Провалената в края на миналата седмица среща на Нормандската четворка отправя редица политически сигнали. Сигнали, пряко засягащи разцеплението в германските елити във връзка с антируските санкции. А това разцепление на свой ред има риск да предизвика смяна на властта в Германия - Меркел явно си подготвя приемник, пише Пьотр Акопов, "Взгляд".

Приключилата в Мюнхен конференция по сигурността бе разглеждана като удобен повод за среща на външните министри от страните в "нормандската четворка" - Русия, Германия, Франция и Украйна.

Разговорът се очакваше в петък вечерта, но не можа да се състои - през деня германският министър на външните работи Зигмар Габриел внезапно замина за Берлин, за да участва в пресконференция с участието на освободения от турски затвор германски журналист Дениз Юджел. След няколко часа Габриел се върна, но срещата на "четворката" вече нямаше как да се реанимира.

Демонстративно пътуване

Каква бе целта на това спешно пътуване? Габриел явно се е възползвал от удобния повод, за да убие два заека наведнъж.

Първо, да маркира присъствие в историята с журналиста Юджел - взел дейно участие в борбата за освобождаването му от турския затвор, той с право можеше да разчита заслугите му да бъдат признати публично. А точно сега за Габриел е особено важно да подкрепи реномето си на ефективен и популярен външен министър. Точно тези дни се решава съдбата на коалицията между неговата партия - социалдемократите, и християндемократите на Меркел. Въпрос от специално значение, включително за Русия.

От 20 февруари до 2 март всички членове на ГСДП ще гласуват за или против коалицията на партиен референдум и образът на як външен министър може да стане аргумент за избор в полза на коалирането. Ако мнозинството подкрепи коалиционното споразумение между ХДС и ГСДП, Габриел ще остане начело на германската дипломация и в новия кабинет на страната.

И второ, така Габриел демонстрира още по-ясно как гледа на санкционния натиск върху Русия - защото именно с "минския процес" се обвързва приключването на санкционната война между Русия и ЕС. Сиреч всеки опит на Европа да пристъпи към сваляне на санкциите среща отпор от надзирателите атлантисти: нито крачка назад, докато Москва не изпълни споразуменията от Минск!

Приканващите да бъдат възстановени нормалните отношения между ЕС и Русия (сред които е и Габриел) държат на своето: дайте постепенно да сваляме санкциите, стига да проличава някакъв напредък в осъществяването на "Минск". Позиция, която и Габриел, и предшественикът му във външното ведомство Щайнмайер (днес президент на федералната република) изразяват почти от три години вече. Никакъв напредък обаче не личи. Киев не може да приеме законите, предвидени в споразуменията, което дава на самопровъзгласилите се републики възможност да не минават към следващите етапи.

Разцепление по въпроса за санкциите

При това Габриел веднага бе обсипан с критики в самата Германия - от членове на партията на Меркел. Не за провала на срещата, а заради това, което бе казал в Мюнхен.

Там Габриел заяви, че санкциите спрямо Русия може да бъдат постепенно отслабени след изпращането на мисия на ООН в Донбас. Министърът посочи, че е "нереалистично" да се настоява Минските споразумения да бъдат изпълнени изцяло преди едно частично вдигане на санкциите от Русия. И повтори същата мисъл в началото на среща със Сергей Лавров: при напредък в решаването на конфликта, например изтегляне на тежките въоръжения, санкциите на ЕС срещу Русия би могло да се отслабят стъпка по стъпка.

Габриел направи специална уговорка: "Знам, че официалната гледна точка изглежда различно" - но дори тя не му спести критиките от Берлин.

"Докато руското правителство не изпълнява Минските споразумения, вдигането на санкциите е абсолютно неправилен сигнал към Путин да не променя своята политика", заяви шефът на външнополитическата комисия в Бундестага Норберт Рьотген от Християндемократическия съюз. А зам.-председателят на парламентарната група на ХДС/ХСС Йохан Вадепул каза, че постепенно отслабване на санкциите не е предвидено в споразумението за създаване на коалицията и "тези изисквания са в разрез с резултата от коалиционните преговори. Вр. и. д. министър на външните работи не може да прави разлика между официално и лично мнение. Надеждността е част от задълженията, свързани с поста му".

ГСДП обаче се застъпи за бившия си лидер:
"От гледище на ГСДП новият коалиционен договор не изключва категорично поетапно отслабване на санкциите, веднага щом бъде постигнат напредък в изпълнението на Минските споразумения и щом това бъде договорено с партньорите ни от ЕС. В този смисъл не разбирам критиките на ХДС срещу Габриел", заяви Нилс Анен, говорител по външнополитическите въпроси на парламентарната група на социалдемократите.

Въпросът не опира само до различни интерпретации на текста на споразумението. Самата борба за власт в Германия навлиза в решаваща фаза и руската тема е сред онези, които разделят ХДС (без ХСС, защото баварците имат различна позиция) и ГСДП. Онези, които се ориентират към Меркел, залагат на твърд курс спрямо Москва, а според социалдемократите трябва да се пристъпи към обръщане на тази страница.

Освен това руският въпрос се използва за критики или дискредитация на съответния съперник. Ако например коалиционното споразумение бъде провалено от социалдемократите, обвинен ще бъде и Путин - ето, искал е специално да отслаби Германия, да махне Меркел, затова е действал за разтуряне на "голямата коалиция". Как е действал? Ами по всеки възможен начин. Това съвсем не са фантазии на тема "докъде може да стигнат в търсене на руска следа" - някои публикации вече подготвят почвата.

В петък например "Билд" помести статия с твърдението, че председателят на младежката организация към ГСДП Кевин Кюнерт приел предложението на някойси Юрий от Санкт Петербург да организира във Facebook с помощта на ботове кампания #NoGroKo, насочена срещу формирането на "голяма коалиция". Това нищо не би коствало на младите социалисти и връзката им с Русия изобщо нямало да се разкрие, твърдеше "Билд". И нищо че говорител на младите социалисти опроверга информацията, като посочи, че е технически невъзможно да се изпращат имейли с адреса @jusos.de, споменат в статията, и увери, че ще сезира съда - вече бе се вдигнал шум.

Меркел си отива?

Всичко това става малко преди да започне гласуването в ГСДП, което стартира на 20 февруари и ще приключи на 2 март. И независимо от резултата партията ще бъде оглавена от нов лидер - досегашният Мартин Шулц ще бъде заместен от председателката на парламентарната група на социалдемократите Андреа Налес. ХДС също ще си избере нов генерален секретар още идната седмица - на този втори по значение след председателския ще застане Анегрет Крамп-Каренбауер, препоръчана за длъжността в понеделник от самата Ангела Меркел.

Крамп-Каренбауер бе вече споменавана като евентуален приемник на Меркел; АКК (както я наричат в печата) разполага със силна подкрепа и в партийните среди. Прочее, макар публично Меркел да продължава с уверенията, че смята да остане канцлер, твърде е вероятно с издигането на АКК Меркел да започва комбинация, целяща да подсигури оттеглянето й.

Защото, ако към края на идната седмица стане ясно, че социалдемократите са гласували против поредния брак с ХДС/ХСС, Меркел може и да размисли - и вместо никому освен самата нея ненужно правителство на малцинството да предложи предсрочни избори. На които ГСДП да тръгне, водена от Андреа Налес, а ХДС - начело с Анегрет Крамп-Каренбауер.

А Меркел да си тръгне, осигурила гарантирано предаване на властта по женска линия.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase