Победителката във Big Brother All Stars Златка Димитрова подари наградата си от предаването на пострадалия след автомобилна катастрофа Боби. Пред Dnes.bg тя сподели, че не се чувства част от израза "държавата на Златките", тъй като е достатъчно дейна и не се стреми към охолство на всяка цена. Що се отнася до знанията й, те не са най-важни, тъй като според нея в днешно време хората са загубили нещо много по-ценно от тях - положителното настроение.

Това е второто ти участие и първата победа. Какво бе различното този път?

Тази победа бе неочаквана за мен. А различното бе, че никога досега не съм оставала на финал. Излязох от Къщата с много смесени чувства. От една страна, знаех, че ще изпитвам носталгия, от друга – исках да изляза последна. Чувството е страхотно – това, че оставаме само аз и Лео. Ето това е наградата. Или по-скоро първата. Втората ми награда бе, че имах възможността да апелирам за Боби и третата е, че успях да помогна на момчето да събере парите. Към края на януари ще пътува за Москва. Щастлива съм от факта, че толкова много хора са ме подкрепили. Видях резултатите – 59.9 % са гласували за мен. Не съм вярвала, че толкова много хора са се докоснали до моята същност и са харесали „простото ми домакинство”, което за много от моите съквартиранти се видя като голям минус.

Какви изводи си направи от тези две участия?

Получих своя урок от участието си. Той е, че никога и по никакъв начин не трябва да се доверявам на хората, които се усмихват отсреща. Получих и подарък - след като написах европейските столици с една малка корекция, имах възможност да видя хората, тези, които са ме номинирали. Не се изненадах от видяното. Няма и да кажа нищо лошо за тях, дори и да очакват това от мен. Странно е, че смятат качествата ми за недостатък. Това, че някой се грижи да е сготвено, да е чисто, да е подредено, не е лошо. А това, че не съм пряк коментатор и участник в техните теми, бе защото по-голямата част от тях просто не ме вълнуваха. Често се превръщаха от културни в „еротични” казуси. В крайна сметка си избрах хората, с които да комуникирам в Къщата. Най-близка станах с Лео, Маги и Злати.

Този път като че ли се и представи по-добре със знанията си.

За мен столиците не са най-важното нещо. Това не бе значимо да покажа, че съм ги научила. В днешно време сме загубили много по-важни качества от характера на хората – положителното настроение за празници. Станали сме по-озверени. Някой човек, ако направи добро, се гледа да го оплюят, омаскарят. Благодарна съм на всички, които са пуснали SMS за мен, защото те са подкрепили каузата за Боби. Стойността на колата, както вече стана ясно – около 50 000 лв, отиват за него. Няма да взема и лев.

Патрашкова застана зад теб миналия път...

Тя ме подкрепя пак, като майка ми е, винаги ме съветва. Това е общата ни победа. Вчера пак ме изкритикува за роклята, с която бях. Знам, че всяка нейна критика ме води на прав път. Опитах се да намеря в Къщата подобен човек на нея. Не успях. Залъгах се в началото, че това ще е Денди, но не стана. Денди всъщност е готин, със странно чувство за хумор. От него единствено се респектирах, но ме засегна, когато нарече мен и Златка Райкова неодушевени предмети. Тогава се изправих и му казах, че едва ли неодушевени предмети могат да чистят и да готвят и да правят абсолютно всичко, което прави една домакиня. Другото, от което ми стана болно, бе въпросът: Ти какво искаш, бе Злати, да си обикновен човек ли?” Това, че съм известна, не ме прави по-различна от хората, които ходят по улиците. Иначе ще кажа още веднъж, че се радвам, че останах последна. Повече никога няма да вляза в тази къща. Тъжно ми стана, тъй като там съм изживяла много хубави емоции.

Тъжна беше в първото и второто си участие. За второто е ясно – изгуби близък роднина, а първото – с Багата ли бе свързано?

Преувеличено е това с Багата, не искам да се връщам към него. Тогава имах много други лични драми, но не можех да ги изтъкна, защото човекът до мен бе обвързан тогава. Не се бяхме събрали по начина, по който аз исках. По принцип съм много емоционален човек. Като цяло ми се насъбра много през тези два месеца. Изгубих единия от родителите си и е съвсем нормално да изпитвам мъка. На моменти много хора ме съдиха, но реших да продължа каузата си с Боби и да вляза отново.

Първия път като чу „държавата на Златките”, как го прие?

Обидих се. Търпя критика, но и знам що за човек съм. „Държавата на Златките” е израз за момичета, които търсят охолния живот и това някой да се грижи за тях, а те нищо да не правят по цял ден. Аз не съм такъв човек, много съм дейна. На всеки му е труден животът. Сега съм се променила. Станала съм по-обрана, по-спокойна. Преди на всяка една обида виках, обиждах. Сега си знам приоритетите. Те ме промениха и мъжът до мен. Надявам се с мен да се случват само хубави неща оттук насетне. Най-много ме е яд на медиите, които постоянно пишат долни неща. Не ми харесва този начин да отразяваш един човек. За мен е важно моите близки да не вярват на тези глупости и да ме подкрепят. В крайна сметка не живея в джунгла, интересува ме хорското мнение, но и не можеш да се доказваш пред цяла България постоянно.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase