Призовавам колегите да се подготвят за стачни действия, защото действията и приказките на управляващите във всички сфери водят до проблеми за туристическия сектор и не се издържа вече. Това заяви зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов. Според него и членове на Изпълнителното бюро на организацията непремерените изказвания, постоянно променящите се и дописвани заповеди на здравния министър и техните възможни тълкувания, са довели до отлив на туристи и на персонал от курортите. Което в изключително трудната ситуация, в която е поставен секторът, допълнително изправя до стената туризма, посочи Налбантов. Затова и искаме оставката на служебния здравен министър Стойчо Кацаров, категоричен бе зам.-председателят на БХРА.

Възмутени сме от неправомерните изказвания на здравния министър. Той вече ни нанесе непоправими щети и особено на морските хотели и заведения, подчерта още Налбантов. Заради противоречивите му сведения и изказвания, хората в най-големите ни пазари тази година – Румъния, Украйна и Молдова вече отменят резервации за септември месец. На хората не им става ясно какво иска да каже, излъчва противоречиви сигнали и това води до притеснени и отлив. Повече не може да се търпи така.

Не може да се прехвърля отговорността за имунизационни процес на работодателите, категорични са от БХРА. Именно заради изявите на Кацаров вече имаме и напуснали чужди и български служители, тъй като се притесняват, че ще бъдат накарани насила да се ваксинират, посочи Налбантов. Работниците напускат и уплашени заради новите мерки, които се планират, с притеснения, че секторът отново ще бъде неглижиран и оставен да обере парсата без подкрепа и компенсации и затова предпочитат от рано да си търст друго поприще, посочи и председателят на БХРА Георги Щерев.

Ако е законно и имат такава смелост, да направят имунизацията задължителна. А ако не е законно да не прехвърлят на бизнеса, отговорността, посочва Налбантов. Не може винаги да са виновни хотелиерският и ресторантьорски бранш и да трябва да вършат работата на държавата. Правят си експерименти с нас, вместо чиновниците да си свършат работата, допълни зам.-председателят на БХРА.

Тези непремерени изказвания и действия, както и постоянното променяне на мерките, поставянето в частични или цялостни лок дауни, се отразяват и на записванията за зимния сезон. От икономическото и финансовото министерство трябва да помислят за компенсации за бизнеса, тъй като в момента всички програми спряха, посочва Налбантов. Цинично е да се въвежда ограничение без икономически мерки за компенсации на фирми и работници, категоричен е и Щерев. Адмирации за работата на Кирил Петков, но не е нормално да си икономически министър, човек от бизнеса и да казваш – аз съм за компенсации и финансови мерки в помощ на фирмите, но няма пари. За какво тогава се срещаме и за какви мерки говорим без пари и средства в бюджета, попита риторично председателят на БХРА. Ако държавата наистина иска да помогне защо не даде гаранции за нисколихвени кредити от 0,1-0,2% и гратисен период за 7 години за туристическия сектор през Българската банка за развитие или Фондът на фондовете, попита Щерев. Защо не е предвидено подобно финансиране в Националния план за възстановяване и развитие, чиято цел е именно да тушира последиците от пандемията за икономиката, след като няма пари в бюджета, попита още Щерев.

Не може компенсациите, дори когато ги има, да са смешни. И при това да не се дават навреме. Те трябва както в Европа да гарантират нормален живот, подчертаха от Изпълнителното бюро на БХРА. Естествено, по-добре е да има каквито и да е обезщетения, вместо никакви, но можеш ли да преживееш достойно и да оцелееш дори с една минимална работна заплата, питат от организацията. При това заради променените критерии за юли и август голяма част от туристическия бизнес не можа да ги изпълни. Така правителството си изми ръцете – хем има програма 60/40, хем я ограничиха максимално, за да не дават пари по нея, категорични са от Изпълнителното бюро на БХРА.

Не може да се мисли, че след като сме имали месец и половина добър сезон, проблемите в туризма са свършили, подчерта Налбантов. С приходите от юли и август туризмът не може да се издържа цяла година, посочи той. И припомни, че една част от почиващите по Черноморието това лято са хората, които са предплатили ваканции през 2019 г. и 2020 г., но заради мерките срещу разпространение на епидемията не са ги ползвали. Тоест те пристигат с ваучери и не носят приходи на хотелиерите.

Двойно и тройно са увеличени и разходите за електроенергия. Хотелският и ресторантски бизнеси са много енергоемки и токът е голямо перо в разходите на бизнеса. След вече над две тежки години за сектора, в които работата бе много свита, а редица обекти не отвориха, един добър летен месец не е достатъчен за заплащане на непосилните сметки за ток, които са 2 или три пъти повече от плащаните през предходни години и периоди, подчертават от БХРА. И да се смени министър, и да се смени правителството, няма да ни платят сметките, подчерта Щерев. Ще настояваме за енергийни помощи. Нали всички ни уверяваха, че когато излезем на борсата ще плащаме по-ниски цени за електроенергия. Защо всъщност се случи това, за да плащаме най-скъпият ток в Европа ли, попита председателят на БХРА. Явно пазарът е спекулативен, но правителството трябва да го регулира, а не ние да плащаме за нечии игри, подчерта Щерев.

Както всеки един бизнес и туризмът се развива според определено планиране на приходите и разходите, организация на работата и ценообразуване според тях. Сега обаче се очаква бизнесът да плати цената за недалновидно управление на енергийната система. Това няма как да се случи, категорични са от Изпълнителното бюро на БХРА. Държавата да изиска спекулантите да платят тези двойно и тройно по-високи сметки за ток, а ако не е по силите й да направи това да даде средствата, които са над нормалните за сезона сметки за ток, съобразени с инфлацията, като енергийни помощи, настояват от организацията. И подчертават, че бизнесът е склонен да плати увеличението, което се дължи на инфлацията, но не и двойни и тройни сметки за електричество.

Необходимо е да се потърси алтернатива, като използването на програми за енергийна ефективност за поставяне на соларни панели и ползване на възобновяеми източници, посочи Налбантов. От БХРА настояваха за включването на подобен бюджет в Националния план за възстановяване и развитие, но това не се случи.

Непрекъснато апелираме и Министерство на туризма да се вземе в ръце, за да се изчисти статута на националните курорти. Те са предвидени за масов туризъм, при който туристите се довеждат с чартъри, а не за индивидуални гости, пристигащи с коли, каквито са последните два летни сезона. Това ясно показва слабостите на сегашното управление като липсата на паркинги и на ефективно управление на общите части в курортите, посочи Налбантов. Необходимо е собствеността на държавните предприятия, които сега управляват националните курорти като Слънчев бряг да се прехвърли на общините или да се измисли отделно управление, което да облече в реална и работеща структура понятието „национален курорт“. Аз като акционер в държавното дружество съм готов да се разделя веднага и безвъзмездно с моите акции, за да се постигне по-добре стопанисване, посочи Налбантов. В момента по алеите се извършва репатриране на коли, необходими са паркинги. Същото е валидно и за Северното Черноморие, категоричен е председателят на БХРА Георги Щерев. Ние сме готови да дадем на държавата готови работещи формули за управление на националните курорти, да им покажем добрите европейски практики, които просто трябва да приложим тук. Ние имаме уникален климат и природа, безопасно и чисто море, благодарение на построените пречиствателни станции, но никой не го отчита и рекламира. Необходими са усилия от страна на държавата, за да се издигне имиджът на морските ни курорти.

Ние си говорим, а проблемите си стоят. Липсва отношение на държавата към туризма въобще, подчерта Щерев. Най-елементарен пример е фактът, че два пъти премиерът пътува до Черноморието, веднъж президент и не намериха време да се срещнат с туристическия бизнес в курортите, явно притеснени от въпросите, които ще им бъдат зададени, обясни Щерев. При условие, че сме поискали подобни срещи вече три пъти. Всъщност само си правят ПР и говорят за хубавото време, замитайки под масата проблемите, с които буквално сме зарити, заяви председателят на БХРА.

И още два много съществени примера. Договарянето за следващия сезон е на път да приключи, а ние все още не знаем колко ще струват плажните услуги – чадъри и шезлонги, за догодина. За каква държавна политика в туризма говорим, след като частните интереси на стопаните на ивиците определят политиката в сектора. Защо тогава ни е министерство, попита риторично Щерев.

Няколко пъти БХРА поставя въпроса за програма за сезонни работници. Как правим бизнес без тези хора, питат от Изпълнителното бюро на БХРА. Как оцеляват те след сезона и как ние оцеляваме следващият сезон без тях, интересуват се риторично от организацията, подчертавайки че с тези искания се неглижират, а парите за сезонните работници, които са осигурени, се харчат не в интерес на бизнеса. Като не можем да измислим сами да гледаме практика на западните страни, посочи щерев. И даде за пример Германия, в която сезонните работници плащат всеки месец данъци, но ако през годината не достигнат доходи колкото е необлагаемият минимум в страната, им връщат обратно всички платени данъци, за да им осигурят минимални финансови доходи за нормално съществуване.

Освен това много пъти за поне частично справяне с проблема с липсата на работници от БХРА настояват да се облекчаване декларирането на договорите на членовете на фамилията, които подпомагат семейния бизнес, да се позволи на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, собственост на семействата им, да се улесни подписването на краткосрочни договори за наемане на персонал подобни на тези в селското стопанство за организиране на специални събития като сватбени тържества или абитуриентски балове. Както и да се облекчат режимите за работа в сектора на учащите на възраст от 14 до 18 години, да се въведе почасово заплащане, да се разреши на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните училища да се провеждат в активния сезон за срок от поне 1 месец и учениците да получават заплащане за труда си по време на практическото обучение в реална среда. Тези искания остават глас в пустиня.

Служебното управление на туризма не постави въпросите за оцеляване и възстановяване на туризма, а отново ни говорят общи приказки и всяват повече смут в сектора, отколкото ред, категорични са от Изпълнителното бюро на БХРА. Нищо ново под слънцето. Всички политици търсят само ПР и реклама, но не им се захваща с проблемите. Ако туристическият бизнес не се вземе сам в ръце е ясно, че държавата ще продължава да неглижира сектора, който е структуроопределящ за икономиката и допринася за между 11 и 14 на сто от БВП.

Следващата седмица предстои Общо събрание и Управителен съвет на БХРА. Колегите много остро искат да се създаде Кризисен щаб за оцеляване на туризма, посочи Щерев. Смятаме да поканим и другите организации от бранша да се включат. Убеден съм, че по въпроса за оцеляването ще сме единни и няма да се разделим, защото иначе се обричаме на бавна смърт, посочи Щерев. Вече сме получили подкрепа от колегите от Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), като се надяваме и другото голямо обединение – Конфедерацията на българския туристически бизнес също да ни подкрепят. Както и от всички съпътстващи индустрии, които са свързани с туризма и благодарение на сектора се развиват.

Този Кризисен щаб ще се занимава с координиране и постоянен натиск върху управляващите, които и да се те, както за въвеждане на икономически мерки при ограничаване на дейността на туристическия бизнес, така и за излизане на туризма от кризата. Така че секторът да заеме отново адекватното си място в икономиката и сред приоритетите на държавното управление, да стане привлекателен сектор за работа, а не хората да го отбягват, посочи Щерев.

От БХРА са изготвили приоритети за развитието на туризма и са предоставили многократно на всички политически сили, но те не се отчита от управляващите досега, независимо кои са те, неглижират се исканията, проблемите и нуждите на бизнеса, като вместо това се използва браншът за политически игри и пр. Вместо интересите на инвеститорите в туризма се защитават ползи за странични играчи, които искат да печелят от бранша без да влагат в него. По този начин стои въпросът с националната реклама, с концесиите на плажовете и ски пистите, с цената на тока, със сезонните работници и т.н., посочи Щерев.

Затова от БХРА са категорични, че оттук нататък ще бъдат безкомпромисни в защита на интересите си, а бъдещ министър на туризма, независимо от неговата личност, ще получи подкрепа само ако се съобрази и има адекватна позиция по приоритетите, които са одобрени от браншовите организации в туризма.

От БХРА ще предложат на останалите неправителствени организации в бранша да обявяват постоянна стачна готовност и са категорични, че ще се възползват от всички позволени от закона средства за защита на своите интереси. В България явно постоянния натиск е единствената гаранция за решаване на проблемите на бизнеса, тъй като конструктивният и професионален диалог се неглижира от политиците, когато застанат начело на държавата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase