През годините бразилският Конгрес е бил арена на редица странни случки. През 1963-та година сенатор насочва пистолет към свой дългогодишен враг, но убива друг сенатор погрешка. През 1998-ма година ключов проектозакон не е приет, защото конгресмен обърква копчето на уреда за гласуване.

Но това, което се случи в Долната камара преди седмица, определено е сред най-странните събития в историята, отбелязва сп. “Икономист”. 511 конгресмени, един по един заставаха пред микрофон и обявяваха вота си за импийчмънта на президента Дилма Русеф.

Някои бяха загърнати с бразилски знамена, сякаш са на футболен мач. Един изстреля конфети, докато беше на трибуната. Мнозина използваха възможността, за да защитят каузата на родните си градове, на религията си, дори на домашните любимци и застрахователите.

Резултатът от гласуването беше 367 срещу 137 в подкрепа на импийчмънта.

Макар и забавно за страничните наблюдатели, случващото се по върховете на властта едва ли е толкова смешно за бразилския народ. Страната е в най-лошата рецесия от 30-те години на 20-ти век насам. Очакванията са БВП да се свие с цели 9% само за 2 години. Инфлацията и безработицата прехвърлят 10-те процента.

Провалът не е само на Дилма Русеф. Цялата политическа класа предаде бразилските граждани с микса от нехайство и корупция. Управниците няма да си върнат доверието и уважението на хората, нито ще поведат страната към изход от кризата, ако не се приложи тотално прочистване по всички етажи на властта, настояват от “Икономист”.

Вотът миналата неделя не е краят на управлението на Русеф, но сдаването на президентския пост не е далеч. И едва ли някой ще тъжи.

В първия й мандат от 2011-та до 2014-та година страната се срина икономически, въпреки огромния потенциал, с който разполага. Нейната Партия на работниците се оказа в епицентъра на колосалния корупционен скандал с държавната петролна компания "Петробас". Русеф не е обвинена лично, но пък се опита да защити от съдебно преследване предшественика си на президентския пост Луиз Инасио Лула да Силва.

Силно притеснително обаче е, че тези, които работят за отстраняването на Дилма Русеф, са по-лоши в много отношения.

Ако Сенатът също гласува за импийчмънт и процес срещу държавния глава, Русеф ще трябва да се оттегли от длъжност поне за 180 дни. Вицепрезидентът Мишел Темер ще поема управлението. Той има реномето на политик, който може да се справи с икономическите предизвикателства и знае как да работи с бизнеса.

Но неговата Партия на бразилското демократично движение е не по-малко компрометирана. Един от лидерите на движението Едуардо Куня беше подведен под съдебна отговорност за взимане на подкупи по схемата "Петробас". Куня обаче продължава да изпълнява функциите си на председател на Конгреса и по време на гласуването за импийчмънт на Русеф получи немалко обиди от конгресмените, които го наричаха "гангстер" и "крадец" от трибуната.

Общо 21 представители на различни партии са обект на разследване във връзка с корупционния скандал. Общо 60 на сто от конгресмените са с обвинения за различна престъпна дейност.

Всички тези данни дават да се разбере, че бразилската политика е в нещо повече от криза, тя на практика е в будна кома.

Обвинението срещу Русеф е в опит за манипулиране на данни за размера на бюджетния дефицит. В сравнение с всичко останало, това изглежда като нищожно злодеяние и неслучайно в 10-секундните си речи по-малко от дузина конгресмени споменаха за евентуалното прегрешение на президента.

В редица държави подобен крах на властта неизбежно ще предизвика граждански брожения, дори преврат. Бразилците обаче демонстрират завидно спокойствие и дават време на политиците да се осъзнаят, да започнат отново да работят за хората.

Истината е, че разкритията по скандала "Петробас", доведоха до обвинения и съдебно преследване на могъщи фигури от властта, които до скоро имаха статут на недосегаеми. В Бразилия се обособява нова, образована средна класа, която няма да допусне своеволия на политиците за сметка на данъкоплатците.

Може би най-доброто решение би било провеждането на извънредни избори. Ново начало с нов президент, който има подкрепата на народа. Президент, който да започне радикални промени. Гласоподавателите заслужават шанса да се отърват от проядения от корупция Конгрес, да подменят старата управляваща класа със свежи лица.

Свикването на предсрочни избори обаче е свързано с поправка в конституцията, която трябва да се гласува от самия Конгрес. Подобно доброволно сдаване на властта едва ли ще се случи. Но избори рано или късно избори ще има и тогава компрометираните конгресмени няма как да избягат от раздаването на народно правосъдие.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase