“24 часа” сигнализира, че в сезона на зимнината магазините са пълни с фалшив оцет, а проверка на самосезиралата се Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) доказа, че това е истина.

Според проверката производители като “ЕКО ЛАЙФ 09” от Ямбол, бургаската “НЕГ-ГРУП”, “ЕДИ ГРУП” от Варна и други погазват закона и мамят потребителите. Предстоят проверки и в  Пловдив и Пазарджик като очакванията са те също да покажат как заблуждават купувачите и фирми като “РА-Пидакев” от Мало Конаре, “Мериленд-2013” ООД от Перущица, “Миракъл Краси Мейкър” ЕООД от Пазарджик и др.

Изводът е, че отново в сезона на туршиите българските производители лъжат народа, като пробутват опасната синтетична киселина с етикети уж за натурален оцет. А тя трябва да се продава задължително с надпис “кисела подправка”, “синтетичен овкусител”, “кисел продукт” и др., но в никакъв случай като “оцет”.

Законът за виното и спиртните напитки от половин година разграничава натуралния винен оцет от подправката, за която се използва оцетна киселина Е260. Тя се прави от петролни източници или от карбониране на метанол чрез химична реакция и дестилация на дървесина и трябва да се продава не като оцет, а като т.нар. кисел продукт. Синтетичната оцетна киселина, обозначена на етикета с Е260,  е опасна за здравето и в повечето случаи са причина за разваляне на зимнината от домашни консерви. Нещо повече - оцетната киселина Е260 е токсична при високи концентрации и може да доведе до силни изгаряния на лигавицата.

Според закона оцет може да се произвежда единствено по натурален път от биологична суровина чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация на вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход.

“Производителите най-много подвеждат в наименования, като представят синтетичната оцетна киселина Е260 за натурален оцет от грозде или ябълки. Заблуждаващата информация на етикета чрез текстове и картинни изображения внушава на потребителя, че продуктът е получен чрез ферментация, което е чиста измама”, заключава изпълнителният директор на Българската асоциация по безопасност на храните проф. Пламен Моллов.

Още първата проверка в Ямбол попада в десетката на измамите. Обектът на фирма “ЕКО ЛАЙФ 09” ЕООД е регистриран като “Винарска изба Бакаджик с оцетен цех”. В склада са намерени над  4200 бутилки забранени за продажба  “Ябълков оцет” и “Оцет купажен”. Наредено е до 10 октомври да бъдат изтеглени от търговската мрежа всички произведени количества оцет.
По магазините има и друг фалшив продукт на ямболската фирма “ЕКО ЛАЙФ 09” - “Оцет Купидон”.

Проверка в цеха на фирма “НЕГ-ГРУП” ООД в Бургас също уличава фирмата в незаконна производствена и търговска дейност. От бутилирания “Оцет Кехлибар” вече са продадени 14 300 бутилки, но контролните органи са наредили на “НЕГ-ГРУП” ООД до 16 октомври да изтегли стоката си от магазините и да залепи нови коректни текстове, че става дума за кисел продукт или синтетичен овкусител.

Варненската “ЕДИ ГРУП” ЕООД също не продава съгласно закона своите “Кисел продукт с аромат ЯБЪЛКА” и “Кисел продукт с аромат ВИНЕН” с търговската марка “Май Маркет”. Затова “ЕДИ ГРУП” също е трябвало до 10 октомври да прибере от магазините фалшификата си.

Дружеството “Венци Трейдинг” от добричкото с. Приморци също е заблуждавало с етикетите “Кисел продукт с аромат ЯБЪЛКОВ” и “Кисел продукт с аромат ВИНЕН”, в който дори е вложен забраненият от 2008 г. в ЕС оцветител Е163.

В Пиринско с Е260 е продуктът  “Кондрион”, но е лепнал на етикета си ябълка, като по този начин заблуждава купувачите, че е натурален ябълков продукт. А той е менте, от което често туршията отива на боклука.

Проф. Панталей Денев, шеф на катедра “Органична химия”:

„Туршията се скапва с кисела подправка”

Киселите подправки, които се продават по магазините, имат по-слаб консервиращ ефект, отколкото оцетът. Ако се използват за туршия, тя ще стане мека и ще се скапе. Това твърди заместник-ректорът на Университета по хранителни технологии в Пловдив и шеф на катедра “Органична химия” проф. Панталей Денев. Според него на етикета на подкиселяващите продукти е коректно да бъде посочено, че не са годни за консервиране.

“Само 6-процентната оцетно-кисела ферментация може да се нарече оцет”, уточнява проф. Денев. По думите му в евтините кисели подправки има молекула на лимонената киселина, а не на оцетната. Това е и причината да нямат трайно консервиращо действие.

“От моркови ракия не може да се направи”, дава пример зам.-ректорът на университета. Според него киселите подправки са подходящи за хора, които имат алергия към оцетната киселина.