Честит Ивановден! Празнуват над 300 000 българи

Празнуваме Ивановден днес. Православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител – последния старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан.

Празникът е наричан от народа Ивановден и е един от най-големите празници през годината.

Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син. Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си.

Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник.

Ивановден се празнува от 329 954 българи.

Сред тях са Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.

Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз, заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.