От 24 декември Мариела Нордел започва свой авторски проект в ефира на Bulgaria ON AIR. В "С черпак в куфара" тя ще ни въведе в тънкостите на кулинарията, ще ни срещне с успели българи в чужбина, ще ни покаже най-изисканите ресторанти. Има за своя мисия да повдигне гурме кухнята в България, да извади българина от традиционната поръчка "тройка кебапчета с гарнитура". Всичко за новото й предаване, имаме ли кулинарна култура, какво би сготвила на желан мъж - Нордел пред Dnes.bg.

Стартирате в ефира на Bulgaria ON AIR шоуто "С черпак в куфара". Какво ви провокира да направите подобно предаване?

Винаги съм работила това, което ми харесва. Затова и навремето, когато записах право в Софийския университет, реших, че не искам да прекарам живота си по арести, полицейски управления, тесни, задимени кабинети, общувайки със съдии, прокурори, полицаи. Затова не се явих на държавен изпит и не взех диплома. В Швеция ми отвориха очите, там разбрах, че за да успееш в нещо, освен да си много подготвен, трябва и много да обичаш, да вярваш в това, което правиш. Аз в България имам мисия и тя е да повдигна гурме културата. Много ще реагират ехидно - "за коя се мисли тази, че да ни повдига каквато и да е култура". Ами, мисля се за вечния имигрант. Поради многостранния ми произход, политическите причини и още много други неща аз съм имигрант от 14-месечна възраст! Живяла съм къде ли не по света, видяла съм много, приспособявала съм се и затова ми се струва, че този опит може да се претвори в нещо полезно за много хора. Да не говорим, че от 9-годишна аз готвя вкъщи и от дядо ми съм наследила любовта към кулинарията и таланта. Затова се чудех как да обединя огромния си опит, мисията си в България и нещо, което ми доставя удоволствие – пътуването. Така се роди идеята за това предаване – докато пътувам из далечни места, да запознавам българския зрител по един простичък и мой начин с нещата, които ме впечатляват, които считам за интересни. Още повече, че на българското медийно поле такъв продукт липсва.

Много хора ви познават като кулинар, но всъщност в предаването вкусните ястия ще бъдат само част. Какво да очакват зрителите и какво ще видят в премиерното издание?

Храната за мен е комуникация или най-малкото – повод за такава. Чрез това какво и как ще ти поднеса, мога да ти кажа много повече от хиляди думи! Вкусните и уникални ястия, които представям, са най-често извинение, за да се доближа и общувам с интересни и успели хора. В края на краищата всички ядем и всички обичаме вкусното, е, с изключение на бившия ми съпруг, който ядеше, защото така се налага, за съществуване… В сериите ще разведа публиката на Bulgaria ON AIR из ексклузивни и луксозни места като "Диамантния квартал" на столицата на брилянтите – Антверпен. Там ще им покажа красиви бижута. Ще ги пъхна в кухнята на най-скъпия шоколад в света. Ще ги запозная и с гръцки селяни, планинари, които са направили един от най-успешните ресторанти на прославения гръцки остров Скиатос, където се снима прословутият мюзикъл "Мамма миа". Няма да подмина и успелите българи по света. Специално в първата серия, която ще се излъчи на Бъдни вечер от 12:30 часа, ще разкажа как холандците посрещат Дядо Коледа, както и за едно невероятно място в Белгия, където от стара помпена станция на пристанище са направили звезден ресторант.

Защо решихте първата рубрика да стартира на 24 декември?

Предаването е за хора, които обичат пътешествията, хубавата кухня, елегантния дизайн, уюта. 24 декември, дните около Коледа, са семейни празници. Тогава се събираме със скъпите, любимите ни хора, глезим ги, искаме да зарадваме всички, щедри сме. Това е моят подарък към зрителите, а и желая да ги провокирам към идеи – къде да пътуват, какво да видят, как да зарадват себе си и близките.

Живяла сте и сте посетили много страни, определят ви като пътешественик. Коя е страната, в която винаги се връщате с удоволствие?

Както неведнъж съм заявявала, България е страната, където винаги се завръщам дори за малко, независимо къде живея, за да заредя батериите! Тука черпя енергия, хъс и борбеност.

Куба е моята душа и сърце! Там се връщам, за да се заредя с любов, с радост и чувственост. Мексико е другата страна, където имам много приятели, спомени, обичам тамошните хора, кухнята, традициите им. Моите познати мексиканци се шегуват, че съм по-мексиканка и от тях. Дори акцентът ми на испански не е кубински, а мексикански. Швеция, като страна, която ме "осинови", прие, от която получих много – познания за живота, добро образование, най-прекрасното дете на света, винаги ще има специално място в сърцето ми и от време на време с удоволствие се връщам там. Стига да не е за прекалено дълго. Както казваме, "шведските граждани" (израз, който шведите използват за нас – чужденците, придобили шведски паспорт), Швеция щеше да е перфектното място, ако ги нямаше шведите!

Любовта на мъжа минавала през стомаха. Коя ще бъде вашата рецепта ако срещу вас стои желания мъж?

Уххаааа! Първо ще забъркам най-вкусния ганаш – смесица от разтопен шоколад и сметана, ще го намажа целия и ще го оближа от пръстите на краката до върха на носа. На тази рецепта няма мъж, който да устои!

Каква е кулинарната култура на българина? Често ни обвиняват, че предпочитаме тройка кюфтета пред изискан специалитет...

Знам, че много българи ще ми се обидят, защото "от Искаро по-дълбоко и от Витоша по-високо…", но винаги съм била пряма и съм казвала, каквото мисля – в България кулинарна култура няма! Вижте, че сме една от малкото страни, които нямат и една Мишлен звезда! Холандия е три пъти по-малка като територия, а имат 128! Въпреки, че и те не са били допреди 50 години кой знае колко кулинарно просветени – и при тях само месо, и картофи. А, допреди 30 години са имали едва някакви си 30 звезди! Затова и моята мисия е да повдигна кулинарната култура на българина. За съжаление 500 години турско робство са се оказали пагубни не само духовно, религиозно и политически, но и кулинарно. Много малко историци са правили проучвания какво се е ядяло по българските земи преди 1396 година. Нямаме ясна картина за някакво национално ястие, освен, че прабългарите са държали под седлото си мехове с мляко, което се е превръщало в йогурт – кисело мляко, траките са правели вино, а славяните отглеждали мед и жито. От друга страна турското присъствие, както е модерно сега да се нарича игото, е изиграло и положителна роля, защото е донесло из нашите земи нови, ориенталски вкусове, продукти, техники. Допреди 100 години така наречената "българска кухня" си е почти 100% кулинарията на Османската империя, като прибавим и свинското. С освобождението започваме, както всички останали, да подражаваме на френското готвене. Последвалите години на социализма отново дърпат страната назад – къде поради недоимък на продукти, къде поради проповядвания аскетизъм, но гурме изпълненията не са познати, нито ценени. Едва през 1987 "Шератон" за първи път отвориха истински "гурме ресторант". Оттогава всяка година с изненада откривам, че все повече и повече български шеф-готвачи творят тук и не се отказват, въпреки трудностите и ширещото се "искам кюфтета и кебапчета". И въпреки това, за мен решението не е да имаме десетина добри ресторанта, а масово хората, децата ни, да се възпитават в любов и разбиране към храната. Докато предпочитаме "МакДоналдс" пред хубавата бабина милинка или пък наричаме марципан имитацията на шоколад, нещата няма да се оправят! В Белгия всеки селянин знае много повече за маслото, млякото, яйцата, от който и да е средно ниво готвач, професионалист в България. И точно там виждам своята роля и на предавания като моето – не просто да предавам рецепти или да си кълцам марули в някоя кухня, а да показвам, да обяснявам кое, защо, как…

И за финал, вие какво бихте предпочели - черпак или куфар?

Черен хайвер и бутилка шампанско в куфар!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase