Българинът живее с 5 г. по-малко от европееца

Българите живеят с пет години по-малко от средния европеец и често завършват живота си в лошо здраве – това е тъжната реалност, очертана в нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия.

Средната продължителност на живота у нас е 75,8 години, а за Европейския съюз е 81 години.

Докато в Испания, Италия и Швеция хората се радват на  продължителност на живота от над 83 години, у нас тя е с цели осем години по-малко. Само Латвия ни прави компания в дъното на европейската класация - при тях средната продължителност на живота е 75,9 години, пише “24 часа”.

Мащабният анализ “Здравето отблизо” (Health at a Glance) предлага задълбочен преглед на здравословното състояние и здравните системи в 27 държави-членки на ЕС, както и в още няколко европейски страни. Основната тема тази година е здравословното дълголетие – до колко години хората успяват да останат в крепко здраве по време на старостта. Включени са ключови показатели като очаквана продължителност на живот, дял на хроничните заболявания, рискове за здравето, достъп до здравни услуги и ефективността на системите за профилактика.

Една от основните причини за лошото качество на живота на българите над 65-годишна възраст са сърдечносъдовите заболявания. Докато в страни като Франция и Люксембург смъртността от тях е една от най-ниските в ЕС, у нас тя е 4 до 7 пъти по-висока. В цяла Европа фаталният край от инфаркти и инсулти е намалял с 20% за десетилетие, но България е единствената страна, където този спад липсва.

Физическата активност играе ключова роля в превенцията на болести като инфаркти, диабет и дори деменция. Според последните научни изследвания близо 45% от случаите на деменция могат да бъдат избегнати, ако хората водят по-здравословен начин на живот. Но в България тази култура липсва – твърде много хора не спортуват, хранят се зле и не обръщат внимание на здравословните сигнали, докато не стане късно.

Лошото хранене и обездвижването са сред водещите проблеми и при по-младите поколения. Близо 20% от 15-годишните в ЕС са с наднормено тегло или затлъстяване, а в страни като Малта, Гърция и Румъния процентът надхвърля 25%. В България тенденцията е също тревожна. Една от основните причини е липсата на култура за здравословно хранене, както и прекомерното време, което децата прекарват пред екраните.

Мръсният въздух в България също убива

В ЕС над 253 хиляди души умират преждевременно заради излагане на фини прахови частици (PM2.5), а най-високата смъртност е именно в Централна и Източна Европа, включително България. Европейският съюз си е поставил за цел да намали с 55% преждевременните смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха, до 2030 г. Въпросът е дали България ще успее да направи реформи, за да не остане сред страните с най-лоши показатели.

Рисковите фактори, свързани с начина на живот, като употребата на тютюн, вредната консумация на алкохол, лошото хранене, липсата на физическа активност и затлъстяването представляват значителен дял от общата тежест на заболеваемостта и смъртността в страните от ЕС.

Ваксинацията продължава да е от решаващо значение за защитата на населението, особено на възрастните хора, от инфекциозни заболявания. Един от вирусите, които заплашват здравето в напреднала възраст, е човешкият папиломен вирус (HPV). Ваксинацията е ключът към превенцията, като се смята, че тя предотвратява до 89% от всички случаи на рак на маточната шийка сред нежния пол. Почти всички страни от ЕС, както и Норвегия и Исландия предлагат ваксинация срещу HPV на момичета и момчета в тийнейджърска възраст.

Последната страна, която не ваксинира младите мъже, е България, но има планове това да започне през 2025 г. Броят на препоръчаните дози в схемата може да варира. Някои държави осигуряват ваксинация в училищата, а други в здравните заведения.

През 2023 г. средно 64% от момичетата в ЕС са получили всички препоръчани дози срещу HPV до 15-годишна възраст, като този процент варира от 91 в Португалия до 7 на сто в България.

Докладът Health at Glance за 2024 г. на ОИСР подчертава, че е наложително да се предприемат ефективни политически действия за насърчаване на доброто здраве в напреднала възраст, като се даде приоритет на превенцията на заболяванията, включително чрез ваксинация и подкрепа на психичното здраве във всички възрасти.