"Заиграване с ГЕРБ е залог на губещ кон", сравнението е на лидера на ДСБ Иван Костов. В интервю за "Стандарт" той посочва, че "Синята коалиция" е съюз на избиратели, които са "за" обединена десница. Те не приемат разединението и биха гласували "за" нея, като символ на това обединение. "Избирателите, които искат обединена десница, подкрепиха "Синята коалиция", когато ГЕРБ беше на върха на своята популярност. Кметът Емил Кабаиванов (лидер на СДС - б.р.) е също избран от "Синята коалиция". Забравил е, че не е избран от ГЕРБ. И какво ще им обясни този, който ги кара да подкрепят ГЕРБ сега, когато губи доверието на обществото и да загърбят позициите си на категорична опозиция. Това е все едно да виждаш, че един кон е слаб и изведнъж да заложиш на него, точно когато става ясно, че ще загуби състезанието. ГЕРБ е губещият кон. Той предаде десните гласоподаватели, като реабилитира Тодор Живков, предаде българските интереси на Москва, отказа да реформира страната, не може да я извади от кризата. Вместо това се е сраснал с монополите и унищожава българския бизнес", допълва Костов.

"БСП няма да участва в имитация на демокрация", заявява в интервю за "Труд" Сергей Станишев, лидер на БСП и президент на Партията на европейските социалисти. За позицията на БСП при гласуването на конституционен съдия и при избора на главен прокурор той казва: "Няма защо да участваме в този театър. Очевидно е, че всички нови назначения са личен избор на г-н Борисов (премиера Бойко Борисов, б.р.). Върхушката на ГЕРБ иска да подчини всички власти в България. Конституционния съд - за да няма проблеми при фалшификация на изборите. Прокуратурата - за да ги прикрива и изпълнява политически поръчки. В България днес демокрацията е имитация - имитация е работата на парламента, където мнозинството, по заповед на г-н Борисов, гласува срещу това, което е приело ден по-рано. Имитация е пазарната икономика, защото кранчетата се пускат на тези, на които разпореди г-н Борисов. Имитация на демокрация са дори изборите. Тази имитация трябва да бъде прекратена", призовава Станишев.

В интервю за "24 часа" вицепрезидентът Маргарита Попова отговаря на въпроси за: Отмяна на доживотния затвор без замяна: "Системата на наказанията, както и тяхното осъразмеряване, е въпрос на политическо решение. Еднозначен отговор на тези въпроси няма. Затова политиците имат своята отговорност да защитят по-високата ценност. Нечовешкото наказание не е нито превенция, нито лек." За избора на главен прокурор: "Процедурата за избор на главен прокурор е недостатъчна за отговорно излъчване на лидерство. Нужни са ни личности с ясен принос за развитието на системата, в която са работили, и които заслужават доверие. Нужни са ни и доказателства, че отговорните за този избор могат да разпознаят такава личност и публично да я защитят." За помилването: "За опрощаването на наказанието са необходими усилия и от страна на осъдения, и от страна на държавата. Помилването е политика, от която човекът да има осъзната полза, а не индулгенция за политиците."

Бездействието на управляващите от ГЕРБ по отношение на избора на конституционни съдии и главен съдебен инспектор вече е не само подигравка с институциите, но и пречка за тяхното функциониране, коментира "Сега". Всеизвестно е, че ГЕРБ е партия от командно-тоталитарен тип. В нея лидерът нарежда какво да се върши и разделението на властите е отречен, да не кажем забранен, принцип. При това положение институциите престават да действат в кръга на своите правомощия, тъй като "шефът" се произнася по всеки отделен казус. Парализирането на българските държавни органи е факт четвърта година. В цялата бъркотия през последния месец комфортно потънаха в мрак депутатите от правната комисия и тяхната председателка Искра Фидосова. Народните представители в нея, които би трябвало да са еманацията на юридическата мисъл в парламента, са виновните за случващото се. Ако депутатите отказват да проведат почтен избор на конституционен съдия и главен съдебен инспектор, мястото им не е в парламента.

"Възмездие за несретниците", коментира "Преса". Днес в България има толково много предпазни решетки и охранителни системи, толкова хора, занимаващи се с охрана на гражданите и имуществата, колкото вероятно никога по-рано не е имало. Същевременно недоволството и неверието в наказателната система никога не са били толкова големи. А затворът все по-често е сочен като основно средство, което да компенсира последиците от рухналите социални системи. Наказателният популизъм е във възход. Политиците се заиграват с искания за съдебни присъди и повишени наказания, виждайки в това инструмент за спечелването на гласове и за популярност сред масите. Наказателният кодекс е сред най-променяните закони. Представян като пенкилер за всички проблеми на обществото, той се е превърнал в трибуна и илюстрация на наказателноправния популизъм.

Инициативни комитети никнат като гъби преди предстоящия на 27 януари национален референдум по въпроса "Да се развива ли ядрената енергетика чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?", пише "Сега". По закон те трябва да се регистрират до 7 декември в ЦИК, ако искат да участват в информационната кампания, предшестваща плебисцита. Около организацията на първото национално допитване обаче се очертава страхотен хаос заради пропуски в закона за референдумите и неясноти около финансирането и медийната кампания. Допълнително объркване рискуват да предизвикат и нюансите в позициите на привържениците и противниците на ядрената енергетика.

Спецслужбите настръхнаха срещу поправка в Закона за досиетата, която заплашва да извади на бял свят имената на действащи разузнавачи, съобщава "Сега". Промяната е била предложена от депутати от "Синята коалиция" и приета на второ четене миналата сряда от вътрешната комисия. Новите текстове са минали с подкрепата на депутатите от ГЕРБ, които също внесоха изменения в закона. Става въпрос за отмяна на забраната да се проверяват за принадлежност към бившите тайни служби на лица, които са били началници на отдел или на сектор във военното разузнаване и Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г. "Така са скрити хората, които са събирали и управлявали мрежите от доносници на комунистическите тайни служби", мотивира промяната лидерът на ДСБ Иван Костов. "Категорично сме против. Не знам идеята и целта на промяната", коментира директорът на служба "Военна информация" Веселин Иванов. Засега от Националната разузнавателна служба мълчат за промените, но се очаква те да засегнат много повече техни служители.

"Завод ли бе да го опишеш?", коментира "Сега". Боклукът на София години наред е една от най-неизчерпаемите и коментирани теми. Проблемът се забатачва все повече и изникват нови и нови въпроси. Но за всички въпроси местната управа стриктно спазва политиката на пълно отричане - проблем няма дори когато това очевидно е лъжа. Трайното решение на драмата с боклука е повече от ясно - завод за боклук, който да поеме отпадъците. Засега той е нещото, за което всеки говори, без да го е виждал. Сроковете се скъсяват - заводът трябва да е готов най-късно в края на 2014г., иначе София ще загуби шанса за еврофинансиране. Резонният въпрос - защо общината прави всичко възможно да няма завод, няма еднозначен отговор, но далеч не е тайна, че бизнесът с отпадъци е доста сладък, особено ако срещу себе си имаш стопанин като общината, който постоянно създава хаос и критични ситуации, при които има и извънредни поръчки. И е склонен да крие от публиката каква е реалната ситуация.

"Икономическата 2013 г. - уви, без отхлабване на затегнатия колан", коментира в "24 часа" финансистът Емил Хърсев. Според него икономическата 2013 г. ще е повторение на 2012 г. - опит всеки да се задържи без спад и с минимален ръст. Ако съдим по досегашните данни, в еврозоната се наблюдава нова рецесия, т.е. започва процес на ново свиване на икономиката. А в България вероятно и през следващата година ще продължи депресията такава,каквато я познаваме от последните 3 г. И така ще е поне още три, а може би и повече години. Това, което трябва да се извърши при всички положения, а се отлага много години, е затягане колана на държавата. На фона на депресивните явления единственият субект, който си позволява съществено да увеличава разходите си е държавата. Когато дълго време икономиката е била потискана, в един момент започва отново да се работи, да се инвестира - тогава растежите са поне 3-5 на сто. Нещо такова в България може да се случи след минимум 3 г. и максимум 5-6 г., смята Хърсев.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase