Колко български младежи заминават да учат в чужбина, а колко от тях се връщат в България да търсят своята реализация и защо?

Отговор ни дават 30 подбрани успешни истории, които ще бъдат представени през октомври в изложбата "Образование за успешна кариера".

Паната ще могат да се видят пред Народния театър "Иван Вазов" в периода между 5 и 19 октомври. Идеята е на три организации – обществото на българите с опит в чужбина и върнали се в България "Тук-Там", на "Младите успели", онлайн медия, която популяризира успешни истории на млади хора, и ЕДЛАНТА.

Изложбата ще разкаже за млади българи, които са учили навън и след това са избрали да се върнат в България – да се реализират, да открият свой бизнес или да работят за големи известни компании.

"Трудно е да се определи процентът на завърналите се българи - няма официална статистика за това. Съдейки по личните истории на нашите студенти, интервютата на "Тук-там" и "Успелите", можем да се радваме на голям брой успели хора, заминали в чужбина през последните 10 години - изкарали бакалавърска или магистърска степен, натрупали опит не само в държавата, в която са учили, но и в други страни и завърнали се да се реализират в родината си", разказа пред Dnes.bg Емил Петков от консултантска агенция за образование в чужбина. С нейна помощ част от българските ученици и кандидат-студенти избират да учат навън.

Първоначално българските ученици предпочитат в чужбина специалности като бизнес, право, икономика, защото звучат престижно. В последно време се забелязва интерес към инженерните науки, специалности, свързани с дизайн – интериорен, продуктов, графичен, анимация, дизайн на компютърни игри.

По думите на Петков младежи, завършили в почти всички области, вече се връщат, тъй като нишите за развитие у нас са доста големи.

Пламена Тодорова е от тези млади хора. Нейната история напомня тази на будителите ни от Възраждането, в чиито души модерното мислене и родолюбието са вървели ръка за ръка.

"Смятам, че живеем в много интересни времена, с много възможности и съм щастлива да видя, че младото поколение ги използва", смята тя. И вярва, че най-важното нещо в живота е щастието – независимо дали човек ще избере да живее в България, или чужбина, и доброто образование е само средство за това. За целта обаче е нужен информиран избор. Нейният личен съвет е всеки, който е готов за предизвикателството "образование в чужбина", да не се ограничава в традиционните неща като бизнес, право, икономика...

"В съвременния свят се наблюдава смесване на различни области – например икономика с IT, инженерство с икономика, дизайн с антропология. Когато един млад човек се осмели да експериментира с образование и работа в чужбина, той може да създаде история", убедена е Пламена.

Целта на образованието е да ти отвори съзнанието, да провокира въображението, кара те да бъдеш смел и да материализираш идеите, които имаш. Това е ценното, което донасяме в България, смята тя. Според нея единственият недостатък на образованието в чужбина е, че понякога нещата, които се учат там, не са директно приложими в България.

"Когато нашите младежи отидат в чужбина те се научават да опитват, научават се да се провалят, научават се да бъдат толерантни, попадат в среда, в която има всякакви националности, учат от различни източници, мислят и прилагат наученото на практика. Това е методът на обучение и в Дания, и в Холандия и е едно от големите предимства на образованието в чужбина", допълва Емил Петков.

Въпреки високите цени на образованието в чужбина, в голяма част от Европа българчетата ползват преференциални такси и финансови лостове за помощ. Например в Англия има студентски заеми за бакалаври, а от тази година се предлагат такива заеми и за магистърски програми. За тази и следващата година Brexit няма да е проблем и студентите ще получат пълния размер на студентския заем.

В Холандия таксите са малко над 2000 евро на година и също може да се ползва студентски заем. Отделно има различни видове помощи в зависимост от семейното положение, доходите на родителите и това дали младежите работят. Ако работят в рамките на 56 часа на месец, имат право да кандидатстват за допълнителна помощ от държавата. А парите, които те са взели, биха могли да се превърнат и в подарък, ако завършват в рамките на 10 години и имат добър успех.

В Дания и Швеция обучението е безплатно. Там студентите също имат право да работят по време на следването и ваканциите. В Германия не се заплащат учебни такси, а само административни от 30 до 300 евро на година, като това включва и безплатна карта за транспорт в рамките на дадена провинция.

По думите на Емил в някои западни университети за определени специалности се изисква няколко месеца стаж преди началото на обучението.

Съветът на Пламена пък е след завършване на бакалавърска степен, младежите задължително да поработят поне 2 години или да направят различни стажове.

"Ако запишеш магистратура веднага след завършването на бакалавър, е голям шок, когато нямаш увереността кое как се случва. Много е трудно да наваксаш, трябва да си представяш как се случват много неща и не знаеш дали са верни, или не. Ако студентите са учили бизнес администрация, те могат да пробват малко финанси, малко счетоводство, да разберат кое е за тях и така да направят информиран избор за магистратурата си. Целта не е да ходим в чужбина, за да сме там и да се обаждаме "мамо, прати пари и лютеница", мотивира се Пламена.

В консултантската агенция помагат на всеки кандидат-студент да се ориентира - към какво има интерес, къде е най-доброто място да учи, дали е готов за обучение в чужбина, дали трябва веднага да замине или да направи една година пауза след средното образование, в която да поработи, дори в доброволческа организация, за да разбере с  какво иска да се занимава.

С изложбата "Образование за успешна кариера" ще бъде открито изложение Европейско образование, което се организира на 8 и 9 октомври в София, на 11 октомври във Варна, на 12 октомври в Бургас и на 13 октомври в Пловдив, младежите и техните родители ще могат да се срещнат с представители на 50 от най-добрите европейски университети.

Програмата от безплатни презентации ще запознае кандидат-студентите и техните родители с особеностите на кандидатстване в различни европейски страни и университети, а също и с това как се пише мотивационно писмо, как да се осигури финансиране за обучението в чужбина, кои са най-перспективните специалности на 21 век и т.н.

В Dnes.bg очаквайте историята на Пламена Тодорова, решението й да се върне в България и създаването на Coding Pirates.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase