Обсадата на Мариупол от Русия се възобнови в тъмните часове на сутринта, съобщават жители, около 3 часа сутринта. "Прозорците треперят. Днес започна ужасно рано", пише Анжела Тимченко във Facebook.

Тя определи последната бомбардировка на украинския град, която продължава вече девети ден, като "силен порой".  "Мисля къде да намеря чай и щипка захар", допълва тя.

В апартаментите на Мариупол, които са без отопление, е "мразовито навън и ужасно студено". "Няма сняг, което означава, че няма да има вода", допълва тя. По-рано през седмицата жителите на града събират сняг, за да го превърнат в питейна вода. Без течаща вода, пише Тимченко, тя се мъчи да изхрани семейството си. "Кажeте ми, възможно ли е да се изпече яйце във фолио? Имам шест от тях. Децата трябва да закусят", пише тя.

Разрушаването на града продължава, казаха жители. В сряда руски боен самолет хвърли бомба върху деветия родилен дом в Мариупол. Според украинския президент Владимир Зеленски при удара са загинали трима души, включително едно дете. Ранени са седемнадесет пациенти и персонал. Снимките на бременни жени, пренесени над пейзаж от развалини и тлеещи кратери, възмутиха света. Това, каза Зеленски, е геноцид.

Петро Андрюшченко, член на градския съвет, казва, че геноцидът все още се случва. Мариупол е бил под "постоянен обстрел" от руската артилерия: от ракети "Град" и "Смерч" и ракети "Точка-У". В четвъртък ракети разбиха на прах друг жилищен квартал, пробивайки дупки в няколко сгради. Снаряди кацнаха и в драматичния театър на Мариупол, построен в съветски неокласически стил и разположен в центъра на града.

Според Андрюшченко левият бряг на Мариупол, където обикновено живеят 135 000 души, "вече не е годен за живеене".

"Другите области имат критични щети. Повечето жилищни сгради не са годни за използване", пише той в Telegram. Градът е без електричество, топлина, питейна вода и газ, добавя той, като каза, че Руската федерация на практика държи 350 000 души за заложници.

С тела, лежащи по улиците, тъй като е твърде опасно е да се събират, точният брой на загиналите беше неизвестен. Андрюшченко казва, че 1200 души са загинали "по груби изчисления. Не знаем точния брой хора под отломките."

"Руската армия атакува директно, за да не можем да съберем мъртвите или да евакуираме ранените. Всички болници са пълни. Имаме 2500 легла. В покрайнините на града е изкопан масов гроб", допълва той.

За шести пореден ден евакуацията на мирните жители на Мариупол не се случи. Андрюшченко казва, че руските самолети умишлено са се насочили към пътя, където автобусите са чакали да събират хора, за да ги откарат на безопасно място. "Въздушните удари започнаха от ранната сутрин. Въздушен удар след въздушен удар. Целият исторически център е бомбардиран", казва той и добави, че градът е дом на около 50 000 деца и 3 000 бебета.

Заместник-кметът на Мариупол Сергей Орлов определи условията на живот като "средновековни". Саша Волков, служител на Международния комитет на Червения кръст в града, потвърди тази мрачна сметка. Той казва, че много жители нямат вода за пиене, въпреки усилията на градския съвет да достави бутилки до големи райони. Преди четири-пет дни бяха разграбени магазини и аптеки. Някои хора имат храна, други, включително родители с деца, са останали без, обяснява той.

"Положението е станало отчайващо", добави Волков. "Хората се нападат един друг за храна или разбиват нечия кола, за да вземат бензина. Жителите се разболяват заради студа." Най-ценната стока е дървесината, казва той, за готвене. Групи обикалят около разрушени къщи, търсейки нещо за ядене, рискувайки живота си. Те пият и вода от потока.

Волков казва, че в сградата му живеят 65 души. Те имат генератор, който им дава ток по три-четири часа на ден. Жените и малките деца са настанени в мазето, а други спят на приземния етаж. Месо не е налично, но има "вид черен пазар за зеленчуци". "Опитваме се да направим най-доброто, което можем", казва той, кашляйки.

Други живеят под земята в колите си. 18-годишната Таня е израснала в Мариупол, но сега е в Германия. Тя казва, че майка й и брат й са къмпингували в гараж в мазето в Мариупол. "По-безопасно е от техния апартамент, който е на петия етаж", споделя тя. "Те спят в колата, за да могат да се затоплят малко и да зареждат телефона си."

Тийнейджърката, която отказа да посочи фамилията си, казва: "Там долу има около 10-12 души. Брат ми ми каза, че всички се опитват да си помагат. Ако някой има свободна храна или вода, той ги споделя." Майка й е сготвила "огромно количество овесена каша", докато все още е имало ток и е напълнила ваната с вода в първите дни след нахлуването на Русия. "Те пазаруваха, за да се запасят, когато започна войната, но никога храната не е достатъчно", казва Таня.

"Майка ми каза по телефона, че са отслабнали толкова много, защото са толкова стресирани. "Вече не сме уплашени - просто сме уморени, уморени от тази ситуация. Сега няма страх. Някак си свикваме с всичко това. Стрелба - това е добре. Бомбардировка - това е добре", й казала жената. Гладните пристъпи вече изчезнали. "Те просто са толкова уморени. Искат да си тръгнат, искат да са в безопасност", казва Таня.

Сред жителите имаше чувство на неудовлетвореност от безнадеждно положение – изоставен от Киев и международната общност. Мариупол, разположен в далечния югоизточен ъгъл на Украйна, на Азовско море, е притиснат между старата фронтова линия с проруските сепаратисти, на 12 мили източно от центъра на града, и руската армия, която превзе позиции в западните крайбрежни покрайнини. Мариупол е обкръжен.

В северната част около Киев украинските сили са свалили руски бойни самолети и вражески танкови колони с помощта на турски дронове. Украинската армия в Мариупол изглежда няма противовъздушни ракети, а руските самолети са в състояние да извършват безпрепятствени бомбардировки. "Защо няма новини за славния Bayraktar (дрон) в района на Мариупол!!" Тимченко пише във Facebook с горчив тон.

Междувременно някои близки на блокираните в Мариупол не знаят дали близките им са живи или мъртви. Говорейки от Виена, 33-годишната Вики казва, че от 2 март не е могла да се свърже с родителите си Владимир и Ирина, с баба си Галина, на 88 години, със сестра си Юлия и с племенницата си Вероника. Всички се приютявали в малко мазе в къщата си в квартал Приморски, който е обект на многократни руски бомбардировки.

Съпругът на Вики, Олси, казва: "Мълчанието просто ни убива. Не знаем какво им се е случило. Живи ли са или не са живи? Опитахме групите в Telegram на град Мариупол и да говорим доброволци, които се опитват да дадат информация на роднини, но не чухме нищо. През първите дни на инвазията можехме да говорим всеки ден."

Той казва, че най-големият им страх е, че никога няма да разберат какво се е случило със семейството им. "Те имат осем мобилни телефона. Опитваме всички, през целия ден, от сутрин до вечер. Единственото положително нещо, което се случи, беше преди два дни, един от мобилните телефони извъня два пъти. Никой не отговори, никой не вдигна телефона. Това, че не са имали възможността да вдигнат телефона, е ужасяваща мисъл."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase