С любими коледни класики – валсове и полки от Йохан Щраус – баща и син, Йозеф Щраус и Фриц Крайслер, София посреща празниците на 5 декември от 20 ч. в Зала 1 на НДК с изпълненията на Виенския камерен оркестър. Солист на прочутия състав ще бъде Марио Хосен, а организатор на събитието е Germi Art & Entertainment. Мениджърът на виенския камерен оркестър Кристиан Бухман, който от 25 години е директор на състава разказва за предстоящото събитие

Звучи като сбъдната мечта – Коледа в София с духа на Виена! А виенските коледи са пословични. Какъв е празничният дух, който музиката Ви ще донесе на слушателите тук?

Всички обичаме Виена по Коледа и духа в града по време на този празник. Музиката е голяма част от настроението. Ще дойдем с концерт, на който ще ви се дотанцува – в програмата има много валсове и полки. Тези пиеси са силно свързани с коледните празници. Така че ще усетите истинския дух на Виена в тези радостни дни.

Какви пиеси сте подбрали за програмата?

Ще звучат много творби на Йохан Щраус, а също и на Фриц Крайслер, който е бил и много известен преподавател и цигулков виртуоз. От неговото наследство ще чуете "Виенски каприз" и Виенска рапсодична фантазиета, например. А от Щраус само ще спомена "На хубавия син Дунав", за да разберете за какво става въпрос. Това са все валсове, които винаги се изпълняват на новогодишните концерти.

Виенският камерен оркестър е един от най-добрите в света. Как постигате това съвършенство? Как създавате толкова красива, превъзходна музика?

 Това, което винаги сме правили, е да градим солиден фундамент. Не правим гигантски крачки, не наемаме известни музиканти, за да се прочуем заради тях. Нашият оркестър здраво гради своите основи – винаги правим най-правилното и най-доброто. Не си позволяваме експерименти, не крадем от блясъка на суперзвезди. Така Виенският камерен оркестър стана част от културното наследство на Австрия, на Европа и, надявам се, на света.

От 25 години съм управляващ директор на състава, което създава още един елемент на стабилност – другите оркестри доста често сменят своите ръководители. Чувстваме се като едно семейство, много пътуваме в състав от 20 до 40 души. В оркестъра сме изградили дух на общност. Внимателно подбираме солистите и проектите си. Сега сме на турне в Япония, а след завръщането ни веднага изнасяме концерт във Виена. Това постоянство гарантира яркото ни присъствие в света на класическата музика.

Този дух на приятелство и семейната атмосфера ни карат да се чувстваме добре дошли при вашата музика. Както куриозно се случи дори с едно много симпатично куче на ваш концерт на открито в Турция…

Много е забавно, защото човек не би могъл да обучи каквото и да е животно да направи това, което кучето стори. То живее в района и дойде на репетицията. След това служителите с много любов и голямо уважение го отведоха от сцената. То отиде отзад и продължи да слуша от там. По време на концерта отново се появи, много елегантно премина пред оркестъра и се разположи пред музикантите.

Случилото се бе в абсолютен унисон с мисията ни в Турция – отидохме там с послание за мир, за да заявим, че каквото и да правят политиците, културата винаги озарява живота ни. Всичко това кучето олицетвори – то не е човек, а се държа човешки.

Бях там – всичко изглеждаше нереално. Беше уникално и неповторимо! Видеоклип от случилото се обиколи целия свят, обадиха ми се от много телевизии и радиостанции с молба да им дадем разрешение да го излъчат. Точно такива са усещанията, които изразяваме – на взаимност, на доброжелателство, на гостоприемство. Искаме да покажем, че обичаме това, което правим. Усещането, че сме част от едно семейство, винаги достига до публиката. Тя безпогрешно различава музикантите, обединени в единството на музиката, от хората, които правят музика за пари. Ние обичаме това, което правим – и ето – кучето веднага го усети и на свой ред ни обикна.

Сигурен съм, че се изправяте пред много предизвикателства и успешно ги преодолявате, за да ни благословите с музиката си. Как бихте описали трудностите в своята работа, с които се справяте, за да е лесно на музикантите да създават изкуство?

Благодаря, че използвахте думата "благословя“. Ние благославяме не само вас, а и самите нас, с музиката, която създаваме. Всеки един от изпълнителите обича своята работа – познавам ги всичките и знам, че е така. Те са истински музиканти и живеят за изкуството. Казва се, че изкуството е красиво, но в създаването му има толкова трудности и проблеми...

По 8 – 9 часа на ден съм на бюрото, за да работя за оркестъра. Екипът ни е малък, тъй като не можем да си позволим по-голяма администрация. Но ако обичаш това, което правиш и го вършиш добре, тогава си готов да отделиш време и да вложиш много усилия.

Преди да подпишем договор за един концерт, получаваме 99 отказа, тъй като пазарът е пренаситен. Има толкова малко възможности и толкова много състави! Разбира се, осигуряването на финансирането е най-голямата трудност. Държавата покрива 10 процента от разходите ни, а за останалото трябва да се погрижим сами.

За нас, в администрацията, намирането на пари е най-важната задача, но музикантите свирят не за пари, а в името на изкуството. Това не е комплимент към оркестъра, а самата истина – защото такова е разбирането ни за работата. Администрацията трябва да осигурим участия, а музикантите – да ги изпълнят блестящо. Това е добрият модел, който задава Виенският камерен оркестър.

Когато дойдете в България, у дома си ще е вашата виолончелистка Лиляна Кехайова. Разкажете ни за музикантите в състава. Как един творец попада при вас?

Все едно го осиновяваме, ако продължим аналогията със семейството. (Смее се.) Имаме постоянни членове, на които им се предлага участие във всички концерти. Музикантите работят на хонорар. И макар тази работа да няма постоянен характер, те са толкова всеотдайни, че звукът ни е по-стабилен и качествен, отколкото на много оркестри с музиканти на заплата. Нови инструменталисти за еднократни ангажименти наемаме посредством препоръки от постоянните членове. Не вземаме хора, които не познаваме идеално. Така че всички музиканти преминават през много внимателен подбор.

Ако се освободи мястото на постоянен член, който печели конкурс и започва работа в държавен оркестър, тогава организираме прослушване и правим подбор сред кандидатствалите. Но това не е всичко. Музикантът трябва да е участвал в 3 – 4 различни продукции на състава в определен период от време, за да стане постоянен негов член. Ако човекът се представи добре, тогава може да се развие като позиция в оркестъра ни. Тоест – процесът минава през няколко стъпки в продължителен период от време. Това е нужно, за да станат новите членове неразделна част от музиката и от семейството на Виенския камерен оркестър. Ако работиш добре, всички са щастливи.

Коледа е време за вземане на решения за напред. Ако има едно нещо от живота на Виенския камерен оркестър, което можем да вземем за пример в своя живот, за да го направим по-добър, какво би било то?

Много е просто – ако можеш, прави това, което обичаш. Тогава ще постигаш успехи. Ако човек е част от Виенския камерен оркестър, значи обича работата си. Тогава той ще се чувства удовлетворен, дори да няма достатъчно много концерти. Честно казано, никой оркестър няма достатъчно много участия... Разбира се, можем да постигнем повече, но се справяме много по-добре от другите състави, подобни на нашия.

Автор: Светослав Николов, Джаз ФМ

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase