Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) ежегодно ще проверява енергийните предприятия - производители и електроразпределителни дружества. Това е записано в промените в Закона за енергетиката, приети на второ четене в парламентарната комисия по енергетика.

На базата на проверката Агенцията ще изготвя доклад, който да бъде предоставян на министъра на енергетиката и на енергийния регулатор. Ако има данни за престъпления, докладите ще бъдат пращани в Прокуратурата. По искане на депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров докладите ще бъдат публикувани на страницата на АДФИ.

Не беше прието предложението за отпадане на таксата за повторно включване на електроенергията, когато е била спряна поради неплащане на сметки. Председателят на комисията Делян Добрев заяви, че при включване на тока на клиенти, които не са плащали навреме, все пак има  разходи, които възникват за дружествата и не може тази такса да  отпадне.

Прието бе, че дружествата - крайни снабдители ще са задължени да информират клиента заедно с фактурата за последния месец на всяко шестмесечие, ако отчетената консумация на електрическа енергия или природен газ е по-висока с над 50 на сто от отчетената консумация за съответното шестмесечие на предходната календарна година.

Клиентите на енергийните дружества ще могат да поискат и замерване на средствата за търговско измерване на енергията и в случай, че уредите са в изправност, направеното замерване в специализираните лаборатории ще е за тяхна сметка, а в противен случай - за сметка на дружествата.

Депутатите отново не можаха да "запушат" правната дупка при отнемане на лицензите на електроразпределителни дружества. В комисията не приеха предложенията на БСП за прецизиране на дейността на особения управител. Александър Ненков от ГЕРБ посочи, че идеята на БСП връща "години назад в управлението на държавата", защото управителят ще може да се разпорежда с всички активи на дружеството, но не носи отговорност за това.

С текстовете се правят и редица предложения за промяна в работата на електроразпределителните дружества. Те няма да могат да спират тока на абонатите, ако има обжалване на сметката. Дружествата ще са длъжни и да информират потребителите, ако отчетената консумация на електричеството за шестмесечието е с 50% по-голяма на годишна база.

С промените в Закона депутатите задължават ЕРП-тата да изкупуват енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство. Количествата обаче ще бъдат одобрени със сертификат и ще се определят на база на инсталациите.

Георги Недев от „България без цензура“ посочи, че по този начин обаче може да се окаже, че ще изчезнат още топлоцентрали, които не са високоефективни, но пък имат социални функции. Ако те бъдат изключени от микса, годишните им приходи ще намалеят с 20 на сто. Освен това имаме задължение за подкрепа на комбинираното производство на топлинна и енергийна енергия, посочи депутатът.

Текстът е изцяло съобразен с европейските директиви, посочи обаче енергийният министър Теменужка Петкова и допълни, че колапсът в енергийната система е предизвикан именно от социалните функции, които са й вменени. По нейни изчисления тази мярка ще спести около 100 млн. лева.

"Индустрията не иска да плаща дефицитите от нискоефективното производство", заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, подкрепяйки идеята да бъде изкупувано само електричеството от високоефективно производство.

Депутатите единодушно приеха увеличаване на санкциите за нарушения на електроразпределителните дружества - от сегашните между 20 хил. и 1 млн. лева на между 200 хил. и 1 млн. лева.

Преди началото на заседанието енергийният министър Теменужка Петкова посочи, че предложените мерки трябва да намалят дефицитите в енергетиката. Дефицитът в Националната електрическа компания (НЕК) надхвърля 3,3 млрд. лева, като само за 2014 година текущите задължения вече са над 600 млн. лева.

Една от мерките за намаляване на дефицита са и преговорите с двете американски централи, които са в "много напреднала фаза". "Води се диалог и се надявам скоро време да постигнем предоговаряне на тези договори, които, разбира се да бъдат изгодни за двете страни", каза пред журналисти тя.

Законът прави промени и по отношение на състава, избора и функциите на енергийния регулатор. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще бъде преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране.

Тя ще заседава в два състава - за енергетика и за водоснабдяване, а членовете й ще бъдат 9, вместо сегашния състав от 7 членове. Предложението на ДПС комисията да бъде разделена на две не бяха приети.

Членовете на регулатора вече ще бъдат избирани с публична процедура в Народното събрание по предложение на депутатите. Те трябва да имат образователна степен най-малко "магистър" и да с добра професионална репутация. Те няма да могат да изпълняват никаква друга платена дейност, освен по международни програми или като преподаватели в учебно заведение.

Новите членове на Комисията ще бъдат определяни не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 1 месец от изтичане на мандата на действащия регулатор. Новият състав ще бъде избран един месец след приемането на този закон.

До три месеца след приемането на закона доставчиците на електричество и природен газ ще трябва да представят в енергийния регулатор промени в общите условия съгласно приетите промени в енергийния закон.

Икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase