"Лицата в бъдещия кабинет са голямото изпитание" коментира в "24 часа" Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Според него в момента вариантът е ГЕРБ да направи кабинет с реформаторите, подкрепен от патриотите и евентуално от АБВ. Съюзът между тях обаче е толкова крехък, че е достатъчно някой от участниците да не се съгласи с нещо, и да се разпадне.

Договорили се били по 20 приоритета, в преговорите имало напредък, но истинското изпитание ще са лицата, колкото и да говорим за принципи и програми, смята Безлов.

"Преговорите - на финалната права", под това заглавие "Монитор" публикува коментари на експерти.

Проф. Михаил Константинов, математик: Посоката е правилна, очакваме коалиционно споразумение с дейности и човек по човек, които ще отговарят за него. Няма защо да се притесняваме, че нямало било време. Време има. По-добре да изпипаме нещата, а не да ги претупваме.

Живко Георгиев, социолог: Това правителство ще има широка подкрепа. Ако искаме да има правителство, а не хаос и беззаконие, трябва да има подкрепа. Добрата новина е, че най-сетне ще има нормален парламентарен живот. При предишните парламенти това не се случваше. Не можеше да разцъфти парламентаризмът. Ще си има управляващи, ще си има конструктивна опозиция.

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Много добре би било на тази фаза на преговори и консултации да се уточнят темите, по които няма никакво съмнение, и по които се реагира по еднакъв начин. Това е проблем и за самия Реформаторски блок. В рамките на блока трябва да има подобен механизъм на съгласуване.

"Кунева, Кънев и сие предлагат свой кабинет", акцентира "Труд". Два списъка с персонални предложения за проектокабинет са връчили пратеници на Реформаторския блок на Бойко Борисов в неделя. От ГЕРБ не пожелаха да коментират информацията. И в двата списъка за министър-председател е посочен Радан Кънев.
Сред номинираните е бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Точно той вбеси Борисов с появата си на една от първите срещи между ГЕРБ и блока. 80% от предложените на Бойко Борисов за постове в правителството са хора на Иван Костов. Ако първите две политически формации не успеят да направят правителство, от Патриотичния фронт (ПФ) са готови да получат от президента третия проучвателен мандат и да предложат кабинет. Това каза съпредседателят на ПФ и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов след консултациите при президента Росен Плевнелиев.

Проектокабинетът начело с Радан Кънев е бил пратен неофициално в централата на ГЕРБ. "Не се занимавайте с такива пасквили и аз го чух, но няма такова нещо", е казал през "24 часа" Радан Кънев. "Технически е разговорът ни. Не е трудно да кажем колко министерски поста искаме, но никога не сме искали такива до момента", е заявил Кънев. По думите му въпросът за мнозинството и политическата програма са много по-важни.
 
"Социалните системи са пред блокаж заради липсата на пари", алармира "Сега". На фона на проточилите се политически пазарлъци около съставяне на правителство проблемите с издръжката на големи социални системи стават все по-сериозни. С наближаването на края на годината натискът за разходи в чувствителни сектори като социална политика и здравеопазване расте, а недостигът на средства може да се окаже по-голям от прогнозираното. За втори път за тази година е почти напълно изчерпан и резервът за справяне с бедствията. По всичко личи, че актуализацията на бюджет 2014 ще се забави и разплащания ще се правят на пожар в последните дни на годината.

Министерството на здравеопазването, което според предложената актуализация на бюджета трябва да получи извънредна субсидия от 24,2 млн. лева, вече говори за дупка в бюджета си в размер на 40 млн. лева. Пред трудности е изправено и социалното министерство, което чака 50 млн. лева от актуализацията на бюджет 2014.
 
Бедността в България може да се пребори не с битки, а с обявяване на война, пише "Дума". Около това се обединиха участниците в дискусия, на която беше представено второто годишно изследване "Борба с бедността в България: макроикономика, етнически аспекти, евроинтеграция, ролята на туризма". Разработката е осъществена от екип научни работници по проект на Института за икономика и международни отношения и фондация "Фридрих Еберт". България продължава да е на първо място в ЕС по коефициент на бедни хора. 22% от българите живеят под границата на бедността, 1/3 от бедните са работещи, а 49,3% от населението са в положение на социално изключване. В сравнение с миналата година страната ни вече не е на предпоследно място в ЕС по социално неравенство. След нас са Словакия, Португалия, Исландия и Латвия. Тези страни обаче имат по-висок реален доход от България. Впечатляващи са и показателите за дела на населението, което живее при условията на материални лишения. Общо за страната за 2012 г. този показател е 44,1%. За хората над 65 г. той възлиза на 53,2%.
 
"Първо държавата да се издължи, после да вдига здравната вноска", коментира "Труд". Здравният министър и лекарският съюз поискаха повишаване на здравната вноска с 1% още от догодина, но ако увеличението върви заедно с дългоочакваната реформа в сектора. Здравната вноска у нас е по-ниска, отколкото в останалите страни от ЕС. Но преди да се заложи скокът й, което предимно ще отнесат изрядните платци, трябва да се ликвидират много порочни практики. Държавата трябва най-сетне да започне да осигурява децата не с половин осигуровка, а с цяла. Така в системата веднага ще влязат над 300 млн. лева. Абсурдно е и държавните служители да не се осигуряват сами, а военни, полицаи и съдии да плащат върху някакъв си осреднен доход. Ако и това се промени, в сектора ще се влеят над 100 млн. лева. После - неосигурените да започнат да си плащат за здраве. Едва ако всички тези мерки не сработят, властта ще има основание да натовари и редовните платци.

"Как да прецакаш гражданите "в техен интерес", коментира "Сега". Съдът, който по закон е арбитър между обикновените хора и държавните институции, си създаде трайна практика да не допуска до разглеждане дела срещу държавата с аргумента, че жалбоподателите нямат "правен интерес". Това е несправедливо и много опасно, защото вместо да бъде коректив, съдът реално поощрява изпълнителната власт да издава актове с тежки дефекти. И тя се възползва от това, знаейки, че е предпазена от "щита" на Върховния административен съд (ВАС). А магистратите удобно се измъкват от произнасяне на тежки решения, като въобще не разглеждат делата. Логиката е: няма правен интерес - няма дело.

Върхът на безочието е последното решение на ВАС, според което хората нямат право да знаят имената на съдиите, които правораздават, защото това били лични данни. Анонимността в съдебните решения обаче пречи да се проследят зависимости, приятелства и роднински връзки, в които, както е добре известно, е оплетена цялата съдебна власт. Не позволява да се види и кой в чия полза се произнася. Затова прецедентът с последното решение е наистина опасен, защото заради него в нестабилната ни демокрацийка може да се очакват и други актове за скриване на още представители на публичната държавна власт.

"Труд" публикува интервю с проф. Божидар Димитров в рубриката "25 години равносметка". Той оценява времето след 1989г. така: "От историческа гледна точка целият този период не може да бъде наречен преход, защото преходът от една обществена система към друга се извършва за две-три години. Под думата "преход" някои се опитват да оправдаят несъвършенствата, казано най-меко, а иначе казано - грабежа на българското население. Не може да има 25-годишен преход, има 25-годишен грабеж, при който новосформираният политически елит поради липса на нещо друго организира система на грабеж на собствения си народ."

"Не се плашете от фалит на КТБ", коментира в "Стандарт" икономистът Красен Станчев. Той посочва, че фалитът на КТБ би трябвало да е неизбежен, защото това не е банка, а е политическа машина за привличане на пари. "Не виждам големи проблеми от фалита на КТБ за икономиката и банковата ни система. Проблемите ще са много по-малко от тези, свързани с фалита на "Кремиковци".

През 2007 г. там имаше 420 подизпълнители и 2 млрд. лева дълг. При КТБ нямаме верижна реакция, доколкото кредитите са раздавани на свързани лица. Тя е изолирана от банковата ни система и икономиката, като изключим депозитите на няколко общини и дружества, което обаче е техен пролем, и то решим", отбелязва Станчев.

"15% ръст на заплатите или затъваме", предупреждава в интервю за "24 часа" Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той посочва, че единственият начин за борба с дефлацията е чрез потреблението. В момента бизнесът не инвестира, банките не кредитират и заради това правителството трябва да започне да харчи повече и като инвестиции, и за да вдигне доходите. Ако дефлацията мине 2%, а ние сме много близо, излизането ще е много трудно. Нужно е минималната заплата да стане 400 лева от 1 януари и поне с 10-15% да се увеличат замразените от години заплати в бюджетната сфера, смята Димитров.

"Идва друго време - изчистват се мисълта и манталитетът на хората", казва в интервю за "Труд" именитата българска оперна прима Анна Томова-Синтова. Нейното послание към днешните управници: "На първо място да бъдат по-малко егоисти, по-малко да е желанието им да упражняват насилие над другия. Това доникъде не води. Това разцепление на не знам си колко партии създава бъркотия, в която не може да се види светлината накъде води. Да се мисли повече за самия народ и с повече любов за страната."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase