Винаги свири с усмивка, не иска пари.

Не се натрапва – седи си на пейката и рядко довършва докрай започнатата мелодия.

Носи избеляла бейзболна шапка с българския трикольор и риза.

В последните години се опитвам да говоря с него, но всеки път, когато взема камерата и диктофона, той мистериозно изчезва.

Няколко пъти дори се уговаряхме за интервю, но така и не успявахме да се засечем.

И тъкмо когато си мислех, че този човек е някаква мистификация, го хванах.

Старият цигулар, който от време на време се появява около Севастопол – на алеята към Морската градина на Варна.

Вечер хората го объркват и затова е почти невъзможно да го видиш. Сутрин обаче свири почти винаги от 10 до 12.

Отказа почерпката ми, но се съгласи на интервю.

"Представи се!", му казвам, а той с усмивка и лек патос обявява: „Аз съм Любен и съм винаги влюбен!“.

Откога свириш тук?

От 15 години. По едно време през 90-те дойдоха едни да ми искат пари. Викат, че иначе ще ми счупят ръцете. Нищо не им дадох и им мина времето. Изгониха ги и тях.

Тук идвам предимно с цигулката, но иначе свиря и на китара, пиано, барабани, кларинет, контрабас... На повечето сам съм се учил. То един като знаеш, другите са вече лесни. В същото време музиката е необятна и не можеш въобще да я стигнеш никога.

Аз все още нищо не знам...

А защо свириш на улицата?

Ти защо мислиш?

Не знам, но те виждам тук от години, нямаш шапка пред теб, тоест свириш за удоволствие, а в същото време идваш и си тръгваш в точен час, все едно си на работа...

Първото нещо беше да се науча да свиря. После – да си купя апартамент във Варна.

Със свирене на улицата?

Не, аз имах пари от строителство. Аз съм и бояджия, много обичам художеството, но трудно мога да рисувам хора. Правя и венециански мрамор – различни фигури, симетрични, диагонални и криви ги правя на цокъл.

Много е трудно и е много разнообразен занаят, професия, по-трудна дори от художеството. Преди обаче си свирех естрада – десетина години по заведения в цяла България.

Как свириш на толкова различни инструменти?

Това е труден въпрос. Такива като мен ги няма вече. Някой ще каже: „Тоя се е заманиачил“, но не – аз искам да видя всеки един инструмент какво чувство изпитваш, като просвириш. Защото всеки си има душа и съм любопитен да се свържа с нея. Има хиляди детайли при свиренето – радост, щастие, обич, любов – инструментите ми са като детска градина. Затова пък нямам приятели.

Но например пианото е голяма работа. Почнах го много късно – на 50 години. Тогава почнах и тромпет. А на кларинет например свиря още от гимназията.

Мислиш ли да почваш нещо ново скоро?

Да – ето купил съм си този кавал. А скоро подарих едни перкусии на един съсед – младо момче, много ги хареса и му ги подарих. Той преди това ми беше давал, като свиря, няколко пъти по 10-20 лева и аз реших, че искам той да вземе перкусиите.

Кой е най-трудният инструмент?

Цигулката. Нея просто не мога да я стигна. Нямам достатъчно талант да съм велик цигулар.

А как изобщо реши да се занимаваш с музика?

Бях в казармата на град Никопол и много обичах да плувам. Един ден реших да преплувам до Гюргево. Беше 15 юли 1953 година. Не да бягам, просто да си опитам силата, да видя дали мога.

Обаче водата ме повлече и попаднах във водовъртеж. И първо големи кръгове – надясно, наляво, после – малки и вече виждам дупката. Водата стана ледена. Виждаш ли как хубаво го описвам, знаеш ли защо? Защото съм го преживял! И никога няма да го забравя.

Крещя колкото ми глас държи и един лодкар тръгва да ми помага, но и той не смее да се приближи. Обаче ми подаде веслото и с всички сили се измъкнах.

Седнахме на брега, взех 2 големи ракии и той ме пита: „Женен ли си?“. Викам: "Да". „Колко деца имаш?“ Викам: "3".

После каза, че 7 човека в последните седмици се били удавили и никога никой не се е спасявал от тоя вир.

Аз много се уплаших и дойдох във Варна да работя и да се занимавам само с музика. Беше 54-та година. Жена ми, с която се оженихме, като бяхме в училище, защото тя забременя, я бях научил да свири на китара.

И свирехме по заведения. А ти откъде си, ако не е тайна?

От София.

Това „ако не е тайна“ знаеш ли кой го употребява? Лили Иванова.

Харесваш ли я?

Беше много хубава. Ама говоря за 63-та година. Тогава боядисвах една детска градина в друг град и във влака тя пътува с нас и с още трима музиканти. И аз тогава свирех на акордеон и попяхме във влака. Много обаятелна беше тогава Лилито. Сега вече сме стари, но тя е много надарена и има много естество в нея.

Колко струва музиката?

Ами наскоро продадох контрабаса за доста, но внукът ми продаде апартамента и се ожени за една циганка и нищо не ми даде от парите.

Сега водя дело да си го върна. Защото аз съм го купил, ама тогава го писах на жена ми, нищо че аз дадох парите. И тя със сина ми тайно го продали. А жена ми преди няколко години я премаза една кола тука във Варна.

Сега живея сам в апартамента и се опитвам да го спася. И свиря и боядисвам.

За какво си мечтаеш?

Ами да видим какво ще стане с апартамента...  А сега, моля те, остави ме да посвиря...

*****

Моля варненците, които са прочели този материал, да го разпечатат и да го занесат на Дядо Любен, който свири в делничните сутрини пред хотел "Черно море" по алеята за Морската градина. Обещах му, че ще има спомен от нашия разговор. И със сигурност ще се зарадва да го види...

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase