Какво се случва между Владимир Путин и Доналд Тръмп? Този въпрос тегнеше над изборите в САЩ. Сега, когато Тръмп спечели президентския пост, въпросът за отношенията му с руския лидер придобива глобална значимост, пише Гидиън Рахман, "Financial Times".

Изявленията на Тръмп често са объркващи и си противоречат. По въпроса за Русия обаче той е доста последователен и ясен. Смята Путин за силен лидер, достоен за възхищение, и иска рязко подобряване на американско-руските отношения. Както се изрази Тръмп наскоро: "Нямаше ли да е страхотно, ако се разбирахме с Русия?"

Америка на Тръмп несъмнено ще се споразумее с Русия на Путин. Но как ще изглежда това споразумение? Ето в какво съм сигурен, че ще фигурира в него.

САЩ ще прекратят съпротивата си срещу анексирането на Крим от Москва. Макар и да е възможно Америка да не приеме формалното присъединяване на полуострова към Русия от правна гледна точка, тя ще го приеме като свършен факт. След това САЩ ще отменят икономическите санкции. Американците ще спрат да говорят за каквото и да било присъединяване на Украйна или Грузия към НАТО. Процесът на струпване на натовски сили в балтийските държави също ще бъде забавен или изобщо спрян.

В замяна на тези огромни отстъпки от Русия ще се очаква да смекчи агресията си в Източна Украйна и да не прави опити за никакви териториални придобивки там. Руският натиск и прикрити заплахи към балтийските държави Естония, Латвия и Литва ще бъдат прекратени. Военното напрежение на фронтовата линия между НАТО и Русия ще бъде намалено. И след като конфликтът им в Източна Европа се успокои, Вашингтон и Москва ще преминат към единодействие в Близкия изток. САЩ ще се откажат от ангажимента си да свалят Башар Асад в Сирия и ще се присъединят към руснаците в атака срещу радикалната групировка "Ислямска държава".

Привлекателността на подобно споразумение за Тръмп е очевидна. Ако то сработи, все по-опасната конфронтация между САЩ и Русия ще деескалира. По време на кампанията си Тръмп обвини Хилари Клинтън, че рискува да предизвика трета световна война - имайки предвид обещанието й да обяви "забранена за полети зона" над Сирия, което можеше да доведе до конфронтация между американските и руските военновъздушни сили. Изоставянето на целта на правителството на Обама да се отърве от президента Асад ще уреди и отдавна съществуващата противоречивост в американската политика към Сирия, която понякога изглеждаше така сякаш Америка е на страната и на двата лагера в гражданска война.

Намаляването на напрежението в Източна Европа ще бъде сериозна награда предвид това, че Русия току-що премести ядрени оръжия в намиращия се между Полша и Литва анклав Калининград. И накрая, отмяна на санкциите и връщане към обичайната търговия биха се харесали на бизнесмена в Тръмп.

Но макар и привлекателността на подобно споразумение да е несъмнена, потенциалните капани са огромни. Първо, съюзяване с касапите от Алепо ще изисква включване в сметките на неморалност, което ще възмути мнозина в Америка и Европа.

Второ, това включва сериозно доверие в готовността на Путин да спазва своята част от пазарлъка - и че няма просто да си прибере западните отстъпки и после да се върне за още, може би в балтийските държави. Нют Гингрич, бившият председател на Камарата на представителите, а сега и фаворит за висок пост при Тръмп, каза наскоро, че Естония е "в предградията на Санкт Петербург" - което надали е израз на недвусмислен ангажимент към независимостта на тази страна.

Неморалността на единодействието с президентите Асад и Путин е малко вероятно да притесни Тръмп. Запитан по-рано през кампанията за склонността на Путин, която се твърди, че има, да убива журналисти, Тръмп отговори: "И нашата страна доста убива". Тръмп подкрепи и използването на изтезания, така че надали ще се погнуси от фактически съюз с режима на Асад.

Независимо от всичко за новия американски президент ще бъде доста голям риск да се довери на своя хитър и опитен руски колега. Ако Путин не изпълни обещанията си, Тръмп ще изглежда глупаво, а той мрази това.

Накрая, доста може да зависи от това как Тръмп и съветниците му ще анализират мотивите на Русия. По-голямата част от външнополитическия елит във Вашингтон ще предупреди Тръмп да бъде дълбоко подозрителен към Путин и ще изрази тезата, че всякакви американски отстъпки ще бъдат преценени като слабост и ще насърчат по-нататъшна руска агресия.

Но има и конкурентна школа, която твърди, че Путин иска преди всичко уважение. Тя смята, че ако Вашингтон се отнася към Москва равноправно и й даде ясно да разбере, че няма никакви намерения да поощрява либералната опозиция в Русия, то "новият курс" в отношенията с Русия е възможен.

Споразумение, минаващо по тези линии, по същество би представлявало завръщане към Никсъновия подход към Москва, с опит на Белия дом да постигне някакъв вид ново разведряване в отношенията с Кремъл. Възможно е дори 93-годишният Хенри Кисинджър, държавен секретар при президента Ричард Никсън, да поеме функциите на съветник или посредник. Кисинджър продължава да обикаля света и дори е поканен в Москва този месец.

През 70-те години на миналия век обаче Кисинджър си е имал работа с изпадащия във все по-голям застой Съветски съюз, ръководен от сравнително предпазливия Леонид Брежнев. Евентуалният опит за ново разведряване с агресивния и поемащ рискове Путин е съвсем друга и доста по-рискована работа. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase