blessed е само една от безбройните причини за това. Няма как да не споменем и една много значима песен, която се превърна с обаятелното си звучене в едно от най-въртяните и познати на публиката парти хитове – Coming Home от Skylar Grey и Diddy, миксирани от Dirty South.

Навлизаме и в петицата на най-значимите тракове на годината. Разбира се, нямаме претенции да обхващаме вкусовете на всички, но определено това бяха може би най-силните по отношение на комбинацията качество и популярност. Tiesto имаше изключителна година с издаването на новата си компилация Las Vegas, завършвайки чрез нея пълната си транформация в един електро-хаус насочен „американски” DJ. Първоначално все още бяхме объркани от това развитие, което в зората си преди две години изглеждаше като преминаване на Гонзо в ЦСКА. Все пак обаче, след като публиката успя да приеме новото амплоа на холандеца, той започна да мачка както преди. Изглежда сякаш всичко, с което се захване той, ще звучи невероятно голямо, защото за година той се превърна в абсолютен крал на новия си стил. Той не само въртеше голяма част от парчетата, които се намират тук като годишни фаворити, но и издаде един недостижим парти звяр – Maximal Crazy.

След него, на косъм от тройката, се нарежда може би най-въртяното по медиите електронно парче. Британският рапър Example се появи на сцената преди две години със свежо, младежко звучене, но през 2011 той вече се превърна в истински мъж, с тежки и мрачни тонове, което го отведе до върховете на класациите и превърна Changed The Way You Kiss Me в един от символите на 2011.

Така стигаме и до челната тройка. Говорихме за силата на хаус и електро възхода, но
едва ли някой стил е постигнал по-голям напредък тази година от дъбстепа. Дори да го мразите, трябва да признаете, че този на първо слушане „безсмислен” стил, е абсолютно заслужен отклик на желанието на публиката за все по-бърза и размазваща музика.

А голямото име тук e Skrillex, ненавиждан от старите дъбстеп фенове, но представител на този стил за света. Именно той успя да го изведе от предишното му ъндърграуд звучене, да лансира на пръв поглед плашещи изпълнения като First Of The Year по телевизиите и да успее да го позиционира редом до другите популярни стилове. Критиците не спират да го обиждат и да предричат скорошния му крах, а той им отговаря единствено като пуска все по-често нови впечатляващи парчета. Въпреки огромният му брой тракове от 2011, без съмнение неговият голям отпечатък за 2011 е ремиксът му на Cinema, който като нечувана смес от красиво любовно обяснение и брутален, режещ саунд още дълго ще остане уникален по рода си.

Последните две парчета са толкова големи, че е трудно да изберем победител между тях. Nadia Ali се утвърди в последните години като топ вокалистката на електронната сцена, като всяка нейна нота е капка красота, а когато над нейното парче работи една от големите млади надежди – Alesso, то това няма как да не е майсторско изпълнение. Ремиксът на Pressure на Nadia, Starkillers и Alex Kenji звучеше първоначално като едно от хубавите неща, които ще чуем през годината. С идването на лятото обаче, той се намести на главно място в сетлиста на най-големите DJ-и в света като тотален хит и всеки, който е присъствал на партитата на Armin и Tiesto от Solar това лято, знае какът екстаз причинява то на публиката.

Стигаме и до последното парче. Не искахме то да бъде само наш любимец. Но то не е – то беше посочено от много от топ имената на денс сцената като N1, а за публиката отдавна се превърна в култ. Въртяно безкрай пъти, миксирано, крадено, Levels на Avicii беше тоталният хит на 2011. Това, което започна преди повече от година в Essential Mix по BBC Radio1 просто като част от Penguin, прерасна с вокалите на Etta James във водещият сингъл на годината, чиято магия усетиха хората по цял свят. Такива уникални денс изпълнения ни карат да обичаме тази музика. Порадвайте се на тези брилянтни парчета още веднъж, а утре не пропускайте и обзора на мейнстрийм сцената, която както знаете много обичаме да критикуваме.

Пълен плейлист тук.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase