Две посещения през последните месеци могат да бъдат определени като знакови за ориентацията на гръцката външна политика през последните години - на американския държавен секретар Майк Помпео през октомври и на китайския президент Си Цзинпин през ноември в Атина. Значението на тези визити се съдържа както в конкретните им резултати, така и в това, че очертават две стратегически тенденции в международните връзки на Гърция, които се развиват паралелно, но потенциално могат да влязат в бъдеще в сблъсък.

Отношенията на Гърция със САЩ през последните години изглеждат в най-високата си точка от 1974 година насам. Латентният антиамериканизъм в част от гръцкото общество след падането на военната хунта в страната не е тайна. Мнозина обвиняват САЩ за подкрепата на режима на Черните полковници. В гръцкото обществено мнение САЩ често са възприемани и като отчасти отговорни за турската инвазия през лятото на 1974 г. в Кипър.

Тези обществени настроения неизбежно намираха израз през последните над четири десетилетия и в реториката на гръцките политици. От хладното отношение на Андреас Папандреу към САЩ през 70-те и 80-те години и демонстративното му сближаване с комунистическа България до подчертаното предпочитание към европейското измерение на евроатлантическата общност.

На този фон сърдечният характер на връзките между Атина и Вашингтон напоследък контрастира с добрите, но сдържани отношения в миналото. Още повече, че това възходящо развитие съвпадна с управлението на СИРИЗА - партия, която независимо от еволюцията си има корени в традиционно антиамериканската гръцка крайна левица.

Тази позитивна тенденция обаче има здрава логика в интересите на двете страни, които придобиха нови измерения, особено след геополитическите размествания в региона след 2014 г., а именно активизирането на руската политика, сближаването на Анкара с Москва и отдалечаването от съюзниците й в НАТО, както и нарасналия интерес към находищата на природен газ в Източното Средиземноморие.

Гърция вижда в САЩ предимно гаранции за сигурността си спрямо Турция, както и инструмент за защита на икономическите си интереси в контекста на спора с Турция за обхвата на изключителните икономически зони. С подписаното през октомври тази година в Атина между външните министри на двете страни Майк Помпео и Никос Дендиас допълнение към Споразумението за сътрудничество в съвместната отбрана американското военно присъствие в Гърция се разширява от базата Суда в Крит с още три бази - Лариса, Стефановикио и Александруполис.

Нарасналото стратегическо значение на Гърция се демонстрира и от факта, че през май САЩ подариха на страната 70 използвани ударно-разузнавателни хеликоптера OH-58D Kiowa Warrior и един транспортен хеликоптер на стойност над половин милиард долара - щедрост, която САЩ не показват към всичките си съюзници.

Стратегическият интерес на САЩ в Гърция се демонстрира и от характера на американските инвестиции в страната. Компания с основно американско участие контролира корабостроителницата Неорио на остров Сирос, като се интересува да придобие контрола и върху тези в Елефсина и Скараманга. Американската Ексън Мобил участва в проучванията за природен газ край Крит, а Тесла разработва проект за електроснабдяване на гръцките острови. САЩ бяха и почетен гост на Солунския панаир през 2018 г. Самият американски министър на търговията Уилбър Рос обедини танкерния флот на своята компания DSS с този на гръцкия корабопритежател Евангелос Маринакис.

САЩ виждат в Атина и възможност да подразнят непостоянния си съюзник Турция, като демонстративно изразяват предпочитание към друг съюзник и то именно Гърция. Гърция обаче има и практическа стойност за САЩ, доколкото, макар и далеч от Турция по отношение на сухопътните сили, не е за пренебрегване като военноморска и военновъздушна сила. Не случайно САЩ включиха тази година Гърция в списъка на потенциалните купувачи на изтребителите F-35, които отказаха да продадат на Анкара.

Гърция е ключова и за американското желание да разчупят руския монопол в доставките на природен газ за Европа чрез диверсификация на източниците и да подкопаят съпътстващото руско политическо влияние. През южната ни съседка преминава Трансадриатическият газопровод, който в края на миналата година беше свързан с Трансанадолския газопровод и осигури връзката между находищата в Азербайджан и Европа. През май тази година започна работата и по интерконектора Гърция-България. В началото на годината в терминала в Ревитуса пристигна първият кораб с американски втечнен природен газ, а през май от там започнаха и доставки за България.

САЩ активно подкрепят и проекта за терминал за втечнен газ в Александруполис, откъдето ще бъдат извършвани доставки и за нашата страна. САЩ оказват политическа подкрепа на плановете за изграждане на Източносредиземноморския газопровод, който се очаква да свърже откритите през последните години залежи на природен газ край Израел, Египет и Кипър през Гърция с останалите страни от Европа.

В Гърция не хранят илюзии, че в американската позиция няма известна доза конюнктурност. Сближаването между Вашингтон и Атина е обратнопропорционално на раздалечаването между Вашингтон и Анкара.

Турският президент Ердоган направи остър завой в посока на Русия въпреки кризата между тях след свалянето на руския изтребител на границата между Турция и Сирия през 2015 г., но между двете страни има достатъчно възможности за противоречия, особено в Сирия, и нищо не изключва нов обрат.

Същевременно няма да е пресилено ако се каже, че понякога отношението на американския президент Тръмп към Ердоган се променя дори в рамките на един ден. Освен това САЩ не са страна по Конвенцията на ООН по морското право, така че Гърция не може да разчита и на постоянна принципна подкрепа от Вашингтон за прилагането на едно международно споразумение, в което САЩ не участват, но на което Атина базира амбициите си да получи значителен дял от потенциалните залежи на природен газ в Източното Средиземноморие. Затова Атина не залага всичко на една карта, а търси и други места, където да инвестира дългосрочно в стратегическите си интереси.

Основни партньори Гърция търси сред останалите страни от ЕС и НАТО. Доколкото и Турция е член на НАТО, позицията на Алианса е предпазлива. В ЕС ситуацията е различна и подкрепата за Гърция на думи изглежда безрезервна, като понякога е подкрепена и с ограничени санкции срещу Турция. Но макар че официалните гръцки представители изразяват публично удовлетворение от солидарността на партньорите си, понякога неофициално се прокрадва и разочарование, че липсата на единство в европейската външна политика пречи на ЕС да бъде ефективен в позицията си спрямо Турция, усложнена и от проблемите с миграцията.

Вероятно в търсене на геополитическа алтернатива в Гърция често определят отношенията с Китай като "стратегически". Тази дума беше многократно повторена и при посещението на китайския президент Си Цзинпин в Атина през ноември - само няколко дни след като той се срещна с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Шанхай. При посещението на Си в гръцката столица бяха подписани 16 споразумения, беше договорено и откриването на филиали на две големи китайски банки в Гърция, които да подкрепят финансово китайските инвестиции в страната. Основният интерес на китайския президент в Атина обаче явно беше съсредоточен в пристанището Пирея, където китайската Коско притежава мажоритарен дял.

В статия за "Катимерини" в навечерието на посещението си в Гърция Си Цзинпин определи пристанището в Пирея като "главата на дракона", за да подчертае стратегическото му значение за Китай. А през септември "Ханделсблат" публикува обширен репортаж за китайската инвестиция в Пирея, според който след навлизането на китайците в пристанището през 2008 г. товарооборотът на контейнерния му терминал е нараснал десетократно. През юли Пирея надмина по оборот пристанището на Валенсия и се превърна в най-големия контейнерен терминал в Средиземно море. В момента по този показател Пирея е на пето място в Европа, като след планираните инвестиции се очаква да надмине Хамбург и Бремен и да заеме трето място след Ротердам и Анверс. Пирея е бил и най-бързо развиващият се контейнерен терминал в света през последното десетилетие. Според "Ханделсблат" Пирея има стратегическо значение за новия китайски Път на коприната, чрез който Си Цзинпин иска да завладее европейските пазари и да спечели политическо влияние. За тази цел Китай планира да инвестира 800 милиона евро за разширение на пристанището, както и още 300 милиона, ако бъде одобрен проектът за изграждане на четвърти контейнерен кей.

В Гърция Китай има сериозни инвестиции и в енергетиката. Китайска компания притежава 24 процента от гръцкия системен оператор, а има сериозен интерес и към обособени части от гръцката електрическа компания ДЕИ.

Усещането на някои, че едва ли не Китай "изкупува" Гърция, е преувеличено. За периода 2008 - 2018 г. Китай е на седмо място по обем на преките чуждестранни инвестиции в страната, а САЩ са на шесто, като първите пет места се заемат от европейски страни. Тенденцията в китайските инвестиции обаче е за рязко увеличаване след 2016 г., като с очакваната голяма инвестиция в Пирея Китай вероятно ще се изкачи по-високо в класацията. Подобно на САЩ Китай има интереси и в корабостроенето, като Коско се опитва да получи разрешение да построи собствена корабостроителница или да придобие държавната в Скараманга.

Разбира се, в сближаването между Гърция и Китай, поне от гръцка гледна точка, има повече икономика, отколкото геополитика. В китайската гледна точка обаче тези две измерения се сливат. Както коментира специалистът по международни отношения Константинос Филис в сайта insider.gr, една американска и една европейска компания обикновено не могат да инвестират толкова директно, колкото може една китайска, защото първите две не са контролирани от държавата, ще трябва да бъде взето решение на основата на инвестиционния климат и т.н. От друга страна, в случая с Китай или Русия, нещата са по-прости: взима се политическо решение и инвестицията се задейства, като се има предвид и политическата целесъобразност.

Няма да е съвсем вярно обаче да приемем, че Гърция вижда в Китай единствено възможност за бързи пари. Китайската инвестиция в пристанището Пирея превръща Гърция в ключов елемент на инициативата "Един пояс, един път". И докато Китай засега не изглежда склонен да се намесва пряко в толкова далечни спорове, каквото е напрежението между Атина и Анкара, Пекин въпреки това разполага с достатъчно лостове, за да защити интересите си в почти всяка точка на света. Китай, за разлика от САЩ, е ратифицирал конвенцията на ООН по морското право и има собствените си проблеми в прилагането й. Макар че засега отношенията с Китай изглежда, че нямат пряко отношение към противопоставянето между Гърция и Турция, те могат да се окажат важни, ако ЕС продължи да проявява неефективност спрямо източната гръцка съседка, а симпатиите на САЩ отново се наклонят в полза на Турция. Растящото значение на Гърция за китайските планове в такъв момент би могло да осигури на Атина стратегическа подкрепа.

Засега Гърция успешно успява да експлоатира новопридобитото си геополитическо значение и за Вашингтон, и за Пекин. Изглежда, че на този етап интересите на САЩ и Китай в Гърция не си противоречат пряко въпреки продължаващата търговска война между тях и всички страни получават това, което търсят.

Затова и Вашингтон коментира със сравнително мек тон икономическите връзки на Атина с Пекин и се ограничава до сдържани предупреждения. През септември американският министър на търговията Уилбър Рос препоръча на Гърция да не се свързва прекалено тясно с Китай. А през октомври държавният секретар Майк Помпео каза в интервю за "Катимерини", че Гърция има право да взима суверенните си решения, но допълни: "Искаме да държите очите си отворени", защото "когато се появява Китай и проектът изглежда твърде добър, за да е истински, тогава трябва да внимавате". В гръцкия печат се появяват информации, че САЩ оказват косвен натиск върху Гърция да не използва оборудване на "Хуавей" при изграждането на 5Джи мрежите. Но американската реакция на връзките с Китай засега не отива по-далеч.

Дългосрочният въпрос за Гърция обаче е дали търговската война между САЩ и Китай ще отшуми или ще се изостри. При втория сценарий не е изключено един ден Атина да бъде принудена да избира между двамата си по-големи приятели. И в този случай сблъсъкът на интересите на САЩ и Китай в гръцката инфраструктура, корабоплаване, корабостроене, енергетика и телекомуникации изглежда неизбежен.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase