Окончателни данни за броя раждания за януари 2021 г., в който се раждат бебетата, заченати през април 2020 г., сочат видимо намаляване, което на някои места надминава 30%. Това е в пъти повече от намаляването на броя на ражданията през последните 10 години, което по данни на НСИ е около 3-4% годишно, съобщава "Телеграф".

Отражение

Предварителни данни за броя раждания у нас през януари 2021 г. НСИ ще публикува по-късно през годината и те ще дадат цялостен поглед върху отражението на априлския локдаун върху раждаемостта. Първичните данни от родилните отделения в страната обаче показват очевидна тенденция. Така например, в най-голямата АГ болница в София "Майчин дом" броят раждания през януари 2021 г. е с цели 30% по-нисък от съответния брой година по-рано – 355 към 247 новородени. Макар и не толкова значими, намаления на броя родени бебета има и в частните болници "Надежда" и "Щерев".

Данни

Огромен срив има в родилното в МБАЛ-Благоевград - 31%. "През януари 2020 година в нашето родилно отделение се появиха на бял свят 54 здрави бебета, а през този януари - 37 бебета", каза за „Телеграф управителят на болницата д-р Огнян Митев. Драстично е намалението и в родилното в Стара Загора – от 221 деца през януари 2020 г. до 165 деца през този януари, или 25% спад. 12% е спадът на ражданията в родилното на болницата в Шумен – 75 заченати през априлското затваряне спрямо 86 година по-рано. Спад с 11% се отчита и в родилното на УМБАЛ "Дева Мария“ в Бургас 9 месеца след големия априлски локдаун. Там през първия месец на миналата година са родени 90 бебета, а през този 80 бебета. В УМБАЛ-Бургас тенденцията е същата. С 9% е спадът в клиниката по АГ на УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив – от 116 на 105 бебета, заченати в локдауна. Макар и с по-малки проценти, спад отбелязват родилните отделения и в Добрич и Русе.

Отлагане

"Въпреки че тези данни не са представителни, защото не обхващат всички родилни отделения в страната, те все пак показват някаква тенденция", коментира доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Според нея по време на априлския локдаун от миналата година хората са изпитали рязко чувство на несигурност за своето бъдеще и незнание какво да очакват от утрешния си ден. Това по естествен път е довело много двойки до решението да отложат създаването на поколение. В основната си част обаче тези решения ще са само временни. "Голяма част от ражданията са резултат от семейно планиране. Ето защо тези цифри изобразяват по-скоро едно масово отлагане на създаването на дете за по-благоприятен бъдещ момент отколкото тотален отказ от създаването му". Доц. Черкезова сравни настоящия срив с този от 1996-1997 г., предизвикан от тогавашната рязко разразила се икономическа криза, която по подобие на корона кризата е породила много несигурност в бъдещето.

Жените във фертилна възраст намаляват

Една от основните причини за намаляването на раждаемостта у нас през последното десетилетие е намаляването на броя жени във фертилна възраст. Според доц. Черкезова дори и тоталният коефициент на плодовитост (б.р. вероятният брой деца, които една жена ще роди през живота си, който е 1,58 за 2019 г.) да се запази, то той няма как да компенсира намаляването на този брой жени. Ето защо в дългосрочен план, независимо от това кога ще свърши пандемията, очакванията са за продължаване на тендецията за намаление при общия брой раждания годишно. Това ще задълбочи и устойчивия тренд на увеличаването на тежестта на населението над 65-годишна възраст и намаляването на тази на това под 14-годишна.

Ще компенсираме след пандемията

"Макар и с много условности данните от родилните отделения могат да ни дадат някаква ориентация за тенденциите“, коментира доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Според нея всякакви стресови ситуации в обществото бързо се отразяват на репродуктивното поведение на населението, като това се проявява под формата на отлагане на раждането. „Този процес обикновено на по-късен етап бива последван от компенсиране. Повечето отложили създаването на дете ще се насочат към осъществяване на репродуктивните си планове, когато се върне икономическата стабилност", обяснява доц. Димитрова.

Тенденцията валидна в целия свят

Локдауните по света масово са накарали хората да отложат бебеправенето, съобщи ББС. Британската медия цитира изследвания, според които САЩ са изправени пред най-големия спад на ражданията от един век, а в някои части на Европа спадът е още по-голям. През юни миналата година икономистите от Института Брукингс в САЩ изчислиха, че ражданията в САЩ ще спаднат с 300 000 до половин милион. В същото време проучване сочи, че 50% от хората в Германия и Франция, които са планирали да зачеват през 2020 г., ще го отложат. В Италия 37% от планиралите зачеване през 2020 г. казват, че са изоставили идеята за дете изобщо. Доклад на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) показва 8% спад на ражданията през декември. Ранните данни от Италия предполагат спад от 21,6% в началото на годината, а Испания отчита най-ниската си раждаемост откакто води статистика. Девет месеца след началото на пандемията Франция, Корея, Тайван, Естония, Латвия и Литва също отчитат месечни данни за раждаемостта за декември или януари, които са най-ниските от повече от 20 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase