BGONAIR Live

Европа протестира: Живее ли сегашното поколение по-зле от родителите си?

Конкретни личности носят отговорност за някои от събитията

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Мнозина се преместиха в Европа, вярвайки, че животът там е по-стабилен и по-сигурен. Силна средна класа, предвидима политика, надеждна пенсия, усещане, че за теб се полагат грижи - доскоро всички тези представи се свързваха със страните от ЕС. Но през последните години хората, преместили се в Европа, започнаха да се чувстват излъгани. Жилищата са непосилно скъпи, цените растат, протестните настроения се засилват, а популистите печелят позиции в политиката. Тези фактори носят разочарование не само на емигрантите, но и на самите европейци, които все по-често излизат на протести във Франция, Испания и други държави. За да разбере какво всъщност се е случило на пазара на недвижими имоти и дали е вярно, че сегашното поколение живее по-зле от поколението на своите родители, Meduza се обърна към Олга Размахова - основател на fem.investing (медиен проект, който наскоро публикува материал по подобна тема).

Каква беше "стабилната Европа"?

Не толкова отдавна нещата в Европа наистина стояха по друг начин. Лихвите по ипотечните кредити бяха ниски, а закупуването на жилище - сравнително лесно. Цените на апартаментите растяха с темпове, много по-бавни от сегашните. Средната класа беше стабилна и служеше за опора както на икономиката, така и на политическата система. Правителствата отделяха значителни средства за социални услуги и инфраструктура.

Най-общо казано, ако човек получи добро образование, можеше да разчита, че ще стане част от средната класа и ще получи определен пакет от придобивки: апартамент, автомобил, почивки, прилична пенсия. Средната класа плащаше данъци, теглеше ипотечни кредити, гласуваше за умерени политически партии и вярваше, че утрешният ден няма да е по-лош от днешния.

Последните години на "стабилна Европа" всъщност бяха по-скоро изключение. В периода от 2014 до 2022 г. лихвеният процент по депозитите на ЕЦБ беше под нулата. През септември 2021 г. средният лихвен процент по новите ипотечни кредити в еврозоната беше 1,3% - най-ниското ниво, регистрирано някога. Между 2003 и 2008 г. ипотечните кредити бяха с лихви от 3,7–5,2%, докато сега те са около 3,6%. С други думи, лихвените проценти се върнаха на нивата от началото на 2000-те години. Цените на жилищата също се промениха.

Как и защо се повишиха цените на жилищата?

От 2015 г. насам цените на жилищата в ЕС са се увеличили с 69%, а в някои държави - дори още по-значително: например в Португалия ръстът е 201%. През този период доходите са нараствали значително по-бавно. В Чехия, в периода между 2015 и 2025 г., цените на жилищата са се повишили със 145%, докато медианните доходи са нараснали с 87%. В Испания цените са скочили с 81%, а доходите – с 53%.

Причините са няколко и те се съчетаха помежду си.

След кризата от 2008 г. пазарът на недвижими имоти изпадна в тежка ситуация. Строителните предприемачи фалираха, а банките престанаха да ги кредитират. Между 2006 и 2013 г. площта на новите жилища, за които са издадени разрешителни за строеж в ЕС, е намаляла с 61% (а в някои страни спадът е още по-голям - например в Испания той достига 95%). През 2025 г. този показател все още е бил с 54% под пиковите си стойности. В Прага през 2007 г. са били въведени в експлоатация 9422 апартамента, а през 2025 г. - едва 5303, въпреки че през това време населението на града е нараснало. През 2021-2022 г. цените на материалите и енергията също отбелязаха рязък скок – до голяма степен вследствие на избухването на руско-украинската война и енергийния разрив между ЕС и Русия. В резултат на това разходите за изграждане на ново жилищно строителство в ЕС са нараснали с 31% в периода от 2020 до 2025 г. Все още се строят малко апартаменти, а самото строителство е станало по-скъпо.

"Евтини пари" - Когато ипотечните кредити са с лихви от 1-1,5%, кредитополучателите могат да си позволят много по-голям заем, отколкото при високи лихвени проценти. Продавачите отчитат това и цените на жилищата се покачват до нива, които хората могат да си позволят. В периода 2015–2019 г. лихвените проценти бяха близки до нулата. По време на пандемията хората потърсиха повече пространство за работа от вкъщи и започнаха да теглят ипотечни кредити при рекордно ниски лихви. През 2022 г., когато инфлацията в еврозоната започна да расте, мнозина отново инвестираха спестяванията си в апартаменти, за да ги предпазят от обезценяване. Но когато лихвите по ипотечните кредити се повишиха, цените почти не спаднаха: собствениците не желаят да продават на по-ниски цени, а предлагането на нови жилища остава ограничено.

Жилищата се превърнаха в инвестиционен актив. В период, когато банковите депозити не носеха почти никаква доходност, апартаментите се утвърдиха като основен начин за съхранение на средства. Поради това големи частни инвеститори и фондове започнаха активно да изкупуват имоти с цел отдаване под наем. Същевременно, качествените работни места се концентрират все повече в столиците и големите градове, а броят на хората, живеещи сами, нараства. Търсенето се увеличава именно там, където жилищата вече са дефицитни.

В резултат на това, човек със средни доходи днес - при сходни условия в съответната държава и почти същите лихвени нива - може да си позволи много по-малко, отколкото преди 20 години. През 2006 г. нов апартамент от 70 квадратни метра в Прага е струвал около осем пъти средната годишна заплата, през 2016 г. - около 10 пъти средната годишна заплата, а сега е почти 17 пъти средната годишна заплата. През 2006 г. месечната вноска по ипотечен кредит за такъв апартамент е възлизала на около 40% от средната брутна заплата в Прага; днес тя е около 90%.

Виновни ли са чужденците и мигрантите за кризата?

На този въпрос няма еднозначен отговор. Съществува например конкретен казус, свързан с чужденци от по-богати държави. В периода 2012-2023 г. Португалия предлагаше т.нар. "златни визи" срещу покупка на недвижими имоти, придружени от данъчни облекчения за чужденци. Американци, британци и французи купуваха апартаменти на цени, които за тях бяха много ниски. Много от тези имоти впоследствие започнаха да се отдават под наем за краткосрочен престой. Техни собственици обикновено са фондации, чужденци или заможни местни жители, притежаващи множество жилища.

Испания премахна своите "златни визи" през 2025 г. За местните жители жилищата изчезват от пазара за наеми и продажби точно в районите, където те живеят и работят.

Популистите често твърдят, че мигрантите са довели до повишаване на цените. И наистина, нарастването на населението увеличава търсенето. Но от 2015 г. насам населението в страните от ЕС е нараснало с 2-10%, докато цените на жилищата са се повишили с 69-201%. Според оценки за периода на бума в Испания (1998-2008 г.), имиграцията обяснява около една трета от ръста на цените, докато кредитната политика и спекулациите са отговорни за две трети. Основният тласък за цените идва от евтините кредити, дълготрайния недостиг на нови жилища и превръщането на жилищните имоти в инвестиционен актив.

Как Европа (бавно) променя правилата, за да излезе от кризата?

Кризата произтича и от самата структура на Европейския съюз. Новите закони се приемат бавно, а много сфери са обект на строга регулация. Това защитава хората, но забавя реакцията на кризата и ограничава бизнеса, включително строителния сектор.

В Прага, през периода около 2010-2020 г., получаването на всички разрешителни за жилищен проект е отнемало средно седем години, докато самото строителство е продължавало около две години. На равнище ЕС регламентът относно данните за краткосрочните наеми е приет през 2024 г., но започва да се прилага едва през май 2026 г. Първият европейски комисар по въпросите на жилищното настаняване е назначен през декември 2024 г., а Европейският план за достъпни жилища е представен през декември 2025 г. Жилищната политика обаче остава отговорност на отделните държави.

Бавният растеж засяга цялата икономика. В Доклада за конкурентоспособността на ЕС (2024 г.), изготвен от бившия председател на ЕЦБ Марио Драги, се посочва, че разликата в БВП между ЕС и САЩ се е увеличила от приблизително 15% на 30% в периода между 2002 и 2023 г., като основната причина за това е по-ниската производителност. Драги отбелязва също, че регулациите възпрепятстват компаниите: само в периода от 2019 до 2024 г. ЕС е приел около 13 000 нормативни акта. През 2025 г. реалният БВП на глава от населението в Германия е на нивото от 2019 г., докато в Италия той не надвишава значително равнището си от 2007 г. чак до 2025 г.

Друг аспект на кризата е фискалната политика. Европейските държави отделят около 28,6% от БВП за социална закрила, а населението им застарява. Понастоящем в ЕС на всеки човек над 65-годишна възраст се падат приблизително трима души в трудоспособна възраст; до 2050 г. това съотношение ще бъде около двама към един. Междувременно всякакви пенсионни реформи предизвикват масови протести: във Франция повишаването на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години в крайна сметка беше замразено до 2028 г.

Към това сега се добавят и разходите за отбрана: страните от НАТО се споразумяха те да достигнат 5% от БВП до 2035 г. Всеки процентен пункт от БВП, който трябва да бъде похарчен по този начин, се отнема или от средствата за пенсии, жилищно осигуряване и образование, или се покрива чрез заеми.

Ускориха ли сътресенията от последните години кризата?

Да, към всички гореизброени фактори се добавиха и външни сътресения. През 2020 г. - годината на COVID-19 - икономиката на ЕС се сви с 5,5%. За да подкрепят хората и бизнеса, правителствата рязко увеличиха разходите, а публичният дълг на ЕС нарасна от 77,4% на 89,4% от БВП само за една година. Веригите за доставки бяха нарушени, а много стоки станаха дефицитни и скъпи.

Избухването на руско-украинската война беше последвано от енергийна криза. През 2026 г. ситуацията се усложни допълнително от ескалацията в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток. Цените на енергията отново се повишиха.

И така, живее ли сегашното поколение по-зле от родителите си?

Ако вземем предвид достъпността на жилищата, отговорът на този въпрос е "да".

Според данни на ОИСР, през последните 20 години разходите за жилище са нараствали три пъти по-бързо от медианния доход. На 20-годишна възраст близо 70% от представителите на поколението на "бейби бумърите", 64% от представителите на "Поколението X" и 60% от милениалите принадлежат към средната класа.

Според Eurofound средната класа се е свила в почти две трети от страните в ЕС. Тя не изчезва напълно, но е подложена на ерозия: много хора, които въз основа на своето образование и професия би трябвало да са част от нея, живеят значително по-зле, отколкото родителите им на същата възраст.

И хората усещат това. Според проучване на Pew Research, в Испания, Франция и Италия около три четвърти от жителите смятат, че финансовото състояние на децата им ще бъде по-лошо от това на самите тях.

Когато хората преминават през трудни времена, те търсят виновник, а популистите от целия политически спектър се възползват от това. Анализ на избори в 20 държави за период от 140 години показва, че след финансови кризи подкрепата за крайнодесните сили нараства средно с 30%, като вината често се прехвърля върху чужденците.

Означава ли това, че Европа "гние"?

Не непременно. Подобни процеси протичат във всички западни държави . а и извън тях. В Китай кризата в сектора на недвижимите имоти продължава от 2021 г. насам; съд в Хонконг разпореди ликвидацията на най-голямата строителна компания - Evergrande, а населението на страната намалява от 2022 г. Япония живее с държавен дълг, надхвърлящ 200% от БВП, вече повече от 30 години. Южна Корея пък е с най-ниската раждаемост в света. На практика всички големи икономики днес са изправени пред сериозни проблеми, всеки от които има своя специфика.

Тези проблеми се адресират. Различни държави обсъждат и приемат закони, целящи да увеличат обема на строителството и да опростят процедурите за издаване на разрешителни. Например в Германия от октомври 2025 г. влиза в сила закон, който позволява на общините да разрешават жилищно строителство, дори ако то противоречи на някои градоустройствени правила. Барселона няма да поднови около 10 000 разрешителни за туристически апартаменти след 2028 г., а Лисабон е спрял издаването на нови разрешителни за историческия си център. Напредъкът е бавен, а ситуацията се влошава от известно време насам.

Не всичко може да бъде обяснено чрез търсене на виновници. Например, по време на пандемията огромен брой хора бяха изложени на риск от смърт, а политиците трябваше да действат много бързо, за да осигурят финансова помощ на голям брой хора. Да се ​​направи това, без да се навреди на икономиката, беше почти невъзможно. Но конкретни личности носят отговорност за някои от събитията: руската агресия, която опустоши европейския енергиен сектор, както и ескалацията в Близкия изток.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата