Тази година депутатите няма да замразяват заплатите си. Това казва за първи път официално председателят на Народното събрание Михаил Миков в интервю за "24 часа". "Когато в цялата страна има ръст на заплатите, е ненормално да се замразяват тези на депутатите. Другото е обикновено сиромахомилство и евтин популизъм", смята Миков. Той отчита, че високата степен на политическо противопоставяне доведе дотук, че май няма въпрос, по който да е постижимо квалифицирано мнозинство в НС. Разделението е толкова силно, че трябва да минат години, за да излезем от омагьосания кръг на политическото дребнотемие. Въпреки сложната аритметична конфигурация, Миков определя Народното събрание като достатъчно силна институция. Според него добре ще е до евроизборите в парламента да се поставят някои от европейските теми. Защото е много провинциално да се ровим само в нашенските си проблеми и да изпускаме цялостната картина.

"Гражданите" в БСП разбират най-вече от избори и хазарт", коментира "Сега". С наближаването на поредните избори темата с гражданската квота започва отново да набира сила. Най-активна е БСП, която се опитва да превърне общуването с гражданското общество в своя запазена марка. От последното изборно взаимодействие между червените партийци и обикновените граждани не се родиха кой знае какви законодателни бисери.  Непрофесионалните политици имаха за цел да внесат повече престиж в листата, да провокират избирателна активност сред червените редици, отколкото да се свърши по-сериозна работа в съответния за тях сектор. Интересното е, че почти всички "политици граждани" - спортисти, психолози и земеделци, разбират много от изборните правила - повечето от тях бяха сред вносителите на новия изборен кодекс. Гражданската квота наред с коалиционните партньори и досега остава спорен въпрос. Голяма част от социалистите смятат, че те носят повече негативи, отколкото плюсове.

"Политиците първо създават блато, после се сърдят, че никой не иска да влезе в него", коментира "Сега". Съдиите явно получиха горчив урок, щом като нито един от тях не е съгласен да бъде номиниран за главен съдебен инспектор. Става дума за един от най-престижните и добре платени постове в съдебната система. Когато никой не иска да го заеме, очевидно е, че пътят към него е осеян с капани и те най-вероятно водят до политическа зависимост. Тези изводи могат да се направят от неуспешния опит на Съюза на съдиите да излъчи кандидати за ключовата длъжност. Случилото се е и илюстрация на тежките дефекти, от които страдат изборните длъжности по високите етажи на съдебната власт. По закон номинациите се правят от парламентарните сили. Процедурата отдавна се е превърнала в мръсна политическа сделка. Затова почтените хора вече не биха се съгласили да участват в надпревара, в която победителят ще бъде предопределен от политиците, а името на един честен участник само би пострадало от това. И случващото се е провал на политическата система, а не на съдийската гилдия.

"Правителство с колебливо доверие няма капацитет за тежки реформи", коментира в "Сега" проф. Даниел Вълчев, бивш вицепремиер и министър на образованието. Преобладаващото мнение е, че днешното българско училищно образование е лошо. В действителност в някои училища то е на много високо ниво и това личи не само по успехите на децата в международни състезания или по резултатите от матурите. В други качеството на образованиетое коренно различно. Причините са от наличието или отсъствието на подбор на учениците, до мотивираността на учителите. Що се отнася до достъпа до образование - България е на едно от първите места в Европа по ранно отпадане на ученици. Без да очакваме чудеса, новият закон за училищното образование би могъл да напъти към решаване на въпроса с въвеждането на нова образователна структура. Но едно правителство с толкова колебливо обществено доверие и със съмнително мнозинство в парламента няма капацитет да прави тежки промени в която и да е област, а още по-малко в образователната система.

Правителството обмисля колко големи великденски надбавки и на кои пенсионери да раздаде с пенсиите за април. Възможните резерви, откъдето могат да бъдат намерени пари, са централният бюджет и този на Националния осигурителен институт. Окончателното решение ще бъде взето тази седмица. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов, цитиран от "Дневник".

Два пъти са нараснали жалбите на потребителите срещу банки и частни съдебни изпълнители през 2013 г. спрямо предходната година, съобщава "Дума". Ако през 2012 г. те са били 12%, през миналата година вече са 25 на сто от всички подадени жалби на потребители. За това алармираха вчера активистите от Гражданското движение "ДНЕС", които представиха статистика за подадените жалби. Над 21 000 граждани са посетили приемните на движението, юристите им са консултирали над 8000 души. Около 60%от всички жалби са срещу естествените монополи и мобилните оператори, като най-голям дял от тях - близо 40%, са срещу "Топлофикация", 27% - срещу мобилните оператори, 21% - срещу ЕРП-тата, 12% - срещу ВиК. За 8-те години от съществуването си пък частните съдебни изпълнители са събрали от длъжници 4,41 млрд. лв. За около 3 г. дейност на "ДНЕС" са заведени над 12 000 дела, като половината от тях вече са спечелени от гражданите.

До 2000 евро помощ от Брюксел, ако започнеш бизнес на село. Това предвижда проект на земеделското министерство. Парите ще са от новата Програма за развитие на земеделските райони. Тя трябва да започне да работи най-късно следващата година. Целта е чрез различни стимули да върнем младите хора в селата, обяснява в интервю за "Стандарт" земеделският министър проф. Димитър Греков. Помощта за хората, които искат да работят в малките населени места, ще се дава на принципа на субсидиите за млади фермери. Те ще представят бизнесплан и ще се ангажират да постигнат определени резултати.

Колцентровете за обслужване на клиенти на международния пазар, фирмите в сектора на информационните технологии и автомобилостроенето са единствените светли лъчи на пазара на труда на фона на свитото търсене на работна ръка и увеличаващата се безработица. Това са секторите, в които наетите с трудов договор са се увеличили в кризата, съобщава "Труд", позовавайки се на данни на Националния статистически институт. И коментира: От една страна, това е добре. Просперират сектори с голяма добавена стойност, които осигуряват високи заплати за млади високообразовани специалисти, които иначе биха заминали в чужбина. Проблемът е, че тези нишови отрасли осигуряват бутикови работни места. За съжаление те не могат да намалят трайно безработицата, защото над 200 000 в бюрата по труда са завършили едва осми клас и са на светлинни години от изискванията на бизнеса.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase