Тъй като помощта в размер на над 110 млрд. долара е затънала в политически спорове във Вашингтон и Брюксел, все по-често се поставя под въпрос колко дълго Киев ще може да удържи руските сили и да защити украинските градове, електроцентрали и пристанища от ракетни атаки.  

Освен потенциалните катастрофални последици за Украйна, някои европейски съюзници започнаха тихо да обмислят въздействието на провала на Организацията на Северноатлантическия договор в най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Те преоценяват рисковете, които една окуражена Русия би представлявала за членовете на алианса на изток, твърдят хора, запознати с вътрешните разговори, които са поискали анонимност, за да обсъждат въпроси, които не са публични.

Ефектът ще се усети по целия свят, казват хората, тъй като партньорите и съюзниците на САЩ се питат колко надеждни ще бъдат обещанията на Вашингтон за защита. Въздействието на подобен стратегически неуспех би било много по-дълбоко от това, предизвикано от спектакъла на проваленото изтегляне на САЩ от Афганистан през 2021 г., казаха те. И това без да се отчита перспективата, че Доналд Тръмп може да спечели президентските избори догодина и да реализира публичните си обещания да се оттегли от основните съюзи, включително НАТО, и да сключи сделка с Путин за Украйна.

Нарастващото чувство на тревога се промъкна и в публичните изявления на лидерите. Те придобиват все по-трескав тон, тъй като поддръжниците на помощта увещават опонентите си да не превръщат жизненоважната помощ в заложник на вътрешнополитическите приоритети - нещо, което рядко се случваше в предишните дебати.

"Ако Украйна не получи подкрепа от ЕС и САЩ, тогава Путин ще спечели", заяви ирландският министър-председател Лео Варадкар миналата седмица на срещата на върха на Европейския съюз, където лидерите не успяха да преодолеят нарастващата опозиция срещу пакета от помощи за следващата година в размер на 50 млрд. евро (55 млрд. долара) и едва успяха да одобрят до голяма степен символичния жест за отваряне на пътя към членство на Украйна някога в бъдеще.

Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън обеща да подкрепя Украйна "толкова дълго, колкото можем", което е риторична промяна спрямо предишните обещания да се прави това "толкова дълго, колкото е необходимо". Твърдолинейните републиканци в Конгреса отказаха да одобрят помощ в размер на 61 млрд. долара за следващата година, докато Байдън не отстъпи пред исканията им за по-строга политика по южната граница на САЩ. Досега усилията за постигане на споразумение се проваляха. В понеделник Пентагонът предупреди, че парите за нови оръжия за Украйна ще свършат на 30 декември, ако законодателите не предприемат действия.

В допълнение към нарастващия обществен скептицизъм относно цената на подкрепата за Украйна, разочароващите резултати от контраофанзивата на Киев това лято - неговите войски постигнаха само скромни успехи срещу силно укрепените сили на Русия - подхраниха въпросите дали публично обявената цел на Украйна да си върне всички окупирани от Путин територии е реалистична. Напоследък официалните представители на съюзниците се стремят да изтъкнат по-скоро скорошните военни успехи на Киев, включително успешните удари по руския флот в Черно море, отколкото мащабния напредък на терен, наблюдаван през първата година на войната.

"И от двете страни на Атлантическия океан нараства загрижеността от липсата на движение по отношение на помощта за Украйна и разочарованието от този застой с тежки последици на бойното поле", казва Кристин Берзина, управляващ директор на Германския фонд "Маршал" във Вашингтон. "Възможността Украйна да загуби допълнителни територии и дори суверенитета си - това все още е на дневен ред."

Според европейски служители Русия вероятно ще настоява да завземе още територии и да разруши още инфраструктура, ако Украйна не получи оръжията, от които се нуждае, за да се защитава. Неспособна да се защити, Украйна може да бъде принудена да приеме споразумение за прекратяване на огъня при условията на Русия, казаха те.

Поддръжниците на Украйна както в ЕС, така и в САЩ твърдят, че помощта вероятно ще бъде одобрена под някаква форма в началото на следващата година. Но е малко вероятно това да доведе до голям пробив на бойното поле, казаха официални лица. Освен това перспективите стават все по-неясни, макар че безизходицата на терен прави все по-ясно, че борбата може да продължи с години.

В балтийските държави официални лица вече казват на обществеността да бъде готова за следващата война, защото силите на Путин няма да бъдат унищожени в Украйна. Дискусията премина от "дали" Русия може да нападне към съсредоточаване върху конкретната подготовка за тази някога немислима перспектива. Въпреки публичните уверения на Байдън, все повече се засилват въпросите дали САЩ и другите съюзници действително биха изложили на риск войските си, за да защитават малки държави, които някога са били част от Съветския съюз.

"Русия не се страхува от НАТО", заяви военният началник на Естония Мартин Херем в интервю за местен телевизионен канал миналата седмица, оценявайки, че руската армия може да бъде готова да атакува НАТО в рамките на една година, след като конфликтът в Украйна - която не е член на алианса - приключи. Други западни представители заявиха, че на Путин вероятно ще му трябват поне няколко години, за да компенсира огромните загуби, които армията му е понесла в Украйна, камо ли да застраши много по-боеспособните сили на НАТО.

Но по-ранната увереност, че инвазията ще бъде "стратегическо поражение" за руския лидер, избледня, заменена в някои среди от нарастващото усещане, че залогът на Путин, че може да надделее над САЩ и техните съюзници, може да се окаже правилен.

Финландия, която се присъедини към НАТО тази година на фона на нарастващата заплаха от страна на Русия, увеличи собствената си отбрана и се стреми да заздрави връзките си със САЩ в областта на сигурността. В неделя Путин предупреди, че Русия планира да разположи повече войски по границата си, която е най-дългата между Русия и член на НАТО. "Не е имало никакви проблеми", каза той. "Сега ще има."

Един западен служител описа как руската победа ще предизвика вълна от бежанци, насочващи се към ЕС, което ще увеличи натиска върху службите в тези страни и ще изостри напрежението между членовете. В същото време, каза служителят, украинската съпротива ще премине към партизанска тактика, което означава, че боевете ще продължат на по-ниска предавка, затвърждавайки нестабилността на източната граница на ЕС.

Някои европейски държави може да се стремят да укрепят връзките си с Москва или Пекин, за да не се налага да разчитат твърде много на ненадеждните САЩ, заявиха други служители.

Тъй като руските сили могат да се приближат много повече до границите на Полша, Словакия, Унгария и Румъния, а Крим дава на Кремъл доминираща позиция в Черно море, САЩ ще трябва да направят значителни инвестиции в европейските си сили, за да представляват надеждна възпираща сила, заяви Институтът за изследване на войната в доклад, публикуван миналата седмица.

САЩ ще трябва да разположат "значителна част" от сухопътните си сили, както и "голям брой" самолети " Stealth". Като се имат предвид ограниченията на американското производство, това може да принуди Белия дом да избира между поддържането на достатъчно сили в Азия, за да защити Тайван от потенциален удар от страна на Китай, и възпирането на руска атака срещу НАТО.

"Цялото начинание ще струва цяло състояние", твърдят в доклада анализаторите, ръководени от Фредерик У. Каган. "Разходите ще продължат толкова дълго, колкото продължава руската заплаха - потенциално за неопределено време."

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase