Лейди Ечевери е избягала с малкото си дете от своето село в Колумбия преди шест години, след като паравоенна група заплашила със смърт съпруга й. Сега отново е взела децата си и бяга, само че в обратната посока, заради предприетите от Венецуела дискриминационни мерки срещу колумбийски имигранти, пише Хана Драйър от Асошиейтед прес.

28-годишната жена е сред шестте хиляди колумбийски имигранти, пресекли границата в обратна посока тази седмица. Изпадналият в безизходица венецуелски президент Николас Мадуро обвинява съседна Колумбия за проблемите в собствената си държава, вариращи от необуздана престъпност до недостиг на всякакви стоки.

"Мадуро трябваше да ни бъде брат, а ни изхвърли в кофата като боклуци", заяви Ечевери, която е настанена в един от петте пръскащи се по шевовете спешни центрове от колумбийската страна на границата за настаняване на изселниците от Венецуела.

Президентът социалист обяви извънредно положение в шест западни града, граничещи с Колумбия, и отмени някои конституционни права. Той каза, че това е необходимо за борбата с процъфтяващата контрабандна търговия, след като гангстери застреляха трима войници.

На жителите на бедняшкия квартал на Ечевери са били дадени 72 часа да напуснат. Веднага след това е започнало хаотично изселване на имигранти, пренасящи хладилници, бидони с вода, дори врати и прозорци, през стигащите до колене води на калната река, разделяща двете страни.

Телевизионните кадри на преселението през границата и съобщенията по новините как войници безчинстват и малтретират депортираните хора, изплашиха голяма част от 5-те милиона колумбийци, които са 15 процента от населението на Венецуела.

Консулството на Колумбия в Каракас нае допълнителен персонал, за да може да обслужи извиващата се около металните заграждения на тротоара опашка от хора, чакащи с часове да си подновят документите. Над 100 000 колумбийци са емигрирали във Венецуела през 2014 г., каза този месец Мадуро - леко понижение в сравнение с предходната година.

Страната му депортира над 1000 колумбийци миналата седмица, а още 5000 са напуснали по свое желание, съобщи колумбийският президент Хуан Мануел Сантос. Сантос привика снощи венецуелския посланик в Богота за консултации, което е дипломатическият еквивалент на внасяне на жалба.

Животът във Венецуела стана по-труден за много хора, а трицифрената инфлация подкопа доходите на работниците. Въпреки това много имигранти смятат, че за тях е по-добре да останат в страната, където са си изградили собствен живот и където е много по-евтино от Колумбия, благодарение на правителствените субсидии и контрола върху цените.

Въпреки жизнената икономика, която се очаква да нарасне с 3,5 процента тази година - в сравнение със 7 процента свиване във Венецуела - Колумбия остава държавата с най-голямо неравенство в Южна Америка. Неравното разпределение на доходите там е сравнимо с далеч по-бедни страни като Хаити и Ангола, по данни на Световната банка.

Колумбийци масово преминават границата от 70-те години на миналия век, бягайки от продължаващата десетилетия гражданска война и привлечени от някога процъфтяващата петролна икономика на Венецуела и гостоприемството й към имигранти.

Менторът на Мадуро, покойният Уго Чавес, ухажваше тези имигранти, даваше им право на постоянно пребиваване и достъп до социални програми, каквито не съществуват в Колумбия, включително безплатни жилища и здравеопазване.

През 2004 г. Чавес даде на колумбийските имигранти право на постоянно пребиваване и дори да гласуват. Той казваше, че двете страни са братски, част от единна нация, създадена за кратко от неговия герой Симон Боливар след освобождението от Испания.

Правителството му се хвалеше, че спасява бедните колумбийци, прогонени от десния президент Алваро Урибе, който често влизаше в пререкания с Чавес.

Мадуро, за когото постоянно се въртят неверни слухове, че е роден в Богота, отначало продължи политиката на своя предшественик, след като спечели президентските избори през 2013 година. Една четвърт от 700-те хиляди държавни жилища, раздадени през последните години, са били за колумбийски граждани според омбудсмана на Венецуела Тарек Сааб.

Напоследък имигрантите обаче казват, че са започнали да усещат студено отношение от хората, чиито коси подстригват, чиито деца гледат и чиито домове строят.

Някои казват, че не са могли да си купят субсидирана храна в държавните супермаркети, където купувачите трябва да удостоверяват своята самоличност. Други казват, че са били изгонени от жилищата, където са се били настанили, и им е било отказано настаняване на друго място, на каквото имат право венецуелските граждани. От месеци броят на депортациите нараства.

Навярно най-големият удар бе миналогодишното решение на Мадуро да забрани на имигрантите да изпращат в Колумбия пари, от които семействата им зависят. Той твърди, че този ход, с който бяха спрени около 500 милиона долара на година, е необходим, за да попречи на враговете да водят икономическа война срещу Венецуела и да й източат резервите в чуждестранна валута.

Мадуро заяви миналата седмица, че Венецуела страда от бедност и нищета заради съседката си. "Кой идва от Колумбия? Хора без образование, без пукната стотинка в джоба си", каза той.

Думи като тези обиждат Оснейдо Алварес, фризьорка, която се е преместила да живее в Каракас преди 13 години в търсене на приключения и икономически възможности и е останала да живее там, защото се е омъжила за венецуелец.

"Чувствах се толкова добре дошла, когато пристигнах тук, а сега се чувствам толкова отхвърлена", каза тя.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase