От „политически ход“ и „опипване на почвата“ до „неизбежна“ и „мотивирана“ варират определенията за предложената актуализация на държавния бюджет, които Investor.bg събра от икономисти и експерти. Изказани бяха и мнения, че тя е реалистична техническа картина за рисковете, но и че се излъчват негативни сигнали към външните наблюдатели и инвеститорите.

Част от икономистите изразиха и убеждението си, че не вярват бюджетът да е бил нарочно сбъркан от кабинета „Орешарски“, както заподозря президентът Росен Плевнелиев.

Проф. Боян Дуранкев: Актуализацията на бюджета е политически, не икономически ход

Актуализацията на бюджета е политически, а не икономически мотивиран ход, коментира проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС. Според него е подходено несериозно, а самото предложение е слабо мотивирано. От 2009 година насам всяка година има актуализация на бюджета, но за първи път се стига до емитиране на такъв дълг, заяви той.

„Гледано е как да се харчи, а не как да се трансферират приходите от едно перо в друго”, допълни икономистът.

Дуранкев критикува и плановете на служебното правителство 2,7 млрд. лева от предлагания нов дълг, в размер на общо 4,5 млрд. лева, да бъдат отделени като резерв за банковата система. „Тези пари са заложени, ако една банка фалира, да има резерв. Няма „ако”, когато се прави бюджет”, категоричен беше Дуранкев.

Според експерта новият дълг е „шамар за данъкоплатците” и решение, което да оправдае големите харчове на следващото правителство. Той изказа и съмнението, че актуализацията, предложена само седмица преди изборите, всъщност е "опипване на почвата", за да се разберат реакциите и нагласите.

В много страни от ЕС бюджетните дефицити надхвърлят лимита от 3%, призна Дуранкев. Той обаче посочи, че този показател се следи стриктно и това ще се отрази негативно на желанието на България да стане част от еврозоната и от банковия съюз.

Проф. Чавдар Николов: Актуализацията на бюджета е мотивирана и закъсняла

Актуализацията на бюджета е мотивирана и е закъсняла, но има време да се ремонтира бюджетът, смята проф. Чавдар Николов, експерт по международни икономически отношения и макроикономика в ЮЗУ "Неофит Рилски".

Той заяви, че не вярва бюджетът да е бил нарочно сбъркан от кабинета „Орешарски“, както заподозря президентът. Експертът не очаква обаче ремонтът да реши въпросите за планирането на приходите и проблемите със събираемостта.

Чавдар Николов категорично подкрепя идеята държавата да окаже финансова подкрепа на КТБ, тъй като според него колкото повече се бави решението на проблема, толкова „дупката става по-голяма“. По думите му ще е сериозна грешка поставената под надзор банка да бъде обявена в несъстоятелност.

Вместо това според него с част от планирания заем банката може да се оздрави, а държавата дори ще спечели, ако финансовата институция бъде оздравена въпреки отделените за целта средства. В цял свят се спасяват банки, припомни проф. Николов.

Икономистът коментира, че поредица от управляващи задават едни след други погрешни рецепти за управлението на държавата и така страната на практика не е излизала от кризата след 2008 – 2009 г.

Петър Ганев: Изпращаме негативни сигнали към инвеститорите

Заради проблемите с планирането на бюджета България за пореден път изпраща негативни сигнали към външните наблюдатели и инвеститорите, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

„При приходите има неизпълнение, което е доста сериозно по отношение на ДДС, акцизи и корпоративни данъци. Има спрени евросредства, които трябва да се отчетат, както и необходимостта финансирането на проектите да бъде поето временно от държавата. Има и очевидни пропуски в разходната част – недофинансирани системи и липса на пари в някои министерства“, заяви експертът, според когото на практика въпросът за ремонта на бюджета е  технически и в предложението няма нищо изненадващо.

„Картината не е много положителна. Дупките в приходната и разходната част са много по-големи, отколкото се говореше, дефицитът отива на 4% от БВП - това няма как да е положително“, отчита икономистът.

Той допълни, че при тази ситуация няма много пространство за оптимизация – с икономисаните 130 млн. лв. от публичната инвестиционна програма „Региони в растеж“, която бе заложена в Бюджет 2014 от кабинета „Орешарски“, възможностите са се изчерпали.

Петър Ганев определи актуализацията на практика като неизбежна. „Това, че има недостиг от близо 1 млрд. лв. в приходната част, не подлежи на коментар“, допълни той.

Подробности за мненията на икономистите и още коментари за бюджета четете в Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase