Хората с високи доходи хапват по-малко хляб, но повече луканки

Доходите са от ключово значение за това какво слагаме на масата. Цените на редица храни са твърде високи и много хора или не ги купуват, или хапват рядко от тях. Най-богатите 10% от населението ядат с 28% повече от 10-те процента най-бедни българи, показват данни на Националния статистически институт.

Храната на най-заможните съдържа средно по 2465 калории на ден, което е с над 28% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните - само 1924 калории на ден, 31,8% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно. Заможните ядат по-малко хляб от най-бедните, но хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци.

Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, дори напротив - пият и пушат много повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 47,2 литра алкохол - бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари, а най-бедните - само по 25,3 литра алкохол и 775 цигари.

Любопитно е, че в рамките на година и най-заможните граждани, и най-бедните са увеличили потреблението на алкохол и цигари. Но ръстът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски доходи. Така разликата в потреблението на алкохол между бедните и заможните намалява, съобщава “Труд”.

По данни на НСИ хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 64,6 кг хляб и тестени изделия на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 75,2 кг хляб, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци. С нарастване на доходите на хората през предишни години намаляваше потреблението на хляб, а нарастваше консумацията на плодове и зеленчуци както от заможните, така и от хората с по-ниски доходи. През последната година ситуацията се променя. Хората с високи доходи са намалили потреблението както на хляб, така и на плодове и зеленчуци.

Данните на НСИ показват, че през последната година хората с ниски доходи са започнали да се хранят по-добре. А хората с високи доходи обръщат повече внимание на качеството на храната, а не на количеството и много от тях вече гледат да не прекаляват с калориите.

За година заможните консумират средно по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни продукти, а бедните - 30 кг месо и само 12,9 кг салами, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при консумацията на луканки и филета между най-бедните и най-богатите е близо три пъти.

Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или само 3,2 кг. Подобно е положението и при консумацията на масло. Най-заможните хапват средно по 1,8 кг масло на година, а най-бедите само по 0,7 кг. Заможните хапват средно по 3,1 кг шоколад и бонбони на година, а бедните близо три пъти по-малко, или само 1,1 кг.

При консумацията на сланина има малка разлика между бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, боб и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата осигуряват 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, докато тези храни формират само 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.

Разходите за храна на човек в семействата с най-високи доходи са средно по близо 390 лв. на месец. А най-бедните домакинства за храна дават по малко над 150 лв. на човек. Това определя и разликата между храните на трапезата на хората с високи и ниски доходи.

Хората с високи доходи могат да си позволят да карат по-хубави и мощни коли като дават 10,3% от разходите си за транспорт, а 8,9% от парите им отиват за свободно време и образование. В семействата на най-богатите дават средно по 1834 лв. на човек за година за свободното си време, култура и за образование, докато най-бедните - само по 88 лв. годишно. Бедните дават за транспорт 4,3% от парите си, а за развлечения, култура и образование остават само 2% от и без това по-тънкия портфейл на семейството.

Семействата на най-богатите 10% от населението годишно спестяват средно по над 5000 лв., докато най-бедните не могат да спестят почти нищо. Хората с най-високи доходи не взимат най-много заеми, защото в повечето случаи имат достатъчно пари, за да плащат с налични средства. Най-много заеми взимат хората с доходи над средните, но не най-заможните. Хората с доходи малко над средните имат нужда от заеми при покупка на кола, жилище и при основен ремонт, същевременно имат достатъчно високи заплати, за да изплащат кредити.

Най-бедните също имат доста заеми, но с тях закърпват текущите разходи в семейния бюджет.