Кои са шпионите на Русия на украинска земя?
Снимка: БГНЕС
|
На прашна улица в източния украински град Славянск мъж с черна риза с дълги ръкави и карго панталони пуши цигара. Мъжът е наблюдаван.
"Той е наш", казва мъж по радиото от колата си надолу по пътя. "Ето го."
От другата посока фургон завива и оттам изскачат двама мъже в бойни униформи и маски за лице. Човекът в черно се спуска на земята, сякаш инстинктно. Служителите - от украинската служба за сигурност или СБУ - го потупват и извличат ценни доказателства: мобилния му телефон.
В Източна Украйна ударите на руската и украинската артилерия са почти постоянни. Голяма част от руските обстрели са безразборни, но някои са насочени към високоценни цели като военни лагери, оръжейни складове или собствен щаб на СБУ в Краматорск, който беше частично разрушен в първите седмици на войната.
СБУ казва, че руските сили разчитат в голяма степен на сътрудници като предполагаемия шпионин, на чиито арест екип на CNN става свидетел в Славянск този уикенд. Чрез шпионите руснаците определят целите си и оценяват успеха на своите попадения.
Когато е изправен пред следовател от СБУ на местопроизшествието, заподозреният бързо признава, че е общувал с врага.
"Каква информация искаха?", пита следователят.
"Координати, движения и така нататък", казва заподозреният с наведена глава. "Местоположенията на попаденията. Такива неща. Ситуацията като цяло".
"Разбра ли защо им трябваха координатите?"
"Да, разбирам. Давам си сметка."
От СБУ тук казват, че извършват подобни арести един или два пъти на ден. Този мъж е разследван само от четири дни.
Някои от заподозрените са класически инфилтратори: руски граждани, докарани в района на Донбас в началото на войната, които живеят сред населението. Други са политически симпатизанти. Но мъжът, който ръководи този арест, и когото от CNN наричат Сергей, казва, че повечето хора шпионират за пари.
"Идеологическите предатели са все по-малко", обяснява той. "Дори онези, които подкрепиха агресията на Руската федерация през 2014 г. в Донбас, по време на създаването на така наречените ДНР и ЛНР (Донецка и Луганска народни републики) – когато видяха какво се случи с Мариупол, Харков, Киев, Буча и десетки и стотици други населени места, започнаха да променят светогледа си за Русия."
Заподозреният този уикенд казва на следователя, че са му били предложени само 500 гривни, или около 17 долара, в замяна на информацията. Той твърди, че е бил вербуван чрез приложението за съобщения Telegram от някой, който се идентифицира като "Николай".
Следователят чете комуникацията им, докато агентите на СБУ стоят с извадени пистолети.
"Вчера си свърши добре работата", пише Николай. "Същата информация е необходима и днес. Снимки, видеоклипове, геоданни на военните в CNIL (военен лагер). Колко време отнема да се получи информацията?"
"Разбрах, разбрах", отговаря заподозреният. "Ще ти изпратя съобщение. Час и половина до два."
"Добре, чакам", отвръща Николай. "Бъдете внимателни. Обърнете внимание на камерите, за да не ви видят. Правете снимки и видеоклипове тайно."
Следователят обяснява на заподозрения, че му отнемат телефона.
"На кого да се обадя, за да информирам за задържането ви?", пита следователят. "Майка ми, казва заподозреният.
"Помниш ли номера?"
"В телефона има номер."
С това мъжът е отведен до немаркирания автомобил на СБУ и откаран надалеч. Сергей казва, че ще бъде преместен на запад, в Днепър, където ще бъде изправен пред съда. Ако се докаже, че шпионирането му е довело до смърт или "тежки последици", присъда може да го изпрати в затвора до края на живота му, казва Сергей.
"Тези ракети идват на координатите, които се предават от такива престъпници", казва той обратно в централата. "Хората умират заради тези ракети. Нашите войници са убивани, цивилни са убивани."
Той казва, че се опитва да сдържи гнева си, но е трудно да не приема предателствата лично.
"Всеки път, когато арестувам някой като него, знам едно: аз самият съм от тук. Моите близки, всичките ми роднини са от Лиман" – близкия град, който е под тежка руска бомбардировка от седмици, казва той. "В момента те нямат къде да живеят, нямат нищо. Няма къде да се върнат. Всеки път си го спомням. Всеки път си спомням за гара Краматорск", казва той, имайки предвид руски въздушен удар през април което уби най-малко 50 души.
"Събирахме хора, парче по парче."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |