Финансовият министър Асен Василев даде обширно интервю  пред кореспондента на Bloomberg LP в София Слав Оков (интервюто е взето преди Василев да бъде поставен под карантина - б.р.), в което засегна редица актуални теми - енергийната криза, влизането в еврозоната през 2024 г., новия бюджета на страната, инфлацията. ще строим ли нова АЕЦ, как ще избегнем проблемите, които ще създаде Зелената сделка. Интервюто бе излъчено то Bloomberg TV Bulgaria.

Господин Василев, вие предупредихте, че в България валутният борд служи като усмирителна риза за популистките разходи и ако България влезе в еврозоната, тази усмирителна риза ще бъде свалена. В такъв случай, не е ли по-добре за България просто да запази валутния борд?

Донякъде, да. Но ако разгледаме ползите от присъединяването към еврозоната, то налице са основно две ползи. Едната е значителното намаляване на разходите за транзакции за българския бизнес. Както знаете, преобладаващата част от търговията ни е с Европа и ще видим и спад в лихвените проценти по заемите, а също и доверието на инвеститорите значително ще се подобри. Така че, бих казал, че това е баланс между тези два проблема.

В такъв случай, вие сте 100% уверен, че България трябва да влезе в еврозоната?

Като коалиционно правителство ние поехме ангажимента България да влезе в еврозоната на първи януари 2024 г.

Водят ли се вече разговори с партньорите от ЕС относно датата на присъединяване на България?

Да, всъщност те започнаха през лятото, още докато бях министър в служебното правителство.

Тоест, вие се стремите да получите политическа подкрепа за тази дата? Питам, защото по някаква причина Хърватия, която е една година преди нас има за крайна дата 2023 г. и изглежда по-убедителна в решението си да се присъедини.

Хърватия изяви желание за присъединяване малко преди нас, една година по-рано от първоначалните им планове. За това има няколко причини и не на последно място сред тях е, че през 2023 г. със сигурност ще ни бъде разрешено да сме извън критериите от Маастрихт, но през 2024 г. трябва да отговаряме на критериите от Маастрихт.

Тоест, те се възползват от тази възможност…

От леко разхлабената фискална дисциплина в ЕС.

Относно фискалната дисциплина. Години наред тя беше основното предимство на България в преговорите за еврозоната. Сега, през 2022 г. ще има най-големия дефицит от 2009 насам – 4,1%, нали така?

Ако се включат Ковид мерките, без Ковид мерките – 2,5%.

Да, но Ковид е факт и България има проблем с него по отношение на високите нива на смъртност и ниски нива на ваксинация.

Да, има Ковид и ние осъществяваме пакет от мерки за подкрепа на икономиката и на хората през този труден период. От друга страна, ако разгледате представения нов бюджет, ще видите удвояване на капиталовите инвестиции. Това е силно подкрепящ растежа бюджет. Има значителни инвестиции в човешкия капитал, в здравеопазването и образованието. Основната идея на този бюджет е да се промени следваната от България траектория. В исторически план, растежът на България обикновено се равнява на средния за Европа плюс процент – процент и половина. Ние искаме чувствително да увеличим този растеж.

Тревожите ли се, че това би могло да увеличи и инфлацията? И инфлацията, и фискалната дисциплина са сред критериите за еврозоната.

Така е. Не съм толкова разтревожен за инфлацията. В България инфлацията е основно внесена. Знаете, че левът е фиксиран към еврото и каквото се случи в еврозоната се случва и тук. Променливата в случая са цените на енергията. Българската икономика е значително по-енергоемка и в зависимост от случващото се с цените на енергията, дали те ще изпреварят средната инфлация или ще са под нея, то и инфлацията в България ще е малко по-висока или малко по-ниска от средната за Европа.

Какво можете да направите, за да парирате последиците от инфлацията?

Две са нещата. Първо, ние очевидно трябва да успеем да овладеем цените на енергията чрез дългосрочни договори, промени в някои от производствените структури, промени в регулациите на енергийния сектор. Това ще намали осезаемо инфлацията в България. Другото, което можем да направим за инфлацията е чрез фискалната политика да гарантираме, че държаните разходи са по-скоро за инвестиции, отколкото за потребление, което и правим.

Да се върнем към еврозоната. С какви други проблеми би могла да се сблъска България по пътя към еврото - както вътрешни, така и международни?

Единствената друга дискусия, която сме водили е относно стабилността на институциите, прането на пари, корупцията, върховенството на закона. Както знаете, това правителство има много активна и категорична позиция срещу корупцията като направи редица промени в правната рамка както и в самите институции, борещи се с корупцията. Създадохме много силна антикорупционна комисия, променихме закони свързани със съдебната система, така че да се гарантира наличието на достатъчен контрол и нулева толерантност към корупцията.

Толкова пъти сме били свидетели на подобно нещо - ново правителство, което казва, че ще се бори с корупцията, ще промени институциите, ще създаде антикорупционни комисии и други агенции. Партньорите ви в Европейския съюз също виждат от години тези неща. Как смятате, че ще успеете да промените това възприятие за България като най-корумпираната държава в ЕС, което е и проблем по пътя ни към еврозоната?

Чрез действия и резултати.

Добре, щом смятате, че това ще стане толкова лесно…

Разбира се, и това не е свързано с Европа или еврозоната. Това е нужно на българите и на България. Ако искаме да живеем в богата и просперираща държава, трябва да се избавим от корупцията. А това не може да стане като говорим по темата, не може да стане само с промени в някои институции, то трябва да стане реално.

Има гласове, които критикуват еврозоната като казват, че в самия ѝ замисъл има проблеми поради липсата на фискална и политическа интеграция, предхождащи паричната интеграция. Какво е Вашето мнение?

Определено има някои… да речем предизвикателства в замисъла на еврозоната, които не бих нарекъл грешки, но по време на гръцката криза видяхме, че те са преодолими.

Значи ползите определено са повече от рисковете?

На този етап, така изглежда.

Относно нивото на дълга - вие заявихте, че тази година България ще трябва да продаде облигации на международните пазари, за да покрие дефицита и да погаси предишни дългове. Можете ли по-подробно да кажете какви са приблизителните суми, които са необходими? Имам предвид само международните продажби на облигации.

Както знаете, България не коментира предварително емисионния си календар, така че да можем…

България имаше емисионен календар, който изчезна преди две години.

Да и той изчезна поради основателни причини.

Тоест, Вие сте убеден, че това е по-добрият вариант?

Убеден съм, че трябва да има известна предвидимост, когато разговаряме с пазарите и партньорите си, но широкото оповестяване обикновено ограничава възможностите ни и времето за емитиране на дълг.

А има ли поне приблизителен график? Дали това ще е през първата или през втората половина на годината?

Мисля, че през първата половина на годината ще трябва да говорим с пазарите, защото както споменахте предстои голямо плащане през първото тримесечие.

Но вие бяхте казали, че специално през първото тримесечие не планирате продажба на облигации.

Да.

Обмисляте ли използването на други инструменти освен обичайните еврооблигации, които е емитирала България до сега?

Използваме и някои други инструменти като SURE на Европа за някои специфични мерки, обърнахме се и към местните пазари с редица инструменти.

А зелени облигации и подобни инструменти?

Не.

Не сте ги ползвали?

Не, не и на този етап.

Споменахте инструменти от ЕС. Какво ще кажете за плана за възстановяване? Той би могъл да има значителен принос към местните проекти. На какъв етап е той и, тъй като беше забавен, как се отразява това на икономиката до момента?

Конкретно по плана за възстановяване, ние сме в разговори с Европа, знаете, че получихме някои коментари и сме в процес на промяна на някои проекти, особено тези свързани с енергийния сектор, по които имаше повече коментари. Очакваме да подадем плана отново в Комисията и да започнем активни преговори в края на януари и началото на февруари.

А кога смятате, че България би могла да получи финансиране по плана?

Смятам, че планът може евентуално да бъде одобрен в края на март и началото на април. Междувременно ние ще започнем с национално финансиране на някои проекти, а финансирането по плана ще дойде някъде през първата половина на годината.

Мислили ли сте за вариант, при който България няма да получи парите толкова бързо и трябва известно време да осъществява тези проекти само с местно финансиране?

Разбира се, и това е много обмислен подход на правителството. Ние трябва да осъществим проектите, защото те са важни за България, а не защото има налично финансиране. Те са важни за България, а както знаете съотношението ни на дълг към БВП е доста ниско и винаги можем да финансираме проектите чрез други средства.

Да се върнем към енергийния сектор – какви са възможностите на България да изпълни изискванията на ЕС по Зелената сделка? Как ще решите проблема предвид значителната зависимост на България от въглищата?

Знаем, че около 40% от енергетиката се базира на въглища. Имаме план за постепенно намаляване на този процент през годините и той включва въвеждане на геотермални източници, въвеждане на системи за съхранение на енергия, допълнителни помпени централи и редица други допълнителни възобновяеми източници на енергия. Така ще можем постепенно да намалим зависимостта от въглища и да преминем към зелените алтернативи.

Бяхте споменали възможността една от въглищните централи да се превърне в централа на гориво от отпадъци.

Това е друг проект. Днес България няма мощности за преработка на отпадъци и като част от целия проблем с рециклирането и преработката на отпадъци от сметища, пред който сме изправени. В тази връзка трябва да има мощности за изгаряне на отпадъците и използването им за топлинна енергия, за да се справим със сметищата. Такъв завод със сравнително невисок клас технология беше планиран в София, но явно е напълно спрян. Трябва да направим такъв завод. Искаме да сме сигурни, че той ще бъде част от енергийната система, освен че ще реши екологичните проблеми свързани с битовите отпадъци.

Как гледате на криптовалутите през призмата на държавното управление? Някои държави обмислят забрана за копаене и търговия, докато други ги приемат. Каква е Вашата гледна точка и имате ли план?

Нямаме конкретен план за криптовалутите. Единственото, което мога да ви кажа със сигурност е, че България няма да копае криптовалути, но гледаме на тях като потенциален механизъм за разплащания и диверсификация, който може да бъде въведен.

В краткосрочен план или?

В краткосрочен до средносрочен план.

Тоест, план има.

Наречете го по-скоро „намерение“, а не план. Един план изисква конкретни стъпки.

Но имате такова намерение.

Водим разговори с БНБ и някои от играчите в криптоиндустрията, за да проверим възможностите и дали има смисъл да се предприемат последващи стъпки. Това не е въпрос само пред България. Има дискусия за дигиталното евро в ЕС и Европейската централна банка, така че не бих казал, че това е голяма новина под каквато и да е форма. Днес всяко правителство води дискусии и обмисля какво да прави с дигиталните валути.

А вие вече имате намерения, което е стъпка напред.

Да.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase