Dnes.bg ви среща с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Георги и неговите персонажи

Странно ли ще ви се стори, ако пиано се стовари върху главата на човек. И не само не го убие, но дори тромавият инструмент се превърне и в негов първи приятел. Може би, но не и ако това е случка в анимационен филм. Именно там Георги Мерджанов се чувства най-свободен. Може да експериментира, да пусне въображението си на свобода. Самият той е наблюдател, изследовател на характери. Докато се разхожда из столичните улици, движи из градския транспорт, наблюдава минувачите и си фантазира биографията им. Има си и скеч бук – скицник, в който аниматори си скицират интересни персонажи за своите филми. А в своя той описва с думи любопитни образи, които е срещнал и хора, които са го впечатлили. А защо не и създание, което е родил ума му. От такъв скеч бук се появяват персонажи като Тръткодонт и Крокозъб. Макар и да звучат като създадени само за анимация, тези двамата виреят и в пиесата „Грозна приказка”, която се играе на сцената на Държавен куклен театър в Пловдив. Иначе става въпрос за двете най-грозни същества на Земята, които по цял ден се карат кое е по-грозно. Живеят в къщичка на кокоши крака, която от време на време й омръзва да е свидетел на препирните им и си тръгва. А на двамата скандалждии не им остава друго, освен да я последват, за да си я върнат. За сценария на тази приказка Георги получава поощрителна награда в Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев” през 2013 г.

„Идеята е да покажем, че и в най-грозните същества има нещо красиво и не трябва да съдим по външния вид”, отбелязва авторът й - Хората са способни да отблъснат човек, заради вида му. Спомням си за случката, която разказа Калин Терзийски – как в кафенето на „Шипка” 6 е било изгонено момиче, което не влизало в представите за норми на останалите клиенти. Но всъщност, постъпките са тези, които правят някого красив или грозен.”

Георги е завършил драматургия в един от първите класове от тази специалност в НАТФИЗ. Член е на Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи. Експериментира с прозата още като ученик. Като идва време за висшето му образование се оказва, че близки до писането са само журналистиката и филологията. Първото не го влече, а второто му се струва доста теоретично. Затова се записва в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където завършва Транспортно строителство с дипломна работа по Организация на строителство. Години по-късно намира своето място и в Киноакадемията, където специалността „Драматургия” е практически насочена към писането. Все още оценява предимството и на първотото си висше, което го е научило на много полезни умения като как да управлява екип от сценаристи или пък да се съобразява с изисквания на продуцентите да не пише сценарий с много скъп бюджет, да сведе ефектите до минимум или да намери начини да вкара продуктово позициониране.

И "Как Сърдел прави ремонт”

Миналата седмица филмът, на който е сценарист „Как Сърдел прави ремонт” получи наградата за най-добра анимация и за режисура от Филмовата Академия. Скоро историята ще може да се намери и като книга. Сърдел е същество, което – както името подсказва, е постоянно сърдито. Има си за баланс другарче оптимист – котаракът Аспарух. „Сърдел иска всичко да е черно, да няма светлина. Важното тук, е че сред перипетиите, които героят среща, околните намират начин как да го обичат.”, отбелязва Георги. Идеята за Сърдел се ражда отново след поредно наблюдение, този път на семейна среда. „Във всяко семейство има по един Сърдел. – отбелязва сценаристът - Все ще се намери някой, който ще иска да развали плановете на фамилията”. Всъщност симпатичният и сърдит образ няма да промени нрава си до края на историята, но точно в това се крие и посланието: хората да приемат другите такива, каквито са. Георги е далеч от идеята да прави обобщения дали българинът е толерантен. Виждал е всякакви постъпки. „Не сме по-различни от останалите хора по света. Каквото е там, го има и тук. Важното е да посочваме добрите постъпки, а не да акцентираме върху лошите. Въпреки че точно това, като че ли обичаме да правим. Най-лесното е да посочваме с пръст, като назидание, вместо да се огледаме за алтернатива. Ако хората решат да променят това, което не харесват, също ще е доста трудно, тъй като всеки ще има своя концепция за промяната. Все пак ми се струва добра тренировка да работим заедно, да изграждаме гражданско общество. То вече се прави. – убеден е Георги - Много сме се променили и България става все по-вдъхновяващо място и все повече пътешественици казват: Ей, в каква хубава страна живеете”.

Мечтата

Анимацията е детската му мечта. „Като бях хлапе, като всички деца много исках да бъда аниматор и да правя филми. Тази мечта я бях забравил, но съдбата сбъдва мечтите, макар и не по начина, по който си си представял. – отбелязва той. И наистина, макар и да не става аниматор, работи с тях като пише сценариите за филмите им. С една от режисьорките на „Как Сърдел направи ремонт” София Илиева се запознават още като студенти в НАТФИЗ и плавно преминават към създаване на общи поекти. Зад гърба си имат вече пет. В последствие към тях се присъединява и другият режисьор на наградения филм - доцент Радостина Нейкова, която дърпа процеса напред. „Анимацията дава пълна свобода на автора. – отбелязва Георги - Игралното кино малко ограничава фантазията. Затворен си в реалността. Ако искаш да направиш нещо по-неконвенционално, трябват ефекти, които по нашите географски ширини е трудно да се случват. Затова анимацията е мястото, където сценаристът може да се почувства свободен. Особено, когато става дума за детска драматургия, защото там въображението е тотално свободно. Като пишем за възрастни, се ограничаваме около теми, които вълнуват само тях. По-ограничен е набора от теми. Те търсят реалистични неща, не се отпускат.” Все пак Георги отприщва въображението си и в игралните си проекти. Включва се в написването на сценария на късометражния „Как да надебелеем здравословно” и заедно с Кеворк Асланян създават свят в който гравитацията е нарушена, а предметите и хората отлитат в небето. На Георги му предстои и дебют в пълнометражното игрално кино. Сценарият е в съавторство с Емануела Димитрова и Драгомир Шолев - „Рибена кост”.

Що е то крос-медийната анимация

Но търсенията му не спират само дотук. Само преди седмица се завръща от Барселона, където е бил на обучение от Cartoon Masters към програма Медиа на ЕС. Там се е срещнал със специалисти в областта на крос-медийната анимация. Това са продукти, които не се разпространяват само по един канал като телевизия и кино, а и в интернет, електронни книги, социални мрежи. Дори чрез играчки, изложби, облекла, както и в картинките, вмъкнати в храни като кроасани или чипсове. „Ако играеш определена игра и някоя от тези картинки – част от даден бранд намериш в храната, сканираш я и получаваш екстра в играта. А защо не и ключ към добавена реалност – отбелязва Георги и допълва, че по света вече се говори кое в тези артикули е ново и кое е ретро, докато у нас тази индустрия още не е развита. „Има хора, които гледат в тази посока, но не е постигнато тоталното обединение, което е нужно за един истински крос-медиен продукт. Не работят за един и същи бранд. Пример за успешен бранд е angry birds на Rovio Entertainment", които освен компютърна игра, скоро ще покажат пълнометражен филм, правят и играчки, дрехи, книги... Имат и емотикони в социалните мрежи.” Сред мечтите му е да направи именно такъв продукт.

А за децата...

Другото нещо, в което страната ни е доста назад са българската продукция за деца. „В последната филмова сесия, която имаше БНТ трябваше да се състои конкурс за проекти на детски сериали, но я премахнаха – спомня си Георги - Бюджетът никога не е голям и националната телевизия даде предимство на продукцията за възрастни, въпреки че именно детската трябваше да е приоритет”, отбелязва Георги и допълва, че малките зрители са принудени да гледат единствено чуждестранна продукция, което е лошо и за самите телевизии. По този начин те не си отглеждат, не си възпитават зрители. „Като пораснат, тези деца няма да имат причина да гледат нито една българска телевизия. Вече има поколение, което не гледа телевизия.” , обяснява още той.

За Женския пазар и други истории

И понеже сценаристът не спира да обикаля столичните улици, през септември излиза и дебютният му роман, който е... за София. Е, няма да се размине и без фентъзи елементи, но ще са вплетени сред исторически препратки. В книгата му ще видим една София, която хем съществува – хем – не, но би могло да я има”, разказва авторът и споделя, че ключово място в творбата му е Женския пазар, който е уникално място за града. „Това място е било повод за хвалби. Днес всички се събират в мола, а някога хората са отивали на Женския пазар.” И докато обикаля, Георги често превръща дребни на пръв поглед случки в мащабни фантазии. Опасният въпрос „Какво би станало, ако” го е вкарвал неведнъж в пореден филм, със сигурност фантастичен. Добре, че е приятелката му, която някак си успява да го върне в реалността.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase