От пристанище на Добрич, Варна стана киното на Балчик

Какви са възможностите за младите хора, запалени по киното ще ни обясни директорът на фестивала в "Двореца", който тази година ще отбележи своето 10-то издание. Разговорът леко се премести и към разгорещената в момента в киното тема за порочната практика на преразпределяне на финансирането на филми у нас и колко трябва да е младо - младото кино поколение. А ето какво каза Цанко Василев пред  Dnes.bg.

10-та година - първи голям юбилей на фестивала. Каква е равносметката?

И ние не очаквахме, че толкова дълго време ще правим едно и също нещо.

А то едно и също ли е?

Хубавото е, че се оказа, че не е. Но в началото, ако се бяхме замислили, че  10, 20, 30 години... ще се занимаваме с правенето на фестивал - никога не бихме започнали. Още повече, ако пък знаехме, че ще се сблъскаме с държавни институции и бюрокрацията. Обаче като направиш първата крачка, не можеш да се откажеш. Не става да си оставиш магарето и каруцата в калта. Крачка след крачка стигнахме 10-то издание. До скоро не си давахме сметка, че толкова дълго време сме правили фестивал за късометражно кино. Времето мина много бързо. Изпооженихме се, имаме деца. Те ходят на училище. Имат си гаджета. Изведнъж ставаш голям.

Фестивалът също се разраства. За първи път ще се провежда в два града - Балчик и Варна. Това не е ли всъщност организиране на два форума едновременно?

Така е, но е в резултат на нашата шизофрения. Всеки от екипа прави по две-три неща едновременно. Работи на няколко места допълнително. Това е част от живота в държавата. Оказа се, че разбираме от кино и решихме да го правим по много. Искахме да правим фестивала в по-голям град не само заради града, а и заради публиката. Във Варна има обособена структура. Ние много харесваме Балчик и затова фестивалът продължава и там. Балчик е изключително специфичен град с много приятни екстериори, интересни хора и с нещо, което продължава да бъде уникално - Двореца.

Още от началото, когато Министерството на Културата ни предложи фестивалът да се случва в Двореца, ние приехме, защото това е единственото място, което не ни е срам да покажем пред чужденците. Но фестивалът за късометражно кино трябва да има кино.

Девет години ние правихме кино там, но за по една седмица. Носихме си всички съоръжения от София. Пътувахме с тирове, за да построим кино за една седмица и се чувствахме като циркови артисти, които си носят животните, артисите и си ги показват на събора пред местната общност. Обаче това не е достатъчно и на фестивала му трябва повече. Трябва да може да се прожектира от лента, да има и публика. Това е и причината фестът да се случва на две места едновременно. На времето Тодор Колев изпя "Варна - пристанище на Шумен", сега Варна стана киното на Балчик.

Какво ново сте включили в тазгодишната филмова програма?

Има много нови неща, които са и коренно различни. Във Варна, например, поради това, че ще имаме няколко зали, сме намислили програма от пълнометражни документални филми. Това е изключително важна селекция за нас, тъй като производството на документално кино трябва да съществува, дори и в България. Втората причина, поради която се захванахме и с това е, че искаме схващането на документалното кино в България да се промени. Липсата на място за гледане на документално кино ни принуждава да се задоволяваме с телевизионни репортажи. Ясно е, че проблематиката не е основен компонент за документалното кино, защото то трябва да покаже друг поглед на нещата, различен от новинарския почерк. Затова пък ние направихме селекция от много добри документални филми, които в момента са световни хитове. Така решихме, че ако има едно място в годината, където могат да се видят подобни филми, то нека да го осигурим.

Ще има ли и български филми в тази селекция?

Има един, с който именно ще открием фестивала - на Йордан Тодоров "Татко снима мръсни филми". Ще има още  6-7 специални предложения. Така че, който е забравил какво е качествено документално кино или не го е виждал досега - да заповяда.

Тази година има и международни доброволци...

За втора година имаме такава доброволчешка програма. Те идват за един месец като имат 10-15 дни предварително обучение. Обяснява им се каква ще бъде тяхната работа, имат си и супервайзъри на място, които да ги организират. Фестът не би бил толкова успешен, без тяхната помощ. Наистина е много важно да има хора, които са отдадени на своята работа и не ги интересува кога и колко пари ще получат за това, защото този форум е кауза за нас и е важно и хората да го възприемат така. А работата по време на феста е успешна и за тях, защото те след това започнаха да се занимават с производство и разпространение на култура - направиха портали за култура, фестивали за късометражно кино в техните страни, започнаха да работят за големи фестивали като този в Сараево. Така че тези доброволци дойдоха да работят тук и получиха доста добър опит, и кураж да се занимават с култура. Защото културата не е лесно нещо, за съжаление в България продължава да е срамно трудно.

Да, виж и какъв скандал избухна в киногилдията.

Не ми убегна, намирам го за изключително долно нещо. Аз съм и продуцент, отказът ми да работя като такъв в момента е личен, защото начинът и механизмът за финансиране на кино в България, е изключително непочтен. Това е и причината да се фокусирам единствено във фестивала и производството на късометражно кино, защото то в България по дефиниция не се подпомага.

Ти си намерил  начин да финансираш 10 млади български кинорежисьори и техните късометражни проекти. Разкажи какви условия трябва да изпълнят те.

Аз се радвам, че успях да намеря начин да дам на всеки млад възможност да спечели с проекта си паричен гранд от 2500 лв. Знам, че това не е много, но е достатъчно за първата крачка. Това ще провокира хората да започнат, а след това в зависимост от компетенцията и уменията на екипа, те да продължат или да не продължат. В началото се опитахме да привлечем Национален Филмов Център да подкрепи тази инициатива в производството на късометражно кино, но от няколко месеца нямам никакъв отговор на писмото, което съм изпратил през март. Още не са намерили сили и кураж да ми отговорят дали ще участват. По-скоро ми е ясно, че няма, защото това е мълчалив отказ, така че ние намерихме гранд, финансиран от Културен център "Двореца", за да може да се открият младите таланти и да им се даде възможност да произвеждат. Практиката ще покаже, дали те ще бъдат  следващото кино поколение. Защото младото кино поколение в момента е по-възрастно от мен. Журито от световни професионалисти пък е по-младо от мен. Къде се къса нишката...

Какво очакваш да се случи на този фестивал?

Очаквам да стане нещо, което до сега не е. Трябва да се спре порочната практика в НФЦ и преразпределянето на благата циклично по години - първо аз на теб, после ти на мен и да не се влиза в каквито и да било кръгове и обкръжения за финансиране. Знаем как се правят пресконференции за ролята на държавата, как се влиза в бюджетни комисии и как се преразпределят държавни пари. Разбира се хората, които правят това не са така виновни. Виновен е механизмът, че го позволява.