От Галилей до генетиката Римокатолическата църква се е заигравала с науката. Понякога това е било доста напрегнато танго, но по-често - само подкрепящ валс. Папа Франциск е напът да въведе ново завъртане: глобалното затопляне, пише Сет Боренстейн от Асошиейтед прес.

Полето на генетиката пръв започна да "обработва" един католически свещеник - Грегор Мендел. Католически духовници положиха началото на цели клонове на астрономията, включително на теорията на Големия взрив. Докато някои религии отричат еволюцията, католицизмът вече 65 г. твърди, че тя не противоречи на легендата за сътворението.

Но когато светски хора мислят за Църквата и науката, в съзнанието им обикновено изплува едно: изправянето на съд на Галилей Галилей като еретик, защото настоявал, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Отношенията на Католическата църква с науката "не са се развивали гладко и невинаги са били доброжелателни", казва историкът на науката Джон Хейлбрън, автор на биография на Галилей.

Но след като отбелязва някои научни постижения, спонсорирани от Църквата, почетният професор от Калифорнийския университет в Бъркли добавя, че "ако поставим нещата на везните, вероятно ще се окаже, че взаимоотношенията между Католическата църква и това, което наричаме "наука", са доста добри".

Католическата църква проповядва, че науката и вярата не си противоречат и дори си помагат. След периода на пасивна съпротива срещу теорията на еволюцията в края на 19 век Църквата "прегърна" тази област на науката - нещо, което други религии не направиха.

Продължава да има сблъсъци по въпроса за етиката в научната и медицинската практика - например по въпроса за абортите и използването на стволови клетки от ембриони, но спорът тук е по-скоро морален, а не чисто научен.

"Големият взрив, който днес се смята за първоизточник на света, не противоречи на божествения акт на сътворението, а по-скоро има нужда от него", каза папа Франциск през октомври, перифразирайки изявления на свои предшественици. "Еволюцията в природата не контрастира с идеята за сътворението, тъй като еволюцията предполага сътворяване на същества, които еволюират", добави той.

На фона на тези сложни отношения папа Франциск, който някога е бил химик, скоро ще излезе с църковен документ, който ще изложи моралните основания за борбата срещу глобалното затопляне, особено за милиардите най-бедни хора по света.

Веерабхадран Раманатам - учен климатолог от Института по океанография "Скрипс", е запознал папата с най-важните въпроси, свързани с климатичните промени. Според него учените чувстват, че не успяват да обяснят на света моралните рискове на предизвиканото от човека затопляне. Сега, казва той, учените, които не се обръщат често към религията, с нетърпение очакват папата да се произнесе по въпроса.

"Науката и религията не се смесват, но околната среда е изключение, при което те казват едно и също. Мисля, че намерихме обща база", каза Раманатан.

Преди 382 години Църквата не намери кой знае колко допирни точки с Галилей. "Всичко, което знаете (за Галилей), е погрешно, но истината, за съжаление, не представя Църквата в по-добра светлина", казва брат Ги Консолманьо, астроном и председател на Фондацията "Ватиканска обсерватория" в Аризона.

Галилей е бил поставен под доживотен домашен арест, след като продължил да публикува трудовете си, доказващи, че Земята се върти в орбита около Слънцето, въпреки предупрежденията на папата и Инквизицията. Но проблемът не е бил само теологичен, казват Хейлбрън и историкът на науката Рон Намбърс от Университета на Уисконсин.

Това е било донякъде личностен конфликт между Галилей и папа Урбан Осми - двама бивши приятели. Светият отец се чувствал лично предаден от астронома, защото Галилей му бил обещал да включи в послепис папския възглед, който противоречал на труда на Галилей, твърди Хейлбрън. Галилей не го направил. В конфликта имало и геополитика, защото Църквата се опитвала да се бори с протестантската Реформация и трябвало да демонстрира, че няма да допусне инакомислие, добавя той.

Галилей не бил изпратен в затвора и "му доставяли храна от Тосканското посолство, така че не бил принуден да се храни с това, което му давала Инквизицията", казва Намбърс, редактор на книгата "Галилей отива в затвора и други митове за науката и религията".

Тези минали истории избледнели към средата на 19 век. Но тогава в САЩ се появили няколко книги за конфликта между религията и Църквата. Позовавайки се на личната драма на Галилей, те имали за цел да създадат лош имидж на църквата, казва Намбърс, който е внук на бивш президент на Адвентистката църква.

Сега политици и други, които отричат основните научни твърдения относно климатичните промени, като например сенатора републиканец Тед Круз, се сравняват с Галилей, защото учените ги охулват. А всъщност Галилей е бил подложен на гонения, защото е бил на страната на науката, а не против нея, казва друг историк на науката - харвардският професор Наоми Орескъс.

Векове преди и след Галилей Католическата църква е била главната опора на астрономите, които често използвали покривите на черквите, за да наблюдават и изучават небето. "Църквата е подпомагала науката по различни начини. Благодарение на Галилей и ние сега сме тук - казва преподобният Хосе Фунес, директор на Ватиканската обсерватория в Италия. - Галилей съществува благодарение на Католическата църква, защото той е бил католик, добър католик."

Пионерът на астрономичните изследвания на Слънцето Анджело Секи е бил италиански свещеник, който наблюдавал Слънцето и планетите с телескоп от една черковна камбанария, казва Консолманьо.

Мъжът, предложил хипотезата за Големия взрив – Жорж Льометр, е белгийски свещеник. Тогавашният папа Пий Дванадесети не се опълчил срещу теорията за Големия взрив, а искал да я пригоди като доказателство за Божието дело. Льометр го убедил да не бърза с аргумента, че науката се развива и не може да се приеме като неопровержимо потвърждение на църковни доктрини, казва Намбърс.

Ватиканът дори си има научна академия. "Нашата работа по принцип е да следим отблизо развитието на науката и после, в определени случаи, да информираме Ватикана за новостите", каза президентът на академията, микробиологът и Нобелов лауреат Вернер Арбер. Той е протестант, а сред членовете на академията има и некатолици като Раманатан, и дори атеист като Стивън Хокинг.

За Консолманьо - астроном и свещеник, това не е кой знае какво: "Ако вярваш в истината, значи почиташ същия Бог, който почитам и аз."
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase