Съмнения за независимостта на съдебната власт, протакане на делата, слабости при борбата с корупцията и организираната престъпност и неспособност да се спазва разделението на държавните власти - това са част от акцентите в представения днес доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка за България за периода 2007-2012 г.

Следващият доклад за нашата страна ще бъде в края на 2013 г., а за Румъния в края на настоящата година, с което за пръв път комисията разделя наблюдението над двете държави, въведено с присъединяването им към ЕС през 2007 година.

"Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка", се казва в документа.

“Мерките за подобряване на практиките в съдебната система често изглеждат повърхностни и все още не са довели до конкретни последици върху резултатите от значими дела. Все още стоят открити въпроси относно независимостта на съдебната система. Предстоящите избори за ВСС тази есен и изборът на нов главен прокурор и на нов председател на Върховния касационен съд са от огромно значение за България, тъй като чрез тях тя ще може да покаже решимостта си да продължи по пътя на съдебната реформа”, се посочва още в доклада.

"При няколко ключови назначения на магистрати от Народното събрание и от ВСС липсваше прозрачност и обективност и те бяха помрачени от твърдения за политическо влияние", отбелязват от ЕК.  Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди— в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите (бел. ред. Мирослава Тодорова) в качеството му на съдия буди безпокойство.

“В тези случаи ВСС не предприе ясни действия в защита на независимостта на съдебната власт. Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система”, изтъкват от ЕК.

"Атестирането, повишенията и назначенията в съдебната система все още не са прозрачни и не се извършват въз основа на обективни критерии, основани на заслуги", се казва още в доклада.

Според Бюксел съществуват големи различия в натовареността между съдилищата в София и останалите съдилища в страната. "Тази несъразмерност в натоварването е довела до сериозни забавяния в редица съдилища, особено при излагането на мотивите към съдебните решения. Забавянията при публикуването на мотивите представляват истинска пречка за ефикасността на съдебния процес. Те се отразяват и върху независимостта на магистратите— тъй като голямата натовареност в много от съдилищата често води до забавяне при излагането на мотивите, голям брой съдии са в „техническо нарушение“.

Професионалните сдружения изразиха безпокойство, че това създава възможност за субективно третиране, твърдейки, че на някои от членовете им са били наложени наказания, докато забавянето на мотивите в други случаи е било толерирано от съдебните инспектори", се отбелязва в документа.

Брюксел подчертава още, че работата по новия Наказателния кодекс напредва с неравномерни темпове и препоръчва българските власти да си поставят за цел завършването на закона. 

ЕК отчита, че страната ни е предприела определени мерки, които са допринесли за ускоряването на някои дела за корупция по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност в съда, но са имали слабо въздействие върху най-важните дела, наблюдавани от Комисията.

Според ЕК изборите за нов ВСС през тази есен дават много добра възможност за укрепване на неговата отчетност и легитимност сред магистратите и обществото. Те би трябвало да поставят началото на по-задълбочена реформа, чиято цел да бъде изграждането на Висш съдебен съвет, който да разполага с повече възможности да изпълнява конституционната си роля. Комисията е на мнение, че въвеждането на преки избори за квотата на съдебната власт би представлявало важна стъпка към преодоляване на недостатъците на днешната система.

"Макар българското правителство да подкрепи преките избори за ВСС по принцип, то сметна, че такива избори не е възможно да бъдат организирани както трябва тази есен. Приетите през юни изменения на Закона за съдебната власт съдържат важна крачка напред по отношение на прозрачността на предстоящата процедура на избор, както за квотата на Народното събрание, така и за тази на съдебната власт. Квотата на съдебната власт обаче отново ще бъде избрана посредством модела за непряк избор, така че ВСС ще трябва да чака още пет години преди да може да се възползва от прилагането на преките избори", припомнят от ЕК.

"Новият ВСС може да реши да направи изборите за тези най-важни магистратски позиции в страната емблематични за новия подход, с отворени и прозрачни процедури, ясни критерии и реална конкуренция", обобщава Брюксел.

ЕК отчита, че действията срещу организираната престъпност са се засилили през 2010 г., когато полицията е поела по-активна роля и бяха осъществени известен брой отдавна просрочени процесуални и институционални реформи.

Ресурсите, посветени на полицейските разследвания, бяха значително увеличени. Както в досъдебното, така и в съдебното производство обаче все още липсват убедителни резултати за ефективно справяне с тази форма на престъпна дейност. Все още има много неразрешени и забавени дела в тази област, се посочва в доклада.

"Новите специализирани структури на ниво полиция, прокуратура и съдилища свидетелстват за ангажимент за адаптиране на структурите с оглед да се противодейства на организираната престъпност. Досега обаче те не са могли да докажат ефективността си във връзка с успешното разследване, образуване на наказателни производства и провеждане на съдебни производства по значими дела. Със съвсем малки изключения досега специализираният съд е постановил решения само по маловажни дела, тъй като съответното законодателство не позволява на съда да дава приоритет на най-важните дела", пише в евродоклада.

Макар България да инвестира значително в подобряването на институционалната и правната рамка за борбата с организираната престъпност,  налице са само ограничени резултати. Едва няколко значими дела за организирани престъпни деяния получиха осъдителни присъди, а бяха постановени няколко оправдателни присъди по значими дела, по които публично известните доказателства пораждаха очаквания за осъдителни присъди.

От юли 2011 г. досега Върховният касационен съд е постановил окончателни оправдателни присъди по четири значими дела: делото на т.нар. „Крокодили“, делото „братя Маргини“, делото на Илиян Варсанов и това на Димитър Вучев, припомнят от ЕК.

"Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода. Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата", обобщават от ЕК, имайки предвид случая с Братя Галеви.

ЕК изразява и сериозна загриженост за слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства — от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от Комисията от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела, макар разследването по известен брой дела да е все още в ход.

Брюксел отбелязва, че през тази година са извършени и редица нови поръчкови убийства. Освен това редовно се получавали оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната ни система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво.

"Слабите общи резултати от действията по отделните дела не могат да бъдат отдадени на конкретна институция. Анализът показва, че слабости се откриват на всички фази от процеса на разследване и от съдебния процес, на ниво полиция, прокуратура и съдилища", заключават от ЕК.

България не разполага с независими институции в областта на борбата с корупцията, посочват още от ЕК.
Според Брюксел за да се постигне значима промяна в борбата с корупцията през следващия период, България трябва да помисли за създаването на независим орган, който да извършва координация и да подпомага наблюдението в тази област. Трябва да се направи и независима оценка на въздействието на националната стратегия на България за противодействие на корупцията и организираната престъпност и на тази основа да се изготви нова стратегия с по-ясни показатели и цели за постигане.

Делата за корупция значително са намалели през 2011 г. Освен това много малко от делата за корупция по високите етажи на властта достигат до съда, като по много от тези дела съдебните процеси текат бавно, с несъразмерно голям брой оправдателни присъди. Съдебната система откликна съвсем вяло на разследванията на предполагаеми случаи на корупция и злоупотреба със служебно положение от страна на магистрати, критикуват още от ЕК.

Оттам препоръчват на страната ни да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase