На 24 ноември Турция свали руски бомбардировач Су-24. По данни на сирийската опозиция, двамата летци са се катапултирали, но са били разстреляни във въздуха. Руският Генерален щаб потвърди, че единият е загинал. Владимир Путин направи твърди изявления, нарече действията на Анкара "удар в гърба от помагачи на терористите". Русия готви ответни мерки. Западът се опитва да заеме неутрална позиция и приканва двете страни да си пазят "главата студена", но всъщност подкрепя Турция. Това е първият критичен момент, откакто започна военната операция на Русия в Сирия, пише руското издание "Политком", цитирано от БТА.

Агенция Ройтерс научи за сваления самолет от източник в турското военно ведомство. Информацията тутакси бе потвърдена от руските военни. Турция веднага зае твърда позиция - Анкара припомни как неведнъж е предупреждавала Русия, че е недопустимо да нарушава въздушното й пространство.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви: "Всички трябва да зачитат правото на Турция да се защитава от заплахи. Неидентифициран самолет наруши въздушното ни пространство. За пет минути той получи 10 предупреждения".

Въпросът дали самолетът е свален случайно или преднамерено твърде бързо бе решен в полза на втория вариант

Както писа "Новая газета", Турция чудесно е знаела, че розата на ветровете в провинция Латакия налага руските бомбардировачи за няколко секунди да се отбиват в турска територия.

Мотивите на Ердоган са що-годе прозрачни: Анкара неведнъж е критикувала Русия заради сирийската й политика. Първо, Москва допускаше като възможност да подкрепи кюрдите, които воюват с ИД и представляват терористична заплаха за Турция. Второ, Русия нанасяше удари по територия, контролирана от сирийските тюркмени, които се бият срещу Асад на страната на умерената опозиция (макар да има различни гледища по въпроса; Русия подозира тюркмените, че подкрепят и терористични групировки, включително ИД).

При всяко положение Кремъл смята, че в Сирия трябва да се "изблъскват" настрана всички, които пречат на Асад да воюва с радикалните ислямисти. Противоречиво е и мнението на Александър Баунов, главен редактор на Carnegie.ru, нарекъл във Facebook Сирия "турската Украйна" за Ердоган, според когото Русия се месела в зоната с традиционно влияние на Турция.

Затова руският бомбардировач най-вероятно е свален съзнателно. И това не е само удар в защита на собствените интереси. Това е и удар срещу сирийската политика на Путин, рязко увеличил влиянието си в региона. Възможно е впрочем Ердоган да няма никаква стратегия с далечен прицел - Турция шумно сигнализира за своето присъствие и интереси, принуждавайки новия играч да се съобразява с тях. И същевременно подава заявка за собствена квота в системата за съвместна дейност, каквато се формира между Франция, САЩ и Русия.

Турският удар прати Русия в пълен шок. Емоционалното изявление на Владимир Путин показва, че Москва, неподготвена, е разглеждала Турция като играч, разногласията с който не изключват и многопланово сътрудничество. Москва е сметнала, че в случая с Турция бизнесът е по-важен от политиката. Кремъл обаче е пропуснал възможността геополитиката да стане по-важна от бизнеса, сочена и от собствената му практика в близката чужбина.

Какво е готова днес да стори Москва - ето главният въпрос

Първата реакция бе доста сдържана от практическо гледище, но емоционална като риторика. В социалните мрежи виждаме призиви за ответни действия, скъсване на дипломатическите отношения. Но бе взето по-прагматично решение - за удар по туристическия отрасъл в Турция. За начало на хората в Русия бе препоръчано да не пътуват до Турция. Надвечер решението се втвърди: федералната агенция Ростуризъм забрани продажбата на турове за тази страна.

Ще подчертаем, че сваленият самолет е предизвикателство не само към Путин - във външната политика, това е и предизвикателство вътре в страната. Невероятен скок бележи у нас търсенето на резки стъпки, а това тласка президента да демонстрира максимална твърдост, каквато не може да си позволи в днешната ситуация.

Става дума не толкова за прокремълската армия от блогъри и медии, колкото за военната корпорация, генералитета, явно унизен и от предизвикателния акт на Турция, и от реакцията на Русия, и от трагичния край на летците*, чиито тела сирийската опозиция скланя само да размени срещу военнопленници, заловени от сирийската армия. Друг важен момент - вълна от негодувание вдига прокремълският печат, засилвайки противоречието между вътрешнополитическите (да вдигне антитурска вълна) и външнополитическите (да запази конструктивното участие на Русия в сирийското уреждане) цели на Путин.

Това означава, че реакцията на Русия ще се проточи във времето, много решения ще бъдат взети след анализ на ситуацията и най-твърдите стъпки навярно тепърва предстоят. Твърде много ще зависи и от реакцията на Запада - Путин очаква от него минимална солидарност, каквато няма и няма да има. Все още са много неяснотите, всички страни се мъчат да действат предпазливо и претеглят внимателно всяка стъпка. Позициите на страните постепенно ще се изясняват, а междувременно Русия все повече ще се озлобява, все повече затъвайки в самота - това ще провокира и по-конфронтационни стъпки не само спрямо Турция, но и спрямо САЩ и НАТО. Засега ответните мерки засягат военното сътрудничество с Турция и туризма. Обсъжда се въпросът за санкции.

След изчаквателна пауза, за да види колко далеч е готова да стигне Москва, Западът предпазливо започна да се солидаризира с Анкара. След спешно заседание на Съвета на НАТО в Брюксел, свикано по инициатива на Турция (Ердоган явно е търсел подкрепа от алианса и е получил такава), генералният секретар Йенс Столтенберг потвърди, че има пълни гаранции за сигурността на Турция, и призна за адекватно поведението на Анкара. Президентът на САЩ Барак Обама, който разговаря във Вашингтон с френския лидер Франсоа Оланд (и позицията на Белия дом вероятно е съгласувана тъй или инак с тази на Франция), призна правото на Турция да брани въздушното си пространство.

Русия се озова сам-самичка, унизена пред цял свят. Това ще е свръхмощен тест за якост на системата за координиране на усилията, която се мъчи да гласи днес Франция след атентатите в Париж. Турция не е просто страна, участваща в сирийския конфликт. Тя е членка на НАТО с крайно противоречиви интереси, що се отнася до ИД, сирийската опозиция и бъдещето на Сирия. И за разлика от Русия е играч, за който Сирия е нещо "къде по-мило и свидно".

Катастрофата с руския еърбъс А321 над Синай бе първата червена линия, начертана от сирийската криза - тя ограничи движението на хора от Русия по света.

Сваленият бомбардировач стана втора - и вписа сирийската политика в рамките на кървавия турски фактор. Едно е ясно: ще бъдат прокарани още много такива линии и цялата история едва започва. На фона на нарастващия хаос се чуват все по-силно успокоителни гласове: трета световна няма да има. Изглежда обаче светът вече хлътва в една война от нов тип, война от ерата на световна терористична заплаха. Война, която няма начало и не се знае какъв ще е краят.

* Щурманът на Су-24, свален вчера над Сирия, е спасен и доставен в руска база, информира днес министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу - б. р.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase