Петима диктатори и съдбата на Арабската пролет
Муамар Кадафи. Снимка: архив, Reuters
|
Един от тях живее спокойно в изгнание. Друг бе пратен в затвора, а сега на практика живее под домашен арест. Трети продължава да е на власт - в страна, разкъсвана от война. Двама бяха убити.
Новината от понеделник, че бившият йеменски президент е убит, е не само ключово събитие за една страна, опустошена от гражданска война, разкъсвана от борба на верска основа, водена чрез посредници между Саудитска Арабия и Иран, и стигнала до най-тежката хуманитарна криза в света.
Това събитие освен всичко друго напомня за покосените надежди в този регион - седем години след като един продавач на плодове се самозапали в Тунис и така пламна процес, наречен по-късно Арабската пролет, пише Рик Гладстоун, в. "Ню Йорк таймс".
Да си припомним какво се случи с петима лидери - в Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен - страни, които са в центъра на политическите въстания, започнали през 2011 г. Само в една от тях, Тунис, днес има подобие на плуралистична демокрация.
Хосни Мубарак, Египет
89-годишният Мубарак, в миналото символ на непоклатимия арабски автократ, бе свален през февруари 2011 г. след близо 30 години на власт. Падането му бе сякаш първият сигнал за предстоящи промени в политиката. Той бе вкаран в затвора и съден по обвинения, включително за заговор за убийство на протестиращи и за ширеща се корупция, а процесите срещу него бяха придружени от приковаващи вниманието кадри с Мубарак, който седи в клетката на обвиняемите в съдебната зала.
Общественият гняв срещу Мубарак обаче поутихна, когато Египет бе разтърсен от нови политически катаклизми: свалянето на демократично избрания, но приеман изключително противоречиво в обществото президент ислямист Мохамед Морси и заменянето му с военния диктатор Абдел Фатах ас Сиси, който поведе яростна кампания срещу инакомислието. През март правителството на Сиси тихомълком пусна Мубарак от затвора, макар че срещу него продължава да се води разследване за корупция и той няма право да напуска Египет. Мубарак сега живее в охранявано имение в Кайро.
Муамар Кадафи, Либия
Този ексцентричен и безмилостен лидер, който се смяташе за крал на Африка и се обличаше се като бедуин, управлява Либия повече от 40 години. Полковник Кадафи бе свален през август 2011 г. след народно въстание, подпомогнато от военни самолети на НАТО. Два месеца по-късно, на 69 години, бе убит от бунтовници, които го измъкнаха от неговия роден град Сирт и изложиха тялото му на показ в хладилна камера в Мисурата.
Либия след това изпадна в почти перманентна анархия и се превърна в убежище за трафиканти на хора, които експлоатират бежанците и мигрантите, искащи да стигнат с лодки до Европа.
Зин ал Абидин Бен Али, Тунис
81-годишният Бен Али, първият от свалените арабски автократи, водеше според критиците му неприлично разкошен живот - в рязък контраст с трудния живот на обикновените тунизийци. Символ на тяхното отчаяние стана съдбата на продавача на плодове Мохамед Буазизи.
През февруари 2011 г. Бен Али избяга със семейството си в Саудитска Арабия, където правителството му позволи да живее спокойно и отхвърли искането на Тунис да го екстрадира.
Али Абдула Салех, Йемен
Салех, смятан за един от най-коварните автократи в арабския свят, се оттегли в началото на 2012 г. след три десетилетия начело на Йемен, най-бедната страна в Близкия изток. Той продължи да е влиятелна политическа фигура и по-късно се съюзи с йеменските бунтовници хуси, които от три години се бият с коалиция, начело на която е Саудитска Арабия.
В понеделник той бе убит на 75-годишна възраст при засилване на хаоса на Сана, столицата на Йемен, след като бе съобщено, че отново е минал на противниковата среда, предавайки хусите, подкрепяни от Иран.
Башар Асад, Сирия
Опровергавайки прогнозите на западните лидери, че е следващият поред, който ще падне, президентът Асад остана на власт, въпреки избухналото през 2011 г. въстание, което прерасна в гражданска война, съсипала Сирия и предизвикала тежка бежанска криза.
Подпомагани от съюзниците си Русия и Иран, силите на 52-годишния Асад, бивш очен лекар, си върнаха големи територии в Сирия, завоювани от бунтовници и ислямисти. Голяма част от страната му обаче е в руини и по оценки на ООН възстановяването й ще струва повече от 250 милиарда долара. Преговорите за спиране на войната вървят трудно и не е ясно каква ще е ролята на Асад в бъдещето на Сирия.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
- 23:17 7 ясни знака, че просто не сте създадени за връзка
- 23:00 Зейн Малик коментира връзката с Джиджи Хадид
- 22:50 Йотова предлага закрита комисия да изслуша Главчев за Сребреница
- 22:40 Скъпо, но био: В Германия зареждат дизели с гориво от олио
- 22:30 Избори: Войната на билбордове възмущава широките периферии
Dow Jones отбеляза най-добрия си ден за 2024 година 
УНИЦЕФ: 56% от децата в ЕС са самотни, 75% искат житейски умения чрез образование 
LEAG получава 1 млрд. евро да затваря въглищни мини в Германия 
Печалбата на банките у нас се увеличи с повече от 17% до 1,2 млрд. лева в края на април 
Фабричната активност в Китай се свива, което е изненадващ удар върху перспективите за растеж 
Безалкохолната бира е новият двигател за пивоварната индустрия 
Изпепеляващата жега в Индия я прави негодна за живеене 
Тонкар: Европа се нуждае от по-големи капиталови пулове 
Сигнал от София: Пропаднали алеи, кал, занемарени детски площадки 
Историите ON AIR: Принцесата на дърветата-цветя 
Късна емисия 
Късна емисия 
Треньорът на Везенков иска повече пари от Сакраменто 
Брайтън гледа към уелсец, след като се размина с боса на Ипсуич 
Шпорите разкарват 11, Ричарлисон е сред тях 
ЦСКА с реакция след най-срамния сезон! Ще има масова чистка, петима вече изхвърчаха 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |