Българи и унгарци най-бедни в ЕС

България вече не е сама на дъното на класацията по благосъстояние на домакинствата в ЕС. По критерия фактическо индивидуално потребление на човек, изразено в стандарти на покупателна способност, страната ни дели последното място с Унгария, показват данните на Евростат за 2023 г.

Както България, така и Унгария имат фактическо индивидуално потребление 70% от средното за ЕС. Показателят включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са закупени и платени от тях директно, от правителството или от нестопански организации.

Двете държави изравняват позициите си по този показател, основно заради по-бързия темп, с който нашата държава се доближава до средноевропейското ниво. Само допреди пет години фактическото индивидуално потребление на българина е било на 60% от това на средния европеец, докато унгарците се придвижват напред с по-малки стъпки.

Икономисти обаче правят уточнението, че това е моментна снимка към дадена година. За стандарта на живота са важни и натрупванията през годините. Тоест, ако едно домакинство е имало по-висок стандарт няколко десетилетия, то е имало повече възможности да си направи ремонт в къщи, да си купи по-нов автомобил и т.н.

Най-висок е стандартът на живот в Люксембург, където показателят фактическо индивидуално потребление е 36% над средното за ЕС. Втората позиция си поделят Нидерландия и Германия (и двете с 19% над средното), пише "Телеграф".

Унгария обаче значително изпреварва страната ни по друг показател – брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност. Тази класация отново се оглавява от Люксембург със 137% над средното за ЕС ниво, а на дъното й пак е България с 36% под средноевропейското равнище. Показателят на Унгария също е под средното за ЕС, но само с 23%.

Унгария произвежда значително повече и по-бързо ще доближи средноевропейското ниво, коментира икономистът проф. Боян Дуранкев.

Вероятно при тях пропорциите натрупване-потребление са увеличени. Обикновено потреблението е 75%, а натрупването е 25%. Вероятно при Унгария натрупването е по-голям дял и тя не разчита на преки чуждестранни инвестиции, а на собствени инвестиции. Докато държави, които вземат повече кредити, в един момент ще затънат, когато лихвите станат непосилни за плащане, коментира Дуранкев.