Една страна, две племена - Съединените щати първо избраха Барак Обама, а след това президент, който е негова пълна противоположност.

Гласоподавателите избраха 48-годишен учтив, либерален чернокож мъж, а после един 70-годишен безцеремонно груб бял мъж, който е консерватор или нещо подобно.
Не е ли това Америка?

Промяната настъпва във всякакви форми и с мъчително лъкатушене в тази страна, в основата на чието създаване е кървав бунт и чиято сила поколения наред се изсмуква от политически и културни революции, понякога на ръба на кръвопролития или дори съпроводени с кръвопролития, пише Асошиейтед прес.

Тази страна не може да бъде разбрана. В САЩ се изправяш лице в лице с каубойска култура, с крещяща контракултура, с агресивни политически движения с религиозен характер, с вдъхновяващ социализъм в стил "Бърни Сандърс" и с много повече възможности за законно пушене на трева, както и с прозаичен живот и раирани костюми.

Американците гласуват за вълнуващи артистични личности, не всеки път, но достатъчно пъти, за да направят страната различна от демокрациите, където държавният кораб се движи по-бавно и величествено.

"Пътят, по който върви тази страна, никога не е бил права линия", каза Обама в сряда. "Ние се движим на зигзаг."

Обама, да го наречем зиг, толкова много се хареса на голяма част от света, че получи Нобеловата награда за мир, преди да е имал възможност да направи кой знае какво. (По онова време той караше първата си година като президент, а САЩ водеха две войни.)

Тръмп, в случая заг, е човек, който сипе обиди и говори толкова прямо и директно, че трудно можеш да се откъснеш от него, ако влезеш в неговата честота, грубиян по отношение на жените, разпространител на лъжи, които бяха посрещнати с почуда от милиони хора, но според поддръжниците му разкриха по-големи истини.

Чужденците не могат да проумеят тази страна, която години наред е образец за най-желаното, а после показва какво значи лудост.

Тръмп спечели с подкрепата на един ценен, но намиращ се в упадък сегмент от бели избиратели, по-специално мъже и особено по-слабо образовани. Те бяха на първо място за политическия свят векове наред, бяха част от "мълчаливото мнозинство" на Ричард Никсън, бяха част от демократите от работническата класа, които Рейгън успя да привлече и "братлетата" на Бил Клинтън. Сега тяхното значение избледнява във все по-многообразната страна.

Но във вторник всичко старо отново беше ново и те казаха: да, ние все още можем.
Обама привлече вниманието на нацията с поетична и силна реч, като представи мечта за червени и сини щати, духовно свързани като съединени щати. Тя остави без дъх някои републиканци и много демократи. След години той призна, че това е било празна надежда. Разделенията на червени и сини, бели и чернокожи, млади и стари, жители на крайбрежните райони и на вътрешната част на страната сега придобиват внушителни измерения, стават племенни.

Макар да са диаметрално противоположни по характер, политика и опит, между Обама и Тръмп има нещо общо.

И двамата се възползваха от недоволството, "яхнаха" революционния импулс и успяха. Въпреки че не беше новак като Тръмп, Обама трябваше да се бори с върхушката, олицетворявана през 2008 г. от съперничката му на първичните избори Хилари Клинтън, и извлече изгода от положението си на аутсайдер.

Този път демократите обслужваха върхушката в лицето на Клинтън - кандидата, който говореше пред подсмихващите се дарители за "непоправимите" и "жалки" поддръжници на Тръмп, а когато се събудиха в сряда, видяха поражението, ако въобще са спали.

По пътя си към Белия дом Обама и Тръмп получиха подкрепа от различни политически племена, но имаше и известно припокриване.

В окръг Белмонт в Охайо, в който Обама спечели през 2008 г., Тръмп събра почти 70 процента от гласовете. В близкия окръг Махоунинг, където Обама победи с 28 пункта през 2012 г., Клинтън изпревари Тръмп само с три пункта. С други думи, някои хора от работническата класа в Америка, които преди гласуваха за Обама, този път подкрепиха Тръмп.

И така, страната, която е толкова въодушевена от дейността на чудесния чернокож президент, сега предава кормилото на човек, който плетеше конспиративни теории за това в коя държава е роден Обама.

Двамата ще бъдат заедно в деня на встъпването в длъжност, 20 януари, извършвайки мирно предаване на властта. Това обикновено е едно изискано събитие и вероятно, по някакъв начин, отново ще е такова..

После движението на зигзаг ще продължи - време, в което няма нищо сигурно, освен че отново ще настъпи революция, от някое място в някакъв момент.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase