53% от българите поне веднъж са чували за случаи на домашно насилие през последната година, по данни от национално проучване на Агенция АФИС, проведено в периода 8-12 февруари сред 1010 българи.

В 32% от случаите източник на тази информация са били приятели, в 28% – случайни познати, в 19% – колеги, в 17% – роднини и близки.

В София хората, които са чували за домашно насилие, са най-много – 60%. Делът им намалява с големината на населеното място и в селата спада до 48%. Жените по-често споделят такава информация от мъжете.

Според социолозите темата за Истанбулската конвенция за предотвратяване на насилието срещу жени и деца е отприщила спор, чиято острота социологията не е мерила от десетилетия. Близо половината от анкетираните клонят към мнението, че документът във вида, в който е внесен, не трябва да бъде ратифициран. Но сред противниците на конвенцията има група, която е склонна на компромис: 15% отговарят, че това може да се направи, но с български тълкувания на текстовете.

Категоричното и безусловно отхвърляне е най-често при привържениците на БСП (41%) и Обединените патриоти (40%), докато този дял при вносителя ГЕРБ е 19%. Сред електората на ДПС преобладава липсата на осведоменост и мнение. Мнението на ориентираните към БСП и ОП е по-отчетливо негативно, докато подкрепата за конвенцията при ГЕРБ повече клони към междинния вариант – ратифициране с тълкувания (предпочетен от 29%).

Сред тези, които не одобряват ратификацията, 10%, въпреки логиката, същевременно одобряват позицията на ГЕРБ по въпроса. При БСП сред тези, които са за приемане без тълкувания, 9% казват, че одобряват позицията на БСП по въпроса.

Според анализаторите характерът на личността не е достатъчно обяснение за напреженията в днешното българско семейство, над което господства външен фактор – материалните затруднения.

Така насилието се случва по-често при тези, при които член на семейството или лично са работили или работят  в чужбина – 66% (или с 13% повече от средното). Логично става дума за временно прекъсване на личните връзки.

Също така при тези, при които домакинството се намира на дъното на подоходната скала (до 150 лв. месечно на член от домакинството) – 65%. Следват случаите на насилие при безработица - 63%, както и в домове, в които последната година член на семейството е губил работа – 70%. (Такива са 24% от домакинствата).

Домашно насилие се случва по-често и в семейства, при които изплащането на заплатата на работещ член е било забавено  – 73% (Такива са 21% от домакинствата в страната), както и при които е съкращавано работното време – 76% (8% от домакинствата).

Материалната несигурност се проявява дори в това, че за насилие свидетелстват по-често хора в частния сектор, отколкото в държавния, където трудовият кодекс почти изцяло се спазва. Но в държавния сектор работят само 20% от заетите.

На въпроса дали са чували за случаи, при които жени, претърпели насилие от партньора, продължават връзката си с него, 22% потвърждават "много пъти", 27% отговарят "рядко", 42% посочват, че не са чували, а 10% отказват да отговорят, вероятно заради чувствителния характер на темата.

Причините са икономически - разходите и липсата на собствено жилище, високите наеми, често са причина майката да предпочете ролята на много търпелив заложник, фактор са и връзката й с децата.

България има уредби за защита на децата и жените, но криминалната статистика показва, че те са обезсилени от бездействие и криворазбрани икономии. Убежищата за майки с деца, преследвани от партньор, са крайно недостатъчни на брой и не са на държавна издръжка. Почти символичен е достъпът до правни и психологически консултации, до финансова подкрепа на пострадали. Няма помощ за настаняване в жилище, образование, обучение и намиране на работа. Наред с това у нас дори не е криминализирано сексуалното насилие, извършвано от сегашни или бивши партньори, изтъкват от АФИС.

Кризата в семейството е нещо, което винаги "се случва на другите", но минавайки определен количествен праг, тя започва да прелива в обществената среда под формата на повишена криминогенност сред млади хора, израснали в трудна среда.

Едва ли е случайно, че от около десетилетие в медиите и политиката успоредно набират сила словесното насилие и демонстрациите на екстремизъм: оскърбления, унизяване, клевета, сочене на различни социални категории като виновни и нисши, закани за насилие, посочват още социолозите.

Затова най-лошата реакция на Истанбулската конвенция не е нито приемането й, нито отхвърлянето й, а по-вероятното – безучастно наблюдение как нещата продължават да се развиват по вътрешна инерция. А главното е, че няма предпоставки да бъде адресиран най-мощният генератор на нещастни семейства – това, че върху основната клетка на обществото се стоварват едновременно всички реформени експерименти върху икономиката и социалните услуги, посочват от АФИС.

Общоевропейско изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (Union Agency for Fundamental Rights), завършено през 2014 г., показва, чe делът на претърпелите насилие от своя партньор жени в ЕС е 21%. За България делът е доста близък – 23%. В Дания, Франция и Великобритания този дял е значително по-висок (29-32%), а в Германия е принципно същият, като у нас (22%).

Значително под обичайното ниво се съобщава за този тип престъпление в Южна Европа, Словения, Италия и Португалия(19%), Австрия, Полша (11%). Изследователите не са достигнали до дефинитивно обяснение на разликите, но посочват различната степен на урбанизация, различната степен на табуиране на темата. Интересно е също така, че показателят е по-нисък там, където Католическата църква има силно присъствие. 

Националнто представително проучване на Агенция АФИС е осъществено в периода 8-12 февруари 2018 г. Интервюирани са пряко "лице в лице" в домовете им 1010 пълнолетни български граждани.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase