Бащата на Сияна: Не можем повече да умираме върху некачествени ремонти

Бащата на загинала в края на март Сияна - Николай Попов, написа отворено писмо до българските строители, проектанти, фирми и всички, които изграждат пътищата на България.

Позицията му идва няколко часа, след като Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) се самосезира след сигнал на граждани и неправителствени организации, показали състоянието на сравнително нов и ремонтиран път в Северозападна България, чиито асфалт се рони с голи ръце, пише Bulgaria ON AIR.

Позицията на почернения баща гласи:

"До българските строители, проектанти, фирми и всички, които изграждат пътищата на България.

Аз съм един баща. Един от онези, които вече не могат да прегърнат детето си. Загубих дъщеря си. На път. 

Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично състояние.

Само за последните три години на този участък са загинали 51 души повече в сравнение с времето преди оттам да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра”.

Не ви обвинявам. Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отказа да изискваме.

Но днес се обръщам към вас не с обвинение, а с молба. Като баща към бащи. Като родител към родители.

Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви. Утре в колата може да бъде някой от тях.

Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност. Животът има стойност. И тя не се измерва в сантиметри асфалт или в икономии от материали.

Чашата преля.

Не можем повече да умираме върху некачествени ремонти. Не можем повече да се примиряваме с два сантиметра асфалт, положени за галерия, а не за безопасност.

Парите за асфалт са за асфалт — не за лукс, имоти и лимузини. Работете. Печелете. Това е вашето право.

Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го отнемат. Пътища, с които да се гордеете. Истински, качествени, сигурни.

Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим.

Защото животът е безценен.

А никоя печалба не струва колкото едно детско сърце, което вече не бие.

С уважение и болка,

Един баща"