Руските правоохранителни органи трябва да разследват въпроса с незаконните заповеди за изпращане на войски в Украйна, твърдят правозащитници от Русия, цитирани във "Ведомости".

Сезирана от депутата Лев Шлосберг, Главната военна прокуратура потвърди, че 12 десантчици от град Псков са загинали "извън местата на постоянна дислокация". Прокуратурата обаче не уточни къде и се мотивира с военната тайна, пише вестникът.

Според Шлосберг прокуратурата съзнателно не посочва, че военните са загинали на учения – ако е било така, отговорът би бил по-съдържателен.

"Властта няма да отговаря честно на подобни запитвания, а ще прави всичко, за да скрие информацията", смята друг руски депутат - Дмитрий Гудков, отправял подобно запитване преди. "Ако предположим, че военнослужещите са загинали в Украйна, а в писмото се казва, че всички придвижвания се правят по заповед, значи е имало незаконна заповед за придвижване на територията на Украйна", смята Сергей Кривенко от Съвета по човешките права към президента на Русия.

Най-важното в отговора е, че военните са се придвижили по заповеди, неподлежащи на разгласяване, смята адвокатът Руслан Коблев. Той предполага, че военните, озовали се на украинска земя, най-вероятно са прекратили предварително своите договори или са поискали отпуск, което ще бъде потвърдено с документи. Дори да има "престъпна заповед, данните за нея ще бъдат засекретени, както и материалите от разследването", убеден е юристът.

Отговорът от Главната военна прокуратура отразява стратегията на руската бюрокрация, изтъква "Ведомости" в друг материал на тази тема. "Интересите на държавата и на чиновниците стоят по-високо от човешкия живот и правото на обществото да знае как са загинали сънародниците ни", пояснява изданието.

В Русия има различни методи за пазене на военната тайна, се казва в редакционен коментар от "Ведомости". Депутатът Шлосберг пръв публикува репортаж за странните погребения на десантчици от Псков и бе пребит. Щом правозащитници задават неудобни въпроси, обвиняват ги във враждебна пропаганда и образуват срещу тях наказателни дела. Реакция, която отразява стремежа на руския управляващ елит да скрие зад завеса от секретност възможноповече данни, добавя всекидневникът.

Властите на сепаратистката "Донецка народна република" в Източна Украйна "заявиха, че спират размяната на пленници с Киев - до следващия кръг от преговори в Минск", където заседава контактната група за Украйна, пише "Комерсант". Това девалвира минските споразумения от 5 и 19 септември - размяната на пленници бе едва ли не единствената им точка, която се изпълняваше, забелязва изданието.

По-рано донецките власти изразиха желание за нови преговори в Минск още този месец. Избрани на 2 ноември за лидери на "Донецката и на Луганската народни републики", Александър Захарченко и Игор Плотницки обаче отправиха сигнал, че с този нов статут няма да преговарят с Киев и ще делегират съответните пълномощия на своите министър-председатели. Украинската страна пък отказва да преговаря с "премиерите на непризнатите републики". Всичко това може да отложи за дълго време новата среща в Минск, предрича вестникът.

Според украинския експерт Михайло Погребински обаче и двете страни имат интерес да преговарят. Нерешените проблеми с размяната на пленници са достатъчно основание, без да споменаваме проваления режим за спиране на огъня, подчертава той, цитиран в "Комерсант".

"Брюксел се озова в ролята на дойна крава", пише на първата си страница "Независимая газета" и цитира критични изявления на еврочиновници пред Ройтерс във връзка с помощта за Украйна. "Украинците манипулират Евросъюза", смята високопоставен европейски служител, преговарящ с Украйна. ЕС вече се пробужда и си припомня, че трябва по-добре да брани собствените си интереси, допълва той. "Може би сме се хванали на въдицата за "малката бедна Украйна", казва европейският дипломат.

"Украинските олигарси обират каймака навсякъде", коментира той факта, че украинският износ и в ЕС, и в Русия не се облага с мита. Затова европейските предприятия вече се оплаквали от недобросъвестна търговия.

"Някои кръгове в украинската власт може да имат интерес от сговор с руснаците, за да използват Евросъюза", твърди еврочиновник, участвал в последните газови преговори. И наистина - разсъждава "Независимая газета", цитиран от Би Би Си, - от преговорите явно печелят и руският "Газпром", и украинският "Нафтогаз": при всяко положение те получават от европейците допълнителни финансови гаранции.

"Тия момчета се знаят помежду си по-добре, отколкото ги познавам аз", заявява европейски служител, според когото делегациите на Русия и на Украйна действат съгласувано и фактически седят заедно срещу него на преговорната маса.

Според украинския посланик в ЕС Костянтин Елисеев обаче предположенията от този род са "руска пропаганда". "ЕС днес зае мястото на Русия, дълги години субсидирала икономиката на Украйна. Днес мнозина украински чиновници смятат, че всички преговори означават шантаж, за да се изкопчват нови и нови отстъпки. Но за тази позиция на Киев има голяма вина и Москва, фактически разглезила своите партньори с политика на отстъпки", коментира руският политолог Владимир Жарихин.

Европа едва ли ще спре да кредитира Украйна, защото проблемът да се гарантират доставки на газ ще става все по-остър. Сумите от МВФ няма да стигат за изплащане на всички дългове на "Нафтогаз". А просрочените дългове са твърде големи, за да може Киев да се справи със собствени сили, прогнозира финансовият аналитик Альона Афанасиева.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase