Американците искат да посетят Куба преди да се е променила. Самите кубинци обаче мечтаят да живеят в една различна страна, пише Албърт Лагуна във в. "Вашингтон пост".

Посещението на Барак Обама в Куба - първото на президент на САЩ от 88 години - бележи нова глава в отношенията между Съединените щати и Куба. Това събитие, наред с направеното неотдавна съобщение, че тази година ще започнат пътнически полети до острова, предизвика рязко увеличаване на интереса сред американците да отидат в тази страна.

Тези вълнения, съпътстващи пътуването до Куба, могат да бъдат предадени най-добре с една фраза, която се чува все по-често, откакто двустранните отношения започнаха да се затоплят: "Искам да видя Куба преди да се е променила."

Какви точно "промени" искат да избегнат хората, когато посетят острова? Идването на капитализма в американски стил? Политическата ера след Кастро? Каквито и да са промените, които пътешествениците искат да избегнат, техните желания влизат в пълен контраст с желанията на самите кубинци, които са много ентусиазирани за всяка промяна, която би донесла по-светло бъдеще на острова.

От дълго време за американците Куба е своеобразно бяло платно, на което те прожектират своите фантазии. Резултатът е липса на реална преценка за това колко е сложен животът на място за повечето кубинци и за ролята на Съединените щати за това.

Преди Кубинската революция от 1959 г. мотото "Толкова близо, но толкова чужда" бе използвано масово за рекламиране на Куба като дестинация за американските туристи. По всички критерии с успех. През цялата първа половина на миналия век американците са се тълпели да пътуват до Куба в търсене на чуждото, изразявало се по-малко в испанския език и повече в това, което островът предлагал на онези, които търсели "удоволствия", ограничени в самите Съединени щати: алкохола по време на Сухия режим, наркотиците, хазарта и проститутките.

Докато за американците Куба била бягство от всекидневието, луксозни хотели и вълнуващи забавления, кубинците били изправени пред сериозни затруднения през 50-те години на 20-и век - бурен период от историята на страната. Въпреки някои силни икономически показатели на хартия, безработицата била много голям проблем, цените на храните и основните суровини се повишили чувствително, корупцията била повсеместна и политическите дисиденти били подлагани на насилие, за да мълчат, от режима на подкрепяния от САЩ държавен ръководител Фулхенсио Батиста. Фидел Кастро дошъл на власт при такива условия през 1959 година.

Куба, която американските туристи харесвали толкова много, изведнъж си отишла, но не била забравена. Тя била увековечена с подчертана носталгия от Холивуд, кварталните кафенета в стила на прочутия Buena Vista Social Club в Хавана и кубинските ресторанти, декорирани със снимки сепия на хавански пури и предлагащи банани по кубински на безбожни цени. 50 години след революцията тази фантастична Куба си остава фикс идея във въображението на американците.

Въпреки че Куба се е променила изключително много от времето, когато американски авиокомпании са имали редовни пътнически полети до Хавана, мотото "Толкова близо, но толкова чужда" все още важи с пълна сила за пътешествениците. Сега обаче "чуждестранният облик" на Куба се свежда не само до традиционния ром и дайкири.

Романтичната привлекателност на острова се подсилва от факта, че той е място, устояло на капитализма и комерсиализацията. Тази романтика личи от всяко селфи, направено със стар Шевролет, поддържан с части от чужбина. Снимките на порутени сгради в Хавана са определяни с нежност като "запазили духа на времето" или "винтидж". Жителите на кубинската столица обаче се чудят дали следващата буря няма да събори покрива.

Днес, отчасти заради ембаргото, наложеното от САЩ, и десетилетията на лошо управление наред с тъпата упоритост на кубинските власти, островът все така е изправен пред много от същите онези предизвикателства, с които се е сблъсквал през 50-те години на миналия век.

Средната заплата в Куба е около 20 долара месечно, а цените на хранителните продукти продължават да нарастват въпреки новите опити да бъдат контролирани от държавата. Високообразованите кубинци изпитват затруднения с намирането на работа, която да им позволи да издържат семействата си. Според международната правозащитна организация с централа в Ню Йорк, Human Right Watch "кубинското правителство продължава да потиска инакомислието и да задушава обществените критики". За много американски пътешественици романтиката на Куба като място, "замръзнало във времето", прикрива тази реалност.

Нарастващият брой граждани на САЩ, пътуващи до острова, са сигнал за откриваща се веднъж на едно поколение възможност за придаване на нова динамика на отношенията между кубинския и американския народ. Сега, когато туристите отново започват да посещават масово острова, е необходимо да помним какво се изпречи на пътя на нашата отколешна омагьосаност от Куба, за да избегнем грешките от миналото и да изградим здрава връзка с една страна, чиято история е толкова дълбоко преплетена с нашата собствена история.

Вместо да се отдават на романтичните фантазии да посетят една Куба, която е "толкова близо, но толкова чужда", американците трябва да приветстват и подкрепят промените, от които кубинците толкова критично се нуждаят и желаят.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase