Дълбоко в боровата гора край украинския град Буча, неравен черен път води до подредено гробище. Там фигура, облечена в черно, с глава, покрита с шал, се прегърбва над свежа купчина пръст, покрита с цветя и украсена със снимка на малко момиче. Тялото й започва да се тресе. Тогава риданията й пронизват тишината на гората.

"Иска ми се да мога да си разменя мястото с нея", казва 68-годишната баба Галина от Ворзел, малко село край Буча.

В гроба се намира тялото на седемгодишната й внучка Анастасия, която беше убита, докато семейството се опитваше да избяга от руската инвазия в селото им. Галина споделя, че двойката - заедно с още шест деца и двама други възрастни, всички членове на семейството - са се събрали в кола и са карали по магистрала с две ленти, когато руски снайперист е стрелял по автомобила им от гората.

"При първия удар той стреля през предния прозорец и внучката ми започна да крещи. При следващият изстрел колата ни спря и след това отново стреляха по нас. Анастасия изскимтя", разказва Галина, която дава само първото си име на CNN. "Започнах да плача и децата се уплашиха. Всички крещяха."

Когато крясъците и паниката приключват, тъгата обхваща семейството с осъзнаването, че Анастасия е застреляна. Тежко ранена е и 11-годишната й сестра Лида.

"Помолих войника да ни помогне. Молех го, казвайки: "Вие нямате ли свои деца?", разказва Галина. "Нищо не им направихме. Живеехме си живота. Не нападахме никого... Те искаха да ни нападнат. Не им пукаше дали има дете, баби или дядовци. Не им пукаше. И все още не ги интересува", добавя тя.

Точно от този сценарий семейството се опитваше да избяга. Те добре знаеха за руските войници, които бяха навлязали в селото им през март, удушават хората небрежно като цигари и след това оставяйки телата им разпръснати покрай пътищата.

Истинският мащаб на продължилата месец руска окупация на Буча все още не е напълно разбран - но картината, която се появи след нея, шокира света.

Русия категорично отказа да поеме отговорност за зверствата, извършени от Буча и други райони около Киев, след като нейните войски направиха прибързано отстъпление в края на март, след като не успяха да обградят столицата.

Вместо това Кремъл многократно твърди – без доказателства – че многобройните съобщения за безразборни убийства, масови гробове, изчезвания и грабежи са "фалшиви" и са част от "планирана медийна кампания".

Украинските следователи искат да чуят разкази като тези на Галина, докато разследват потенциални военни престъпления в квартал Буча и в цяла Украйна.

Президентът на страната Владимир Зеленски каза, че 220 украински деца са загинали от нахлуването на руските войски през границите на 24 февруари. Междувременно само в район Буча местният прокурор Роман Кравченко твърди пред CNN, че най-малко 31 деца са убити и най-малко 19 други са ранени .

Недалеч от гроба на Анастасия лежи друга млада жертва на ненужната война: 15-годишната Анна Мишенко заедно с майка си Тамила Мишенко. И двете бяха застреляни и изгорени в колата си, след като се натъкнаха на руски танкове пред търговски център, докато също се опитваха да избягат от Буча, според семейството им.

Роднини и приятели ги издирваха дни наред, след изчезнаха. В крайна сметка те бяха идентифицирани чрез регистрационния номер на колата и малкия пръстен, който Анна носеше на пръста си, според директорката на гробищата и приятелка на семейството Анна Калиниченко.

14-годишната Даша Маркина си спомня свояга съученичка като "лъч светлина" и човек, който "винаги е гледал на света с усмивка".

"Тя беше добра ученичка, говореше добре английски и можеше да рисува невероятно", казва Маркина, показвайки гордо снимката на приятелката си от скорошен годишник. "Жалко е, че такъв прекрасен човек вече не съществува. Тя винаги е искала да общува и да създава нови приятели."

Със смесица от мъка и разочарование в гласа си, Маркина казва: "Те просто искаха да се спасят бяха застреляни. Просто защото руснаците искаха да го направят. Тези копелета не знаят защо са дошли тук, но се забавляваха, правейки го."

За Калиниченко последствията от последните седмици са гравирани върху лицето й. Тя е видяла твърде много смърт, видяла е твърде много пресни гробове и се е опитала да издържа твърде много семейства.

"Руснаците не им позволяваха да погребват любими хора в гробището. Хората трябваше първо да ги погребват в собствените си дворове... после в гробището", обяснява тя, добавяйки, че актът да се наложи да погребат близките си два пъти е удължил травмата и скръбта за толкова много.

"Никога не съм погребвала толкова голям брой хора", оплаква се тя. "Всички тези хора обичаха живота си, живяха си... Ние сме украинци, това е нашата земя. Не е нужно да е така."

Запитана дали тези смъртни случаи представляват военни престъпления, Калиниченко отговаря без колебание: "Военни престъпления, които никога няма да бъдат простени. Нито на небето, нито на земята. Те трябва да бъдат изгорени в ада."
.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase